Тя мълчаливо и организирано подреждаше багажа си. Ръцете й съвсем самостоятелно слагаха необходимите неща в пътната чанта. Депресията в която се намираше беше вледенила чувствата й до степен на замръзване. Стараеше се по всякакъв начин да не се вълнува за да не се изпотроши и разпръсне на хиляди малки парченца. Около нея цареше мъртвешка тишина - мъртвешка в буквалния смисъл. Съвсем наскоро смъртта внезапно посети дома й. Направи й впечатление, че слага необходимите неща без да изпуска нищо.
Хилядите командировки на които беше ходила явно бяха автоматизирали процеса и сега не беше необходимо да мисли. Заминаваше за Франкфурт да изкара коледните празници с брат си и снаха си. Това беше единственото, което я изваждаше от вцепенението - имаше усещането, че ще се прибере в родния си дом след дълго и мъчително пътуване. Един спомен се опита да се промъкне през защитните прегради които тя беше изградила и да я превземе. За да го отпрати тя се съсредоточи върху мисълта защо слага красивата вечерна рокля и дали  ще й трябва. Тъй като не искаше да взима никакви решения тя остави ръцете си да свършат това което сметнат за необходимо. Те добавиха и необходимите за нея бижута. Затвори ципа на чантата и звука от това действие прозвуча неприятно и оглушително в стаята. Огледа се, за миг се замисли дали е направила всичко необходимо защото нямаше да я има повече от двайсет дни и сложи чантата до вратата. Чу двигателя на таксито което беше повикала и надникна през прозореца. То тъкмо спираше пред вратата й. Облече палтото си, взе чантата, заключи и пое по пътеката.

Трябва и други да си спомнят... за да не забравят и да продължат по "...Пътеката"

Добра разказвачка си :)))

Нали и аз все това прочитам за нея, ама сега ще напиша:
Така е ! Много е добра !

мила използвам разни неща от живота си но това тук дето ще го напиша сега ще е само художествена измислица и почти нищо общо няма да има с действителността :)

:))) радвам се на твоя коментар и на появата ти в моята страница! :))))

Така да бъде !

твърде много истории и трябва да ги разкажа някому!!!!

Споделянето е дар и за околните и за самият споделящ !!!
М.А.

А когато преливаш - споделяй, подавай - "...хляб, за да преглътнем сиренцето и сиренце за да преглътнем, хляба..." - Филма " Мера според, според мера".
Хайде ! До скоро !

ще има тук , може и някое парче луканчица да падне! :))))

Добре...е ! Каква проза !?

луканчицата са проза ябълчице? или моята проза е проста опа не бе моята проза е проза! :))))

Не, бе човек- първият човек(тоест аз, си излива душата ), като чете разказа на човека и споделя , това с преливането, това със сиренцето..., и други неща а, човека говори за луканката, като съответно се " бъзика" с човека и човека давайки си ясна, сметка за това... споделя с човека: - "Каква проза!?" Ха, така ! Написах, го !

Мисля, да съм била изчерпателна! Но, в никакъв случай - ясна !

знам те аз - за мен всичко е ясно :)))))))

е като пушката на стената,която до края на разказа ще гръмне;)))) Или това е ретроспективно роклята от кутията?;)Нямам търпение-задължително продължавам да чета нататък;)

и ще гърми с куршуми дум дум!