Постинг
25.07.2011 11:49 -
Всичко може да ти се случи, та дори и твърде често!
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4487 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2011 12:41
Прочетен: 4487 Коментари: 23 Гласове:
14
Последна промяна: 25.07.2011 12:41
Тъпо, тъпо, тъпо че чак вдлъбнато!!!
Няма повече да разказвам за онези емоции - сега пак изпадам в екстаза за който ви писах, но е примесен с чувство на срам. Дори това изречение предизвика изчервяване у мен!
Кое е толкова тъпото ли? Ами как разбрах за Андрей. Живота винаги ни предлага едни такива случки като тази за да ни покаже колко лесно се поддаваме на инстинктите си и колко и мъжа и жената са силно подвластни на три неща:
1. Секс
2. Секс
3. ........и Секс
За да ни сложи на мястото ни.За да се поогледаме и да видим има ли други по - ценни за нас неща в него. А кои са те всеки ще реши сам за себе си. Защото за всички хора те са различни.
Отивам при Андрей. Обед е.Искам да му се оплача от неприятностите които имам в работата. Копнея да му разкажа защото той е единствения в момента който може да ме разбере. До някъде все още се въздържам да не изпадна в истерия. Весето - секретарката му, ми предлага да влеза в кабинета и да го изчакам, защото той и Митко - шофьора са някъде из района и след минути ще се върнат. Сядам на неговия стол - там се чувствам добре и до като той дойде успокоена поне малко. Все едно съм в прегръдките му. Монитора на неговия компютър привлича погледа ми. Това което виждам ми е болезнено, ама наистина болезнено познато. Чета и не вярвам на очите си! Кръвта гръмва в ушите ми, погледа ми се замъглява, мозъка ми отказва да възприема. Мойте собствени думи написани рано сутринта и изпратени с копнеж. Ще кажете - ха ха ха ха ха позната история!ДА ама НЕ!!!
Излитам като АУАКС от стаята и едва успявам да проговоря на Весето. Дори не знам какви съм й ги наговорила. Бясна съъъъм ! Разбирате ли ме??? Нито мога да мисля, нито да гледам къде вървя! Препъвам се, сърцето ми блъска , искам да го изплюя за да ми олекне!
Е, дойдохме до там от където почнах! Последната ми що годе разумна мисъл е - ДА МИСЛЯ! Някак си успявам да довърша деня. Прибирам се в къщи веднага и зачаквам Андрей да се прибере.
Когато неговите очи срещат мойте ревността ми избухва с нова сила! Обичам го, обичам го! Не искам да го деля с никого - дори със себе си! Май доста несвързано му обяснявам всичко - виждам как отначало той не вярва, а след малко се появява една тънка хитра усмивчица. Знаете ли не мога да повярвам на ушите си. Андрей първо се разсмива гръмко и после започва да ми разказва. Той и още двама - трима негови колеги се хващат на бас. Дали ще могат да накарат една произволно избрана жена от нета да се влюби и до къде може да се стигне при една такава виртуална връзка. Той е писал текстовете понякога и с тяхна помощ. Представям си ги - как са се надвесили над компа и обсъждат любовните ми излияния. Потъвам все повече и повече. И гняв и ревност и срам и още хиляди други чувства бушуват в мен. Не мога дори да вдигна очи за да погледна Андрей! В мен остава само един въпрос - ЗАЩО? Плача!
Настъпва тишина - убийствена е!
Изведнъж усещам ръцете на Андрей които ме прегръщат и чувам следното:
- Не плачи, любов! Била си гладна - нахранила си се! А моя е вината че съм те оставил да гладуваш!
:)))))))))) е това е!
Няма повече да разказвам за онези емоции - сега пак изпадам в екстаза за който ви писах, но е примесен с чувство на срам. Дори това изречение предизвика изчервяване у мен!
Кое е толкова тъпото ли? Ами как разбрах за Андрей. Живота винаги ни предлага едни такива случки като тази за да ни покаже колко лесно се поддаваме на инстинктите си и колко и мъжа и жената са силно подвластни на три неща:
1. Секс
2. Секс
3. ........и Секс
За да ни сложи на мястото ни.За да се поогледаме и да видим има ли други по - ценни за нас неща в него. А кои са те всеки ще реши сам за себе си. Защото за всички хора те са различни.
Отивам при Андрей. Обед е.Искам да му се оплача от неприятностите които имам в работата. Копнея да му разкажа защото той е единствения в момента който може да ме разбере. До някъде все още се въздържам да не изпадна в истерия. Весето - секретарката му, ми предлага да влеза в кабинета и да го изчакам, защото той и Митко - шофьора са някъде из района и след минути ще се върнат. Сядам на неговия стол - там се чувствам добре и до като той дойде успокоена поне малко. Все едно съм в прегръдките му. Монитора на неговия компютър привлича погледа ми. Това което виждам ми е болезнено, ама наистина болезнено познато. Чета и не вярвам на очите си! Кръвта гръмва в ушите ми, погледа ми се замъглява, мозъка ми отказва да възприема. Мойте собствени думи написани рано сутринта и изпратени с копнеж. Ще кажете - ха ха ха ха ха позната история!ДА ама НЕ!!!
