Искам го!!! Е това е - признах си го!!! Точно наобратно на това  неловко отмествам крака си от неговия допир и застивам с малоумен поглед втренчен в далечината. Кръвта е нахлула в главата ми, сърцето ми гърми с ужасен тътен, а мозъка ми се е смалил до размера на атом. С нещо вътре в себе си виждам неговата лека и кротка усмивка, която се е появила на устните му. Това усилва желанието ми до степен на невъзможност да го понеса. Някъде далеч в черепа ми се появява гласа на Филип. Разделена съм на две части - едната всеки момент ще експлодира, другата се опитва да се съсредоточи защото той ме пита дали ще мога да отпечатам тези плакати. Въобще не знам за какви плакати става дума - не съм чула и думичка от последните две минути разговор между тях двамата. Абсолютно машинално казвам - "Да, разбира се, че какъв е проблема!" и се надявам наистина да няма проблем. Артиста се навежда леко напред и се приближава доста близо до мен - усещам аромат, ухание, желание! Не знам дали да се зарадвам или просто да взема да се разтопя като бучката лед пред мене, а после и направо да се изпаря! Обръщам се към Филип и го поглеждам в лицето - донякъде това ме връща на масата! Но мъничката ми нежна, женска душа вече се носи из облаците и пее Алелуя!!!

Давай, давай, дий по- бързо защото аз и без друго съм си" локвичка на масата..." !
А, относно "отрицателният герой"(Артиста) сбърках с тази -"топла и добра усмивка..."
Нямам никакви шансове с предложението ми за него !

Попаднала си на ловец....и то какъв!

абе давай ти! аз поработих и сега направо съм вцепенена а музата отпраши някъде :))))

глей сега май аз сама си паднах в капана пък да видим кво ще стане ама нали знаеш не моем да избягам и аз като музата - човещинка! :))))

Добре ! Ще поседим, ще помислим и когато видим, че само седим ....!?
Може и да заловим отлитащата мисъл !!! Зависи кой е по бърз!

отлитащите мисли са известни най-много с това че отлитат твърде бързо иди ги гони ако си нямаш работа!:)

Свежо и позитивно.....
Опитвам се да се разкарам от калната локва, в която се превърна розовото ми блогче :(
Случи ми се случка. Къде ли ми трябваше да обувам токчета рано сабахлем....Наложи ми се да ударя един спринт с тях, с чанта и раница, че и с детето под ръка....Не се пребих! Ура!

направо един спитфайър и като всички нас успяваш даже и на токчета!

а ти наработи ли се вече?

и сега дори говоря с една приятелка на скайпа защото ти въобще не дойде на уговорената среща :)))))

Ти защо мислиш, че бягах през глава? Ама ти ми се скри...покри....нинджа такава!

и даже си говоря ама ти дойде чак сега и не знам как да ви разпределя двете с тебе по късно довечера на фейса че трябва да й поразкажа това онова на нея а тя няма рег във фейса

Истината е тук: http://mikroslushalka.org/