Manchmal geh ich meine Strasse ohne Blick,
Manchmal wunsch ich mir mein Schaukelpferd zuruck.
Manchmal bin ich ohne Rast und Ruh,
Manchmal schliess ich alle Turen nach mir zu.
Manchmal ist mir kalt und manchmal heiss,
Manchmal weiss ich nicht mehr, was ich weiss.
Manchmal bin ich schon am Morgen mьd’,
und dann such ich Trost in einem Lied.

Uber sieben Brьcken musst Du gehn,
sieben dunkle Jahre uberstehn.
Sieben mal wirst Du die Asche sein,
aber einmal auch der helle Schein.

Manchmal scheint die Uhr des Lebens still zu stehn,
Manchmal scheint man immer nur im Kreis zu gehn.
Manchmal ist man wie von Fernweh krank,
manchmal sitzt man still auf einer Bank.
Manchmal greift man nach der ganzen Welt, 
Manchmal meint man, dass der Glьcksstern fьllt.
Manchmal nimmt man, wo man Liebe gibt,
Manchmal hasst man das, was man doch liebt.

Ьber sieben Brьcken musst Du gehn,
sieben dunkle Jahre ьberstehn.
Sieben mal wirst Du die Asche sein,
aber einmal auch der helle Schein.

                                  Да минеш по седем моста

Понякога вървя по пътя си беззрачен

понякога си искам кончето - играчка

понякога съм безрезервно умoрен

понякога затръшвам вси врати след мен.

Понякога ми е студено и горещо

понякога не зная вече какво зная,

понякога съм изтощен от сутринта

тогава търся утеха в песента.

Трябва да минеш по седем моста

да изживееш седем мрачни години

седем пъти ще бъдеш  пепел

но само веднъж – ярък лъч.

Понякога  часовникът на живота ми сякаш спира,

понякога като че безспир се въртя в кръг

понякога като че съм болен от носталгия

понякога седя тихо на чина.

Понякога като че прегръщам света,

понякога като че пада щастливата звезда,

понякога вземам там където съм дал любов, но

понякога ненавиждам това, което обичам.

Трябва да минеш седем моста

да изживееш седем мрачни години

седем пъти ще бъдеш  пепел

но само веднъж – ярък лъч!