Излитам като АУАКС от стаята и едва успявам да проговоря на Весето. Дори не знам какви съм й ги наговорила. Бясна съъъъм ! Разбирате ли ме??? Нито мога да мисля, нито да гледам къде вървя! Препъвам се, сърцето ми блъска , искам да го изплюя за да ми олекне!
Е, дойдохме до там от където почнах! Последната ми що годе разумна мисъл е - ДА МИСЛЯ! Някак си успявам да довърша деня. Прибирам се в къщи веднага и зачаквам Андрей да се прибере.
Когато неговите очи срещат мойте ревността ми избухва с нова сила! Обичам го, обичам го! Не искам да го деля с никого - дори със себе си! Май доста несвързано му обяснявам всичко - виждам как отначало той не вярва, а след малко се появява една тънка хитра усмивчица. Знаете ли не мога да повярвам на ушите си. Андрей първо се разсмива гръмко и после започва да ми разказва. Той и още двама - трима негови колеги се хващат на бас. Дали ще могат да накарат една произволно избрана жена от нета да се влюби и до къде може да се стигне при една такава виртуална връзка. Той е писал текстовете понякога и с тяхна помощ. Представям си ги - как са се надвесили над компа и обсъждат любовните ми излияния. Потъвам все повече и повече. И гняв и ревност и срам и още хиляди други чувства бушуват в мен. Не мога дори да вдигна очи за да погледна Андрей! В мен остава само един въпрос - ЗАЩО? Плача!
Настъпва тишина - убийствена е!
Изведнъж усещам ръцете на Андрей които ме прегръщат и чувам следното:
- Не плачи, любов! Била си гладна - нахранила си се! А моя е вината че съм те оставил да гладуваш!
:)))))))))) е това е!
Следващ постинг
Предишен постинг
Мъжът, ръководен от либидото и егото си, би трябвало да вдигне луд скандал....
Тоя край ми е леко импотентен, честно :))
Ха добрутро!
цитирайТоя край ми е леко импотентен, честно :))
Ха добрутро!
Повечето мъже които ти описваш са точно такива!Май не си успяла да срещнеш достатъчно имам предвид на брой мъже за да срещнеш и такъв като този - а този има прототип в живота! Не е измислен изцяло! :))))))
цитирайтук свършва и няма последващи събития - представи си че той го е казал заради собствената си гузна съвест нали се сещаш - 2 в 1 хем вълка сит хем агнето цяло, представи си и друго - това е била една абсолютна лъжа, представи си и друго тя никак ама никак не му е повярвала и го е напуснала........ и така още хиляди варианта , а пък ти ме радваш защото си го възприела от към благородната страна на нещата значи все още има вяра в теб че и това може да се случи :)))))
цитирайпопадала съм на всякакви индивиди, включително и подобия на твоя герой. Затова си позволих да кажа, че има нещо импотентно в него...Ако е толкова благороден и мил, защо се е вързал на колегите си да си прави плоски шеги с чувствата на жените? Нереален ми е тоя образ и това си е!
цитирайслучайно да си попадала на мъже в нета дето само с това се занимават с игрички - защото аз съм попадала и то на много даже двама от тях са ми и приятели!!!!!:))))))))
цитирайИ мога да ти кажа, че игричките се заиграват от двама, т.е. ако дадеш повод си вътре в играта. Ако го даваш кротко и пасуваш на провокациите, няма игри, създават се приятелства. А за мен, най-големите играчи и мачовци, са доста жалки путьовци в реалността... Отдавна не се занимавам с такъв вид общуване, губене на време е...:))
цитирайако ме видиш в акция как размахвам самурайския меч като попадна на такива ще се изкефиш максимално но всички ние си губим времето в разни блогове например или други подобни занимания
цитирайпо принцип страдам от хронична липса на свободно време и нямам нито желание, нито нерви да се занимавам с неща, които не спомагат за сплотеността на семейството ми. Сега, за съжаление, времето ми идва в повече и много се дразня, но не си позволявам да влизам в безсмислени контакти с непознати субекти :)) Ама и това ще отмине съвсем скоро и пак ще си вляза в ритъма на постоянното тичане и полуготовата храна.
