За да прекарам един стилен и изискан съботен следобед изпълнен със самосъжаление съм си пуснала класическа музика. Добавих и една снобска нотка – котарака в скута ми и цяла...

                           
 
                          Съседния двор:

 
                          Понякога ще поискаш да е понякога. Когато кажеш сега – няма да е сега. Утре ще настъпи вдругиден. Имаш път за вървене. Няма да можеш да тръгнеш. Или ще вървиш, но само в мечтите си. Отвреме навреме ще б...

                   
                            - Ако съм направило нещо лошо искам да се извиня – тихо въздъхна Малкото Облаче което идваше от изгрева. Седеше сам-самичко в най – отдалечения ъгъл на Седмото небе. Продължав...

 
                             Човешкото сърце е като пътна чанта. Всеки човек слага различни неща в нея. Има такива , които избират и предварително мислят какво да приготвят. Внимателно я подреждат като най-отгоре слагат това, което ще и...

                          
"В началото беше Водата и Огъня...те създадоха..."
                   Когато Огъня срещна Водата и лавата от вулкана се разля по склона те създадоха Скалата – непоклатима, силна, здрава и неподвластна ...

   
                        
                 Ако бях героиня от тъп американски филм сега щяхте да ме видите с голяма кофа сладолед в ръце, седнала на леглото, с голяма лъжица да греба от него и да проливам сълзи. Единствено вярно от ...

                            - Смърт, готова съм, ела вземи ме...
               
                            Силния човек не е силен защото е безчувствен. Силния изживява Болката докрай. Прощава на себе си и на този, който му е причинил Б...

                       Стоеше срещу мен и се смееше. Очите му искряха от истинско удоволствие. Смеха се лееше като пролетен поток, който прескача камък след камък, искри и блести окъпан в слънчева светлина. Носи Живота със себе си. Чувах...

                      Живеех си живота. Едни сив ден, след него втори сив ден. После една  сива нощ , а след нея втора...И така...докато един ден не забелязах нещо , което силно ме озадачи. До мен не стоеше сянката ми както е при другите...

                             След посещението на Живота по моята безценна стена имаше стотици хиляди поражения. Старателно запълвах пукнатините, изграждах пробойните отново и запълвах дупките по нея. Така и не разбрах кога, без никакво у...

                       Та живеех си аз така - в безвремие, в спокойствие и тишина. Хубаво си беше - никакви чувства. Никакви мисли. Никакви тревоги. Никакви вълнения и най -важното никакви мъчителни виновни въпроси от сорта на - "Ако бях...