Безумие, гняв, унищожителна болка!!!


              Всяка сутрин отивам на това място - на ръба на една скала. Още преди да изгрее слънцето заставам там. Всяка сутрин съм все по - близо до края. Пред мен в краката ми е пропастта, която аз почти не осъзнавам , а далеч пред мен се стелят планините които са част от безкрая в който искам да потъна. Не искам да имам желания и спомени. Надявам се първите лъчи на слънцето да ме изгорят и превърнат в част от себе си. Привлича ме неудържимо простора - искам да се слея с него и да се освободя от болката. Там напред и високо е свободата. Там няма да бъда жената, която обичаше, ще бъда просто една частица  от всички съвършенно еднакви частици  като мен -  без страст, без чувства, без емоции. 
                Намерил ме е Радослав. В продължение на час и половина се е катерил нагоре по стръмните и опасни скали с моето тяло на гръб. Вървял е пеша с безчувственото ми тяло на ръце без да знае дали изобщо ще успее да ме спаси. Неговата сила и желание да живея е преляло в мен. Когато са ме занесли в болницата докторите са ме отписали. Събуждам се от комата и изпитвам страх и гняв, че онази болка пак ще ме превземе. Ще заглуши отново всичко останало у мен и ще къса парче по парче от сърцето ми, от съзнанието ми и от мен самата. Ще ръфа,  ще дере с нокти, а на мястото на откъснатото отново и отново ще пониква страдание  - все по- голямо и по - голямо. Имам един единствен спомен вече - за светлината която ме обгращаше и едновременно с това и аз бях част от нея. За невероятното спокойствие и за свободата с която се реех. За невероятното щастие което изпитвах от това че вече нямам тяло. Неистово исках да се върна там.
                   Около мен се суетят няколко приятели които са дошли  да ме видят. Говорят ми, а аз ги гледам  и мълча - виждам отражението си там. Празни и безумни очи, изпотрошеното ми и накъсано тяло, което мразя и мълча, мълча и мълча. Нямам какво да кажа - никой няма да разбере.

Може би ще разбере
единствено безкрайното море...

безкрайното море ще ме прегърне
и с ласките си ще ме върне.....
къде?.....

морето
ще те върне на брега, където
ще те погалят две ръце добри... :))

а едно сърце дали ще затрепти?....

Може би ще затрепти
и нещо хубаво ще ти шепти... :))

без надежда съм.....а ти?

неочаквано тъжно и безнадежно

макар че новия герой може би ще донесе глътка надежда

може да се намери надежда.....

не е нов освен това и той е от палавите , но съдба - защото той иска , а пък аз се отвях при Павел :)))) как стават тъй нещата само Господ знае?...

трябва да се намери тази надежда защото колкото и гадни да ни се струват нещата в настоящето те свършват и идва светлинката
така че горе главата ***

обещавам! :))))

да не се намираме пред вратите на Ада :))))) аз нямам нищо против там сигурно е интересно :))))))

Адът е у нас... И ние сме в него...
А ти Райска мечта ли си, или... Адска жена?... :))

и двете - те са неразделни!

много-странна... :))

не напротив - истинска жена :)))))))

не знам как да реагирам на толкова много болка...Красиво е,имам предвид написаното-макар че има ли красота в болката!!!???...Възприемам го като част от друг разказ,не от този...
Отговора е**42;))).Остава правилно да зададем въпроса:))))

да реагираш значи не съм го написала хубаво - иначе щеше да ти е болезнено и да не се замисляш даже - е това е отговор 42 отвсякъде нали? :)))))))

ЩОМ СЕ ЧУДЯ как да реагирам,не е защото не си го написала хубаво, а защото съм включила*задпределното задържане*-просто не мога да понеса толкова много болка:)

както и болка така и други неща - трябва да е истинско бе! :)))))

е хич не става - това тук да не е радиопиеса а ?.... хахахаха

човек го хваща страх...;))PPPPP

си има толкова много страшни неща не ме карай сега да ти казвам онази изтъркана мисъл - това дето не убивало и т. н. че мойте мисли са малко на брой и трябва да цитирам :))))))

пълната безнадежност;))))

не съществува - няма такова понятие ай още една изтъркана мисъл като тази че надеждата умира и т.н. аз го знам от личен опит а ти?

обаче нещо ми се изгуби тук като логика,едва ли героинята се тръшка заради Павел-дори идеята забежките му и двойната му игра да са капката-последната в чашата преди да прелее-пак се нарушава някак хармонията в хронологията...хмм...и аз се облърках май;))))) Я да видя твойте стройни мисли в къв ред текат;))))

в чувствата те не подлежат на такава :))) освен това героинята си е загубила всичко по Павел който обаче е акулка - трбява непрекъснато да плува за да си набавя кислород от колкото може по-вече места или жени в неговия случай:))))))

ти тая прилягаша повече на теб функция-и ще опитам да обясня...Логика в чувствата...я има я няма..кой знае..Значи май съм наясно какво ми липсва-разказчетата ти са кратки(lвярно-съдържателни),обаче май трябва малко по-обстояателствено да обрисуваш през какво преминава героинята,за да можем да и повярваме.Вчера тя се хили със Светлето ,*слага си*пламъчета в очите,преспива същата вечер,почти хазартно с Павел,следващите дни бурен секс на необичайни места ни кара да се забавляваме...а днес тя..се опитва да се освободи от болката ,изправена на една скала...Кога Павел се превърна в нещо толкова важно за нея????И защо и хрумва *да я изгорят*лъчите на слънцето-още преди да се е борила за любовта на акулката;))))представи си,че в този лйбовен триъгълник пИчели тя,а още даже не е поискала да го узнае...
е много въпросчета май...ако искаш-отговори ...в разказ;)))

