Замръзваше отвътре навън.Първо замръзна сърцето й. След това мозъка й се вкочани, Душата й кристализира. Седеше пред вратата му  без да може да диша или да разсъждава.Устрема, с който пътува,  някъде из подсъзнанието й нашепваше да продължи да търси. Близо до крака й, защото вече беше ранна пролет, под снега беше пробила една нежно зелена тревичка. Нейния порив нагоре към слънцето й действаше някак успокояващо, но болката беше разкъсваща. Личеше, че къщата е изоставена отдавна. Имаше толкова страдащ и самотен вид колкото тя се чувстваше в момента.  Около нея всичко протягаше "ръце" за да я прегърне, защото тя беше станала една от тях.

	безнадежно тихо, тъжно и унило ............

е без теб, аморе!Вече втора вечер съм сама!Чакам те - недочаквам те!Луната слезе за да ме прегърне - толкова самотна й се видях!Обгърна ме с лъчите си и ме целуна, но тази целувка следа не остави!Тя не беше пратена от Теб!Звездите са затулили лица защото Теб те няма.А те са за двама - нали аморе?Не мога да намеря нито в думите нито в нотите Душата ти, аморе!Не мога да намеря и себе си, аморе!Свила съм се на кравайче на леглото и съм прегърнала синята ти риза, но не ми е достатъчно.Болката пулсира и замъглява мозъка ми!Ставам и взимам от скрина още твои неща.Напълвам ръцете си със суичъра който купихме във Виена,тениската с която обичаш да спиш,дори вратовръзката която ти подарих един ден когато исках да ти покажа колко много те обичам.В долния й край има избродирана една роза.Стискам ги и ръцете ми побеляват.Вдъхвам аромата им и въздуха ми спира.Тишината оглушително тътне и ускорява ритъма на сърцето ми което не иска да се съгласи с това че те няма.ЕЛА АМОРЕ!ЕЛА - ЛЮБИ МЕ!

След година и половина получи едно писмо - без обратен адрес:

В рая ли отивам?
или в ада?
Виж,когато се събудя сутринта, наистина не мога да кажа!

За мен по-логично заглавието да е"Старата къща-спомен ...мой"Тя , оноя с косата никога не закъснява.Винаги идва на време. Но ти можеш да я спреш.....

не може да я спре:(((((((((( знам го от опит истински не виртуален :(((((((((

Истинската обич боли, но можем да благодарим горещо, че ни се е случила. Кураж!

Опитвам се да пиша художествена литература! Трогва ме твоето съчувствие но в този разказ има много истина но има и много претворена през моето въображение действителност и доста се отдалечава от фактите с цел да стане интересно и вълнуващо!

Ако човек се обърне назад ще види,че лошите неща са повече от хубавите.Но така ги пречупи като им дадеш малко светлина ....за другите. Нали пишеш за тях...

несъгласна съм с теб! Лошите неща в живота ни са повече когато ние ги възприемаме като такива - а всички неща във вселената се състоят и от хубаво и от лошо не могат да бъдат само едното! От нас обаче зависи да преодолеем болката от лошото и да намерим и хубавото! :))))))))) за да продължаваме да се развиваме! и това го знам от опит :)))))))

Тя болката винаги остава в душите ни.Мъката също.За вселената няма да говоря защото мога да попадна в някоя "черна дупка".Гледай светлината....светлината.

бях толкова светла колкото съм отдавна щях да съм мъртва в буквалния смисъл! А с болката сме си приятелки и се харесваме една друга:)))))))))) Радостта обаче ревнува и винаги успява да се намести между нас!:)))))))

На мен лично болката ми е голяма муза, виждам, че и при теб го има тоя момент.

защото сме жени т.е. чувствителни :)))) права си така е - болката може да е градивна стига да я насочиш в правилната посока!

Е...Тогава започвай с болката си разказите и ги завършвай с радоста.И всички ще бъдем доволни.....

добре следващия ще го напиша специално по тази рецепта ! и ще го пиша със същото удоволствие с което съм писала до сега почвайки с болката и завършвайки с нея! имам много разкази които са заспали в мен и искам да ги напиша така че ще има всякакви - такъв какъвто е и живота шарен! :)))))

Ех ,живот .Живот.Ти сложи тежка длан на младото ми рамо.
Мечтаното бе в кръчмите отмечтано.
Чашата изпита смехът изсмян....../П.Пенев/

Миткало ти си голям черногледец май - искаш разкази с хепиенд може би за да убедиш сам себе си че не всичко на този свят е лошо :))))))) искам това да не е вярно!Защо намери точно този цитат от Пеньо?

въпреки че не ми се тръгва - вашата компания е прекрасна! До скоро!*****

Някой ден ще "копна" едно стихотворени от него......

хубаво и тъжно но такъв е животът.Когато ни напусне скъп човек в главата ни забушуват унищожителни мисли спрямо нас и въпреки това има други хора покрай нас за които трябва и си заслужава да се живее.Животът си продължава макар и с болка в душите ни.

опитвам се да разкажа за всичко и за болката и за любовта и щастието и за това, че и най-голямата болка може да се преодолее за да продължиш напред!

то копането обаче не е като да размахваш маламашката нали знаеш? :)))))))

Завършекът е естествен, логичен... Красивата любов винаги свършва така. Щастието не е вечно...

Зарадва ме с това че намираш естествени нещата! Исках да са максимално близо до истинския живот! Не исках да са напудрени а да вълнуват и хората които четат да се индетифицират с някой от героите! Благодаря!

написала си го прекрасно

Благодаря! *** това ми дава сила да продължа да пиша !

сигурно пак ще изляза като анонимна хахаахахах

да видим кво ще стане?!?!?