Две мъжки ръце - силни и изваяни. Тя се беше отпуснала в тях с доверието на бебе, което лежи в ръцете на майка си. Около тях имаше само светлина. Знаеше че сънува.Знаеше, че ще се събуди. Но толкова красив сън не беше сънувала никога през живота си. Това беше той.
          Отвори очите си. Чувстваше се уверена и спокойна. Стана, изми се, приготви си кафе и докато го чакаше се обади на аерогарата. Имаше много удобен полет до Виена.
След няколко часа вече летеше натам. Беше изминала почти година оттогава. Някъде вътре в себе си тя непрекъснато носеше неговите очи. Зелени с невероятен син отенък. Излъчваха мъжка сила, спокойствие и една неземна доброта. Не помнеше отделни черти от лицето му защото тези очи бяха превзели съзнанието й, бяха изпълнили сърцето й и бяха променили живота й. През тази година води битка с депресията и малко по малко си връщаше настоящето. Бавно и мъчително унищожаваше в себе си желанието да умре и възвръщаше силата си.
          Беше взела един не много голям, но мощен джип под наем защото зимата продължаваше и предпочиташе да е сигурна. Той се управляваше почти сам - като че ли знаеше пътя и я водеше нататък. Това й даваше възможност да мисли. Даде си сметка колко много неща се бяха променили за нея - като това че започна да върши ежедневната си работа отново с удоволствие и да се радва на резултатите. Имаше рекламна агенция. Графичните проекти които правеше изненадваха клиентите й с необичайност и свеж хумор. Тяхното удоволствие я радваше и тя се вдъхновяваше от техните оценки. Тръпката от това я зареждаше с нови сили. Запозна се с много нови хора с които бавно, тухла по тухла, изграждаше новия си живот. Тя вече знаеше , че там накрая на този път който изминаваше сега е той и че той е началото на нейното утре.

znaja 4e TOJ njama da me izostavi

:)

това неразбираемо нещо ли ще получа като коментар? :))) кажи още нещо :)))

тази мъничкаааааа, мъничка усмивчица какво означава одобрение или поощрение или може би е като едно шоколадче за детето да го поощрим че е написало нещо ? :))))))))))***

Живота е на вълни, издигаш се после се пускаш по вълната, понякога се давиш, понякога не. Щом се срещаш с много хора, ще срещнеш някой специален:)))
ПП Кога ще ме повозиш на джипа? Тръпка си е, но аз да го карам, като дадеш газ по нагорнището и се лепиш за седалката. Скоростта е тръпка, но ускорението е преживяване :)))

е как ще те возя а ти ще го караш - това мъжете винаги можете да образувате недоразумения като стане дума за коли :))))) но ти не се връзвай на този текст толкова - той все пак е художествено претворена действителност :)))) ( художеството го слагам под въпрос????)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Hello_world

значи ли това че изучаваш и мен?:)))

но да попитам само - кога най-накрая ще пукне пролетта в разказа?
БТВ, и аз предпочитам по-големичките коли, поне знам, че каквато съм кьопава, даже и да шибна някой, ще оцелея, само ще намачкам ламарините на другия :) И гледам отвисоко .... хахаха
Ха добрутро и от мен!

най-после и ти се появи ! Не й дошло времето на пролетта още но тя е на път също както и аз ! а пък малко зимни преспи посред горещото лято ще охладят страстите нали?!!?? :)))))))))))

Едва ли искаш да узнаеш истинското значение на думата зима :))) Понякога температурите падат до -27, в Сибир перманентно си беше около -50.... Не ща зима посред лято....Колкото и да ми е горещо, му се радвам, че ноември, ей го на, почти е дошъл и пак почват 6 месеца снегове.... Enjoy the summer :))
Нека има страсти, защо да ги охлаждаме, когато можем да ги подклаждаме :)))

Можеше още мъничко да открехнеш вратата.

Още със ставането си, започнах да чета за смърт....една позната си отишла от този свят, домашния любимец на мои близки тоже, някаква жена била убита....много ми дойде...много...

ти пък със Сибир кво общо имаш? А тук в България по точно даже в София вече докарваме и до - 20 градуса. В този разказ зимата и преспите са истински. В тях няма художествена измислица :))))) а пък мене питай за страстите - непрекъснато избухвам и с повод и без - няма нужда даже от подклаждане :))))

ааааа вратата се открехва полека защото много скърца :))))))))

а ти си спами колкото си искаш - аз на тебе прощавам всичко! :))))))

Обичам нестандартните дестинации - хахахаха
Не знам как да кандардисам мъжа ми да идем до Перу - индианци, камънак, шаренийки, плетени вълнени шапки, бедност...екзотично ми е....
И ти избухвай, когато и колкото си искаш, ама стига с тая смърт, бе жено, множко и идва, на крехката ми детска психика ....

тогава да четеш - заради такива като тебе заглавието е ясно кратко и точно за да не получат шок като четат :))))))))))

на нов прочит на Ромео и Жулиета ми намирисва....

Шекспир пасти да яде :)))))))))))))

Да излезем от летаргията,от черния поглед,да си сложим-хайде нека не са розови-а съвсем леко диоптрични очила...Героинята ти е готова за новото начало;)Напиши и го;)Нека загърби мъдро носталгията;)С интерес ще прочета по-нататък,за да видя ще се качи ли октавата нагоре;)

и още как!!!!!!! Щом аз съм се качила на джипа нали се сещаш как съм стъпила на газта!!:))))

Колко много обич може да се скъта между думите. Прекрасно. :)