Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2015 22:22 - Дали пък да ...или пък не...
Автор: helloworld Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1599 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                            



                              За да прекарам един стилен и изискан съботен следобед изпълнен със самосъжаление съм си пуснала класическа музика. Добавих и една снобска нотка – котарака в скута ми и цялата тази картина придружих със спорадични глътки направо от шишето на което пише ”Кампари”, но всъщност е ликьор от касис, който с много обич  направи за мен съседката. Хардсимфониите на Бетовен се сменяха с класическото диско на Моцарт, а отвреме навреме се промъкваха тежките андалузки вопли на Кармен или нежната като северното сияние музика на Едвард Григ. Полюлявах се унесено на вълните на дълбоката си болка /сърдечна, нали се сещате?/. На моменти някакви неясни творчески напъни аха и да ми развалят изисканото мероприятие, но аз веднага ги замествах с болезнени спомени, които ме връщаха успешно в самосъжалението. Свикнала съм като върша нещо да го върша качествено. Та след известно време като усетих, че съм разплискала от него навсякъде и количеството му намалява прибавих и болезнените незададени въпроси с неизвестни  отговори. Толкова съм усъвършенствала мазохистичната си рецепта, че ще се самопредложа за  голямата годишна награда  „Самосъжалител № 1”, която току що си измислих, разбира се. Сега внимавайте, ще ви кажа една тайна съставка от моята рецепта – за да се получи наистина добре задължително трябва да прибавите и  ентусиазиращо и жизнерадостно парче като „Кан кан” например, за да се подсетите колко са щастливи другите, а вие самата – нещастна. Тук вече се стига до фазата мъчително преглъщане и не съвсем успешно задържане на сълзи. Дошъл е момента да избирате между Шопен и Чайковски. Дебюси го оставяте последен за етапа, в който сте изтощени от рев и ви боли неистово главата и заради това вече ви е станало почти все едно. Той ще  върне от онази, леката сладка болка, с която вече си ходя от една година и тя ме придружава навсякъде. Така да се каже – станали сме си неразделни. Ако държите да стигнете до висините на самосъжалението вече е време да си припомните всички нежни, изпълнени със закачка погледи, флирта, леките, уж небрежни целувки / например отзад по врата, задължително изненадващо/ , последвани от почти неуловимите целувчици по устните,  за които след време се питаш: „Имаше ли наистина такава?”. За изпълнените с двусмислие кратки изречения, които само вие двамата разбирате и като съзаклятници от Велчовата завера си разменяте. Припомнете си всички сънища. Тази  адска смес я полейте обилно с копнежа, който все още живее в сърцето ви. За украса използвайте напразната надежда, която обикновено има горчивия вкус на черен шоколад и успешно завършва симфонията  от болезнени преживявания. В никакъв случай не пускайте спомените за секса, онзи секс, който разтреперва  молекулите ти  като микровълнова фурна. Избягвайте „Болеро” на Равел заради перфектния ритъм във възходяща степен и грохотна кулминация в края. В негова чест ще си позволя да си сипя една малка чашка коктейл „ Утехата на зарязаната девойка”, който се приготвя от две части „няма да похарча нито една секунда повече за него” и една част „ той ще ме помни завинаги”.

                      И така тук стигаме до фундаменталния въпрос, който мъчи всички разбити сърца от преди Клеопатра та до наши дни – дали да развенчая, да намразя и да отмъстя или да превърна всичко в един страхотен спомен. За първия вариант ни е необходим Вагнер заедно с Франсис Форд Копола. За втория трябва да инсталираме  емоционалния фотошоп и усърдно да започнем да трием всички черни точици, пъпчици и други визуални дефекти, да посилваме цвета и да прекомпозираме дори да заместваме истината с това, което ни се е искало да бъде. Най-известните арии от оперите на Верди са изключително подходящи да съпътстват този творечски порцес. След дълга и изтощителна работа и в зависимост от това доколко сме отприщили въображението си може да получим една прилична картинка, която обаче има един неостраним дефект – става годна за ползване едва след няколко години. И едно предупреждение – много внимателно работете и с двете версии. Съставките им трябва да бъдат максимално чисти, защото при смесване се получава агония с неизвестна продължителност.

