„Хм....възползвайте се и от мен! Това е върха на нахалството! „Шегобиец...виж ти!”
                 
 

              Засрамена, притеснена, изчервена и супер ядосана!!!
                Чак сега разбра защо всички се смееха! Този кол никога нямаше да падне. Мариан го държеше с едната си ръка, а с другата беше прегърнал Васко и двамата се за...

                  "Мътните да ги вземат! Няма ли да престанат!"
                  Провисналата мрежа и падналия кол на оградата я извадиха от равновесие. Денем у тях нямаше никой и кучетата от квартала за пореден път я събаряха. Всяко нещ...

                 Мариан купи парчето земя импулсивно. То беше собственост на един негов приятел от детските му години. Съвсем наскоро случайно се срещнаха след доста години, в които не бяха се виждали. От периода на късите им панталонки ...

                
                    
            

                  
                   
                    "Уф, да му се не види!!! И майката, и бащата, че и племенника на баджанака!"

                    Седеше на масата под прозореца и пиеше  самотното си съботно кафе. Ябълката отвън беше покрита с лед и сняг и тя си помисли, че прилича на Снежната кралица от приказката. Зимното слънце пробягваше с лъчите си през зал...

               Самотата изпиваше душата й на големи глътки. Вече работеше сама защото поръчките драстично бяха намалели и не можеше да плаща  заплати. След смъртта на мъжа й много клиенти се отдръпнаха и борбата за оцеляване стана жесток...

               Няма го! Няма го - крещеше мозъка й!
               Докосваше с пръсти чашата от която той пиеше кафе и усещаше топлината на неговата ръка. Поглеждаше към мястото на масата където сядаше обикновено и срещаше очите му. Вятъ...

              Седнала беше на гранитния парапет на подлеза при хотел Плиска. Единадесетгодишния й син се беше гушнал в ръцете й. И двамата бяха мълчаливи и потиснати. Августовския ден клонеше към края си, но все още беше непоносимо топло...

                   Кой е виновен? Има ли вина? Не ме интересува.
 
                   Чувам гласа на Светлето, която говори с Радо:

              Безумие, гняв, унищожителна болка!!!
              Всяка сутрин отивам на това място - на ръба на една скала. Още преди да изгрее слънцето заставам там. Всяка сутрин съм все по - близо до края. Пред мен в краката ми е пропас...