Когато лицето на брат й се изправи срещу нея тя видя в него и майка си и баща си, усети отново миризми и аромати от детството си. Половината от нея се почувства щастлива. Той я прегърна мълчаливо през раменете и двамата поеха по дългите коридори на Франкфуртското летище. Някъде с подсъзнанието си възприемаше нещата и ги складираше в паметта си - може би някой ден ще им се зарадва. Настаниха се в колата му и поеха. Имаше около 50 километра до къщата му и щяха да пътуват към половин час защото навън имаше снежна буря и по магистралата бяха навалели големи преспи които ежеминутно се увеличаваха. Изведнъж усети че по лицето й текат сълзи. Нямаше хълцане или спазми - сълзите просто  неконтролируемо се стичаха. Тя дори успя да се учуди как става това. Никога през живота си не беше плакала по този начин. Брат й освободи едната си ръка от волана и я прегърна. Сълзите й рукнаха още по - неудържимо. 
          Смъртта се беше прилепила за нея и я следваше навсякъде. Влизайки в дома му тя внесе със себе си покрусата, болката и мълчанието. Снаха й я прегърна също така мълчаливо и предложи да вечерят. Седнали около масата те съсредточено се хранеха като че ли от това зависеше живота им. На вратата се позвъни и звука направо разцепи тишината. Беше Джузепе - съседа италианец. Женен щастливо за испанката Изабела. Добродушен, симпатичен и очарователен. Беше дошъл да вземе резервните ключове защото заминаваха за два дни до Виена, а той щеше да се грижи за котката и къщата.

Поздрави !
В очакване " Замръзналата".

ти само стой и чети и гледай какво ще стане - ще изненадам дори себе си, а пък теб направо ще те шашна :)))))))

Да, да - видях аз...някои изненади ... и др. нища знанаизнизах аз от раклата на....!

ябълчице раклата голяма ли е че мойте изненади поне за теб ще бъдат големи? :))))

А после пишеш"пиши по-дълго"Не винаги размера има значение.