П.С. А ти умната със самурайския меч. Хем правиш война, хем пък после режеш глави и казваш, че те са виновни. Остави кучетата да си лаят, не можеш ги оправи, това си е природа :)
цитирайП.С. А ти умната със самурайския меч. Хем правиш война, хем пък после режеш глави и казваш, че те са виновни. Остави кучетата да си лаят, не можеш ги оправи, това си е природа :)
аз и не искам да оправям нищо - просто и аз се забавлявам защото с такива нямам никакви скрупули за съжаление мойто свободно време напоследък е в повече и може би за това и вися в нета повече. Но пък и се кефя че има хора които мойте разкази им правят удоволствие и се забавляват с тях!
цитирайНе съм склонна да осъдя нито него,а героинята пък-съвсем...Обаче любовта е скачени съдове.Няма начин на едниния да му е добре,докато на другия нещо му липсва.Може ли ТЯ ДА КАЖЕ-*ЛЮБОВ МОЯ,БИЛ СИ ГЛАДЕН-НАХРАНИЛ СИ СЕ*?i
Сигурно не може-прекалено наранена е,не може и даже да си даде сметка,че Андрей си има подобни на нейните причини да *потъне*в нета.Да,днес-замислено като игра на група мъжаги,но утре-кой знае...;).
цитирайСигурно не може-прекалено наранена е,не може и даже да си даде сметка,че Андрей си има подобни на нейните причини да *потъне*в нета.Да,днес-замислено като игра на група мъжаги,но утре-кой знае...;).
Това си е жив театър бре.И двамата са имали нужда от нещо което не са си давали и когато са разбрали какво им е липсвало за да не се обвиняват накрая са си казали репликите за да няма наранени.Що се отнася за ревността ами какво да кажа с моя скромен опит.Ревността мина като цунами през мен и помете всичко.От компютърът ми на който си стояха всички никове и пароли защото съм нямал какво да крия до фризьорката при която се подстригвам винаги.Така че свят шарен и хора всякакви.Всеки който ревнува значи че обича човека до себе си но тази ревност не трябва да е голяма защото тогава се превръща в една голяма болка и тормоз както за човека който ревнува така и за този който е ревнуван тогава става нещо страшно и грозно.
цитирайЕх, това Весе... Как допуска "шпионаж" до компютъра на шефа?!
Нереално! Хубав ден!:)))))))
цитирайНереално! Хубав ден!:)))))))
Май никой не обърна внимание, че лирическият герой е използвал думите на героинята за въпросната шега. Мен това би ме извадило от обувките от бяс. Не ме интересува интернетската му свалка, но факта че краде моите думи и ги прави достояние на други хора, че и на колеги...Ужас! Влюбената жена излива душата си и влага емоция в написаното, той трупа материал за шеги! Не отговарям за последствията ако ми се случи.
цитирайей това ми беше най-важната мисъл - днес замислено като игра но.......и дали всяка една игра е невинна?
цитирайние всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо обаче трябва да се научим да виждаме грешките си да се извиняваме и да си прощаваме взаимно защото в една връзка според мен винаги и двамата носят вина ,кой по-малко, кой по-вече :))))))
цитирайкогато нещо е писано да се случи то се случва и никое Весе не може да го спре!:)))))
цитирайаз съм абсолютно на твоето мнение и аз бих се почувствала така - въобще Андрей както на пръв поглед изглежда страхотен на второ четене се появяват ужасни лекета ....
цитирайтолкова различни проявления може да има *виртуалната любов*...И аз се тормозя с въпроси от типа*къде е границата?*.Изградените перфектни виртуални отношения между двама може да си останат и само там-в нищото,без да бъдат пренесени в реалността.И ето ти въпрос отново-има ли изневяра,когато тя физически не се случва?Но пък как се случва в нетааааа...;))DDD Още търся отговор,но не бързам с намирането му-;))-може и да не ми хареса;))
цитирайто за това пиша разказите беее да си зададем въпроси и да потърсим отговорите им......и аз още не мога да реша за себе си ако остане само там в нета невинно и приятно приключение ли е или нещо повече.......???????
цитирайУауууу,изхвърли си лаптопа!
......................
Няма такива мъже българи. Андрей чужденец ли е? :):):):)
цитирай......................
Няма такива мъже българи. Андрей чужденец ли е? :):):):)
срещнах един :))))) ..... българин като Андрей ама беше виртуален хахахаххаах!!!!!!
цитирайhelloworld написа:
то за това пиша разказите беее да си зададем въпроси и да потърсим отговорите им......и аз още не мога да реша за себе си ако остане само там в нета невинно и приятно приключение ли е или нещо повече.......???????
И аз си мислех, че има граница...и до сега уж я спазвам. Но това ме замисли. А мъже като Андрей в България има много. Някой ги познавам и лично. Поздрави за разказа! Ще продължавам да мисля...дано не е много болезнено...ама какво пък...
23.
анонимен -
Interesting, thanks
25.09.2011 11:11
25.09.2011 11:11
Saved as being a favored, I actually like your website!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1614