След предишното пътуване тя не изпра официалната си рокля. Внимателно и нежно я сгъна и я прибра в една кутия. Защото тя носеше мириса на онази вечер. Вечерта в която гладкия и хладен сатен беше привлекъл магнетично неговите ръце и те се спуснаха от раменете й надолу, а после я привлякоха и притиснаха. Огъня и мадейрата която бяха изпили подклаждаха тяхната страст. Устните им бяха медено меки от желанието което изпитваха един за друг. Дрезгавия негърски глас на Нина Симон усилваше всичко неистово, болезнено силно, пеейки песента озаглавена The Pusher. От вълнение тя не можеше да преглъща усещайки страхотна болка, но искаше още и още и още...... Вкусваше на малки глътки вино от устните му и това беше най-божествената амброзия която беше пила някога. Неговите ръце следяха всяка извивка на тялото й и рисуваха всяка форма по него. Усещаше докосвания, които я галеха със страст и нежност каквато не беше подозирала, че съществува. Той шепнеше в ухото й. Тези думи я възвисяваха и тя политаше – там, в безкрая където преплиташе душата си с неговата. Лудостта и любовта им в този момент бяха едно - потъваха в дълбините на Космоса и се рееха между звездите. Следваха техния ритъм и се носеха из Вселената. Отдалече се чуваше звън на камбани - не си задаваха въпроса за кого бият. Камбаните биеха за тях.