- Смърт, готова съм, ела вземи ме...
               
                            Силния човек не е силен защото е безчувствен. Силния изживява Болката докрай. Прощава на себе си и на този, който му е причинил Б...

                       Стоеше срещу мен и се смееше. Очите му искряха от истинско удоволствие. Смеха се лееше като пролетен поток, който прескача камък след камък, искри и блести окъпан в слънчева светлина. Носи Живота със себе си. Чувах...

                      Живеех си живота. Едни сив ден, след него втори сив ден. После една  сива нощ , а след нея втора...И така...докато един ден не забелязах нещо , което силно ме озадачи. До мен не стоеше сянката ми както е при другите...

                             След посещението на Живота по моята безценна стена имаше стотици хиляди поражения. Старателно запълвах пукнатините, изграждах пробойните отново и запълвах дупките по нея. Така и не разбрах кога, без никакво у...

                       Та живеех си аз така - в безвремие, в спокойствие и тишина. Хубаво си беше - никакви чувства. Никакви мисли. Никакви тревоги. Никакви вълнения и най -важното никакви мъчителни виновни въпроси от сорта на - "Ако бях...

                       
 
                         Тази нощ ме посети Смъртта. Сивия живот отново ми помогна. Да седнем на една маса с  нея и да си поговорим.

                  
                      Та със Сивия живот се обичаме. Аз го харесвам защото не си личи много и никак не се набива в очи. Но пък за сметка на това е напълно непрозрачен. Той ме харесва защото съм му вярна и признателна. ...

                    Слънчевите лъчи пропукват съня ми. Да, но аз днес ще си наметна сивия живот. Той е лъченепропусклив. Освен това ще си сложа на главата шапка от малко игриво омерзение. Смятам да си обуя ледено студено презрение защ...