Днес ще пусна две части от продължението на разказа си - трета е редактирана и малко изменена, а четвърта е нова ......

                             Не говорехме.....Болката от желанието проникваше в сърцето ми все по -дълбоко и по - дълбоко........Виждах как той обезумява от страст......Очите му ме пронизваха.....а ръцете му лежаха послушно и кротко на коленете......


                      Отврат.....отврат......отврат...... Бях толкова отвратена.......Доповръща ми се....
Слава Богу точно в момента, в който нямаше да мога вече да се сдържам той ме пусна....Хватката му беше легионерско - желязна до толкова че бях спряла да дишам за известно време....Поех си въздух и дълбоко издишах с облекчение. Явно това не му направи никакво впечатление защото се завъртя рязко на пети и излизайки от помещението се извърна да ми каже:
                      - Аз няма да позволя да излезеш от моя живот!!!!!!!
                       Хахахахаха - тази реплика ме върна в реала! Кога бях влезла в неговия живот та той няма да ми позволи да излеза от него! Три пъти бяхме писали глупости в сайта. Освен това дали аз искам да се намирам в неговия живот? Както и да е поне ме отърва от присъствието си.
                       Имам една приятелка за която е меко да се каже, че е фурия. Когато накой не й харесва около нея непрекъснато свистят самурайски мечове, а ако някой спечели симпатиите й пък рискува да бъде ощипан или да му подръпнат ухото - и това всичко от вечно бушуващите й чувства, които тя не може пък май и не иска да слага в ред и да контролира. Предварително ви я обрисувам с няколко думи, за да си представите какво нещо влита при мен след десет минути. Аз още не съм могла да си възстановя дишането от Гошко 1 и трябва отново да си загубя въздуха от нея. Освен това Танчето е като Перпетум мобиле когато заговори - няма спиране. Имаш усещането, че думите и изреченията, които са се излели от устата й отново по някакъв тайнствен начин се връщат обратно вътре и образуват нови изречения.
                     - Един приятел, ти не го познаваш, казва се Ицо, от три месеца ми разправя някакви драми ...Познавам го отскоро и не мога да му влеза в тематиката. Ама е много драматична. Та Ицо Драмата е от твоя контингент. Аз нещо не мога да го изтрайвам и да му вниквам в душевните терзания. Не е човек за мен. Обаче страда де. Та викам - ти така и така си "дежурния психотерапевт"  та да те запозная с  него да го оправиш човека.
                     Едва успявам да вместя - "Добре !" и тя продължава да ме залива с водопад от думи и изречения, но аз съм й свикнала и търпеливо я слушам. Иначе я обичам  и й прощавам този "малък" дефект:)))))))))))). Когато тя си тръгва аз решавам, че явно днес няма да се работи за това сядам отново пред компа с чаша кафе и цигара за да видя дали някой от феновете не са на линия......


следва четвърта част:))))))))))