                           Втурнете ли се в гнева и отмъщението внимавайте да не се получи рикошет. Не допускайте той да се обръща срещу вас с ненужни самообвинения.  Не хабете нито един патрон и насочете цялата си огнева мощ към обекта. Препоръчва се поддържане на приятелството във фейсбук, защото е мощно средство за зареждане с нови амуниции. В никакъв случай не се опитвайте да бъдете обективни или честни. Напротив.  На война като на война...Внимавайте много с употребата на ревността като оръжие -  тя е нож с две остриета и ви препоръчвам много малки и точно премерени дози. Абсолютно забранено е да се гледат романтични холивудски бози, защото те ще ви изчерпат боеприпасите и ще ви върнат в началото, когато все още си мислите, че и във вашия случай ще има хепи енд.

                            При втория вариант постоянното висене там е абсолютно забранено, защото може да повреди старателно рисуваната от вас картина на съвършенния спомен.  Мощен стимулатор за създаване на перфектния образ са разменените мили думички на скайпа. Препрочитайте си ги. Сега, при добро желание от ваша страна, в тях ще виждате скрит много по-голям подтекст, който ще предизвика асоциацията  за него като за бебе-делфинче, което си играе на зазоряване в плитките води на залива. Връщайте лентата само до кадрите, в които са  изключителните примери за внимание от негова страна като оставяте въображението си да им добави вкус, цвят и мирис. Ако ви заболи някъде там отляво си припомняйте, че вкусно ястие се приготвя предимно с лук, сол, черен пипер. При този метод има кофти странични ефекти – ще генерирате огромни количества неизразходвани нежност, грижовност и любов. Тъй като те не могат да  се съхраняват, а трябва задължително да се изразходват могат да помогнат малки животинки, котета, кучета та дори и златни рибки, но  за предпочитане са тези, които може да гушкате и галите. Игуана също би свършила работа.. Ако наоколо се навърта и малко дете ще бъде чудесно. Не допускайте спомени за чисто физически проявления – неговата ръка ви гали, мекотата на устните му когато ви целува,  допира на топлата му кожа до вашата. Заместете ги със снимките, които пазите в компютъра. Застиналите изображения ще се запечатат в паметта ви и ще заместят действителните. Ще ви създат усещането за нещо свършило и  неподвижно, без развитие. Снимката най – лесно се асоциира със спомен. Мислете за себе си като за колекционер, който току що се е сдобил с най-ценния  експонат в колекцията си. И за това, че за най-ценните експонати се плаща най-скъпо. Тази мисъл ще ви направи горди собственици, а не захвърлени непотребни и вече омръзнали стари играчки. Цялата тази манджа я сгответе на тих огън  при непрекъснато разбъркване запален от собственото ви убеждение,  че той ви е зарязал  заради много сложни и объркани, но много важни съображения, за да ви предпази – вас, не  себе си.

                              Сега обаче седя и се питам дали да постъпя като Буда и да отрежа част от дрехата си, за да не събудя котарака, който продължава да спи в скута ми или да си изтръгна сърцето и да го хвърля на кучетата да го изядат?




Тагове:   щастие,   Фейсбук,   болка,   смях,   любов,


Гласувай:
5
1



Предишен постинг

1. eleronia - " бебе-делфинче, което си играе на зазоряване в плитките води на залив":)))
02.09.2015 07:58
Тая изконна чистота може да бъде приписана само от влюбено женско въображение,друга известна сентенция не е чак така благосклонна към женското сърце-"Само една влюбена жена е в състояние да покрие магарешките уши с царска корона":))"Такава една чудна бъркотия е животът"...Пълна с много хумор дисекция си направила,хареса ми прозрението "Мислете за себе си като за колекционер, който току що се е сдобил с най-ценния експонат в колекцията си. И за това, че за най-ценните експонати се плаща най-скъпо".Интересен край,който се припокрива със заглавието:)
цитирай
2. helloworld - ха сега да видим...
02.09.2015 11:23
този разказ е провокиран от фейсбук хахахаха , защото влизам си аз там и виждам статусче - "Ако се страхуваш да загубиш някого, загуби го. И спри да се страхуваш." Или - " Влюбен си и те боли. Ами оправяй си се..." И т.н. Та се замислих за хилядите разбити сърца и мъжки и женски, които и едно време/ не толкова отдавна/ ги е имало, но с помощта на "модерните времена" им дадохме гласност. И страдаме ли, страдаме във фейса ...:))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 330653
Постинги: 89
Коментари: 1893
Гласове: 1614
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930