в живота тези които не се пазят те преживяват големи неща тези които се пазят преживяват само сериалите по телевизията :)))))

ЗАВЪРШИ ТАКА;))))dddd

ама що да го завършваме той сега почна :))))

КОГАТО ДАДЕШ ХРАНА-МОЖЕ И НА АКУЛКАТА;)))-ВАРИАНТ;)))

още не знае какво става за него в разказа - предстои да разбере:)))))))

Една прашинка по някога е в състояние да наклони везната на живота към действия които са тежък край особено когато има и други нерешени проблеми.Тук се оказа че акулата наклони везната към пропастта. Наистина боли от тази тъпа негова постъпка но пък защо да не си кажеш ^^ що не вземе да го ду....^^ той ли е пък най важният.От такива дето се правят на велики не забелязваме истинският човек който е до нас и отстрани стоят тихо и ни дават подкрепата си без да разберем в случая е Радослав.

А пък ако искате да усетите свободата от свободното падане пробвайте с бънджи страхотно е повярвайте ми.Не може да се опише трябва да се усети:)

прашинката може да наклони везната, но в случая не е прашинка а една голяма лъжа - защото героинията е всеотдайно влюбена с цялото си сърце и душа докато при Павел не се оказа така - той е търсил само секс и нищо по - вече но и начина по който го прави е твърде гаден! Защото не е задължително да я обича както тя него но не е трябвало да премълчава и да я подвежда за тези неща!

Това, че пишеш кратко, ясно, разбрано.
И е налице еволюция - подобряваш с всеки нов текст.

много - и освен това от някъде трябва да се почне за да се подобри.Радвам се на това че тук има много хора които ще ми кажат ако нещо не до там качествено.

Харесаха ми късите ти и емоционални разкази с неочакван край. Приех ги като части от едно цяло. Обаче сега изпуснах нишката. Точно Павката си уреди среща със Светлето и това се превърна в трагедия и повод за самоубийство??
Или са само откъслечни размисли на отхвърлена жена (твоята героиня), каквато ти по никакъв начин не можеш да бъдеш. :)

Бабе - Попова е много захласната по Павел то даже не само захласната но и направо влюбена до смърт в него пък то изведнъж разбира че той си язди два коня и то единия от тях е най-добрата й приятелка - много кофти номер а?

В такива случай се тегли една дълга и тънка балканска попържня на Павелчо. Ама и ти си виновна, още в клуба на архитекта, без да се замисляш даде карт-бланш на Светлето да го атакува. После започна с броенето на минутите и заблудата, че си най-ценното в живота му.)

хората като Попова силно емоционални страдат винаги но винаги се намира някой да го начука на хора като Павел.Защо пък да не е Попова:)))

Не се притеснявай, всеки си намира майстора.

права си отвсякъде - ама ние сме грешни хора и жени със слаби сърца лесно се омайваме от Павчовците и ето то станало каквото станало нали така? То ако можеше всички да сме силни нямаше да сме човеци нали?

за съжаление не винаги се намира!!! :)))))

иска ни се да има справедливост ама това са човешки чувства и емоции а те не винаги подлежат на ред и логика ........

Следващият път ти трябв да забодеш някого и да му разкажеш играта.

определено този съвет ми хареса и ще го последвам :)))) добре е това че все пак тези неща дето ги пиша повече са в моето въображение отколкото в действителността защото там аз съвсем не съм Попова :)))))))))

Хайде, като си говорим някой път, ще се дообясняваме - ВНРМ!)

абе на който не му е станало ясно нещо да пита нали така ? но пък се радвам че предизвиквам въпроси това ми е целта! :))))))

Днес съм била аз, утре някой чукча. А пък чукча не читател, той писател и така.)

в София не случайно има блок на писателите и отсреща срещу него блок на читателите :))))))) това е един стар соц виц но е вярно и двата блока съществуват :))))))

Ще се дотътря до храната, май е време.) Хубав ден на теб! И ще чакам следващите приключения на Попова. Гледай да не е много дълъг рехабилитационния период, да има няколко пластични намеси и да се завърне още по-красива отпреди. После й кажи да не се спъва на единственото стъпало пред входа, хахаха.))

като пуснеш един герой в публичното пространство той за почва да се мисли за голяма работа и заживява самостоятелен живот - и с Попова така стана сега вече не знам точно какво ще се случи че и тя има мнение по въпроса :))) а на теб да ти е сладко :)))

Може би Павел е бил прехода към тази поетична стъпка в безкрая...!? Знае ли човек?!
Всъщност поздравления - СТРАХОТНО Е ! И не е неочаквано . И не е нужно да въвеждаш читателя - ако е чел внимателно...всичко се нарежда . И не нужно чукчето да е читател - нека е писател , понякога ама само понякога писателите и четат !Ха, ха...! Това е тежък удар за жената птица и жарава , и простор и...всичко но без него може би тя нямаше да е това което е в действителност ! Нали !
Напред и нагоре !

много ми хареса това определение за жената птица и жарава - точно с две думи си успяла да обрисуваш героинята ми - благодаря!