Щеше да чака около три часа и половина на аерогарата. Имаше някакъв проблем. Това нито я ядоса, нито я притесни. Тя отдавна живееше извън времето. Седна на една от пейките и буквално изпадна в транс. Един германец  срещу нея  търпеливо се опитваше да извади сандвич от опаковката. Това занимание задържа погледа й за известно време. Бездушна и вкочанена, и вътрешно и външно, чакаше търпеливо и безучастно. Имаше доста хора - явно проблема не беше само с техния полет. Когато излезеш извън времето не го и усещаш как минава. Чу някъде дълбоко в мозъка си гласа на земната стюардеса, която ги викаше. Изправи се и се присъедини към опашката която се образува пред нея.Стюардесата изключително бързо провери бордните им карти и тя не разбра как се е озовала вече на самолета. За пореден път установи, че й се губят моменти. Вътре беше прекалено топло и даже й прилоша. Искаше да заспи, но беше сигурна че това няма да стане. Облегна се назад и затвори очи. В главата й нахлуха картини и мисли които тя не искаше. Спомени и чувства се прескачаха - приличаха на стара изпокъсана филмова лента. Страшно много драскотини имаше по тях - почваха от никъде и не свършваха никъде.

Прочетох и така...!

какво мислиш или чакаш продължението?

...Продължението е в следващият постинг...

Добро описание на това човешко състояние,което си е *в ступор*;)

даже ще се възгордея ама това не трябва да става :))))))