Пълен шок!!! Не може да бъде!!! Не съм го очаквала!!!


             - Минали са 18 минути и 12 секунди, и 13, и14 ......а чувствам  липса. Ти вече си далеч оттук! - гласът му е топъл и нежен. Има леко дрезгава нотка, която не съм усетила на живо, но явно телефона я подчертава.
             Онези животинчета , нали ги знаете - в стомаха, вече пърхат ли пърхат. Изненадана съм. Овладявам се доколкото мога, но и моя глас звучи дрезгаво. Кашлям за да отговоря адекватно. Но нищо такова не се получава. Чувам се да казвам:
             - Защо не дойдеш при мен? - досещате ли се колко шокирана съм от собственото си предложение?
             Понякога нещата са извън нас - те се случват самостоятелно. Никога  не съм разбрала защо става така.
             Оставям слънцето да проникне през клепачите ми. Искам  момента  на осмислянето в полубудно състояние да продължи по-дълго. Утрото ми има вкус на сладкиш и черно горчиво кафе с мирис на ванилия и карамел. Знам че като отворя очи и ще видя Павел до мен, но за сега предпочитам да си го представям само и удължавам този миг. Не искам да помръдна дори с мигли и лежа като изпаднала в кома - а може би съм? През мозъка ми лениво преминават като на забавен каданс картини от нощта. Чувам една цигулка, която свири нещо много познато. .Лекичко пропускам един слънчев лъч да премине през клепача на едното ми око, после още един и от него се получава прекрасен цветен танц под звуците на цигулката която продължава да пее прекрасната си песен. Отварям очите си и те срещат очите на Павел. Той е приседнал на края на леглото и ме наблюдава как се пробуждам.
              - Ти си сияние - моето сияние! - казва тихо, а за мен това, че вече съм нечие притежание звучи като най-красивото любовно обяснение на света.


следва :))))

Само това ли?

еееее чакай деееееее - този път разказа ще е по-дълъг от предишните и освен това тези гадни телефони звъняяяяяяят! :))))))

Добре е да пропускаш слънчевият лъч понякога, не винаги - само понякога !
Ето виждаш ли, нечие притежание само по себе си , не звучи добре ...но когато си
с
- Негово... !
Музика, лъчи /слънчеви разбира се / и сребърни стъпки в ливадата !
Ха, ха, ха с три удивителни

че не познах;)Иначе как щеше да ми е кеф да го прочета?;)Eх,Светлеее Светлеее-язък ти за дългите крака;))DD

милата ми толкова хубаво е да си притежание на някого докато го изгубиш:(((((( ти знаеш какво имам предвид!

абе нали знаеш че понякога не е въпрос на дълги крака но пък изненадите следват така че...........

Прав ли бях че ще го отмъкнеш:))))) а що се отнася до думите които всички ние казваме в такива моменти и се чудим дали ние самите сме ги казали че чак се обръщаме назад да да видим дали някой друг не ги е казал.След казаните думи идват и още по странните ни действия които също нямат обяснение но пък остава сладката тръпка и върховното удоволствие от резултата който се е получил:)))))
Show must go on както се пее в страхотната песен на Куин
Давай смело и безотговорно отпусни душата и полети

еххххххх приятел, ако нещата в живота се случваха така както ни се искаше никой от нас нямаше да недоволства.Но нали знаеш човек предполага - Господ разполага!

Така е но все нали се правим на дяволи и се опитваме да се ровим делата на Господ.Ако успеем добре ако не успеем пък казваме си е какво пък продължаваме напред и пак опитваме с дяволиите :))))))))))

с дяволииите или с дяволите защото при мен май е второто :)))))

Тоя Павел нашия Пупи ли е? Той обслужва самотни застарели мераклийки.