Постинг
06.08.2011 11:26 -
Една твърде истинска история
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10386 Коментари: 58 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2011 11:32
Прочетен: 10386 Коментари: 58 Гласове:
14
Последна промяна: 06.08.2011 11:32
Безумие, гняв, унищожителна болка!!!
Всяка сутрин отивам на това място - на ръба на една скала. Още преди да изгрее слънцето заставам там. Всяка сутрин съм все по - близо до края. Пред мен в краката ми е пропастта, която аз почти не осъзнавам , а далеч пред мен се стелят планините които са част от безкрая в който искам да потъна. Не искам да имам желания и спомени. Надявам се първите лъчи на слънцето да ме изгорят и превърнат в част от себе си. Привлича ме неудържимо простора - искам да се слея с него и да се освободя от болката. Там напред и високо е свободата. Там няма да бъда жената, която обичаше, ще бъда просто една частица от всички съвършенно еднакви частици като мен - без страст, без чувства, без емоции.
Намерил ме е Радослав. В продължение на час и половина се е катерил нагоре по стръмните и опасни скали с моето тяло на гръб. Вървял е пеша с безчувственото ми тяло на ръце без да знае дали изобщо ще успее да ме спаси. Неговата сила и желание да живея е преляло в мен. Когато са ме занесли в болницата докторите са ме отписали. Събуждам се от комата и изпитвам страх и гняв, че онази болка пак ще ме превземе. Ще заглуши отново всичко останало у мен и ще къса парче по парче от сърцето ми, от съзнанието ми и от мен самата. Ще ръфа, ще дере с нокти, а на мястото на откъснатото отново и отново ще пониква страдание - все по- голямо и по - голямо. Имам един единствен спомен вече - за светлината която ме обгращаше и едновременно с това и аз бях част от нея. За невероятното спокойствие и за свободата с която се реех. За невероятното щастие което изпитвах от това че вече нямам тяло. Неистово исках да се върна там.
Около мен се суетят няколко приятели които са дошли да ме видят. Говорят ми, а аз ги гледам и мълча - виждам отражението си там. Празни и безумни очи, изпотрошеното ми и накъсано тяло, което мразя и мълча, мълча и мълча. Нямам какво да кажа - никой няма да разбере.
Всяка сутрин отивам на това място - на ръба на една скала. Още преди да изгрее слънцето заставам там. Всяка сутрин съм все по - близо до края. Пред мен в краката ми е пропастта, която аз почти не осъзнавам , а далеч пред мен се стелят планините които са част от безкрая в който искам да потъна. Не искам да имам желания и спомени. Надявам се първите лъчи на слънцето да ме изгорят и превърнат в част от себе си. Привлича ме неудържимо простора - искам да се слея с него и да се освободя от болката. Там напред и високо е свободата. Там няма да бъда жената, която обичаше, ще бъда просто една частица от всички съвършенно еднакви частици като мен - без страст, без чувства, без емоции.
Намерил ме е Радослав. В продължение на час и половина се е катерил нагоре по стръмните и опасни скали с моето тяло на гръб. Вървял е пеша с безчувственото ми тяло на ръце без да знае дали изобщо ще успее да ме спаси. Неговата сила и желание да живея е преляло в мен. Когато са ме занесли в болницата докторите са ме отписали. Събуждам се от комата и изпитвам страх и гняв, че онази болка пак ще ме превземе. Ще заглуши отново всичко останало у мен и ще къса парче по парче от сърцето ми, от съзнанието ми и от мен самата. Ще ръфа, ще дере с нокти, а на мястото на откъснатото отново и отново ще пониква страдание - все по- голямо и по - голямо. Имам един единствен спомен вече - за светлината която ме обгращаше и едновременно с това и аз бях част от нея. За невероятното спокойствие и за свободата с която се реех. За невероятното щастие което изпитвах от това че вече нямам тяло. Неистово исках да се върна там.
Около мен се суетят няколко приятели които са дошли да ме видят. Говорят ми, а аз ги гледам и мълча - виждам отражението си там. Празни и безумни очи, изпотрошеното ми и накъсано тяло, което мразя и мълча, мълча и мълча. Нямам какво да кажа - никой няма да разбере.
Може би ще разбере
единствено безкрайното море...
цитирайединствено безкрайното море...
безкрайното море ще ме прегърне
и с ласките си ще ме върне.....
къде?.....
цитирайи с ласките си ще ме върне.....
къде?.....
морето
ще те върне на брега, където
ще те погалят две ръце добри... :))
цитирайще те върне на брега, където
ще те погалят две ръце добри... :))
а едно сърце дали ще затрепти?....
цитирайМоже би ще затрепти
и нещо хубаво ще ти шепти... :))
цитирайи нещо хубаво ще ти шепти... :))
без надежда съм.....а ти?
цитирайнеочаквано тъжно и безнадежно
цитираймакар че новия герой може би ще донесе глътка надежда
цитирайможе да се намери надежда.....
цитирайне е нов освен това и той е от палавите , но съдба - защото той иска , а пък аз се отвях при Павел :)))) как стават тъй нещата само Господ знае?...
цитирайтрябва да се намери тази надежда защото колкото и гадни да ни се струват нещата в настоящето те свършват и идва светлинката
така че горе главата ***
цитирайтака че горе главата ***
обещавам! :))))
цитирайhelloworld написа:
без надежда съм.....а ти?
да не се намираме пред вратите на Ада :))))) аз нямам нищо против там сигурно е интересно :))))))
цитирайАдът е у нас... И ние сме в него...
А ти Райска мечта ли си, или... Адска жена?... :))
цитирайА ти Райска мечта ли си, или... Адска жена?... :))
и двете - те са неразделни!
цитираймного-странна... :))
цитирайне напротив - истинска жена :)))))))
цитирайне знам как да реагирам на толкова много болка...Красиво е,имам предвид написаното-макар че има ли красота в болката!!!???...Възприемам го като част от друг разказ,не от този...
Отговора е**42;))).Остава правилно да зададем въпроса:))))
цитирайОтговора е**42;))).Остава правилно да зададем въпроса:))))
да реагираш значи не съм го написала хубаво - иначе щеше да ти е болезнено и да не се замисляш даже - е това е отговор 42 отвсякъде нали? :)))))))
цитирайЩОМ СЕ ЧУДЯ как да реагирам,не е защото не си го написала хубаво, а защото съм включила*задпределното задържане*-просто не мога да понеса толкова много болка:)
цитирайкакто и болка така и други неща - трябва да е истинско бе! :)))))
цитирай
23.
helloworld -
хахахаа а защо да е хепи енда я кажи , за да е като в тъп американски филм ли бе
06.08.2011 19:24
06.08.2011 19:24
е хич не става - това тук да не е радиопиеса а ?.... хахахаха
цитирайчовек го хваща страх...;))PPPPP
цитирайси има толкова много страшни неща не ме карай сега да ти казвам онази изтъркана мисъл - това дето не убивало и т. н. че мойте мисли са малко на брой и трябва да цитирам :))))))
цитирайпълната безнадежност;))))
цитирайне съществува - няма такова понятие ай още една изтъркана мисъл като тази че надеждата умира и т.н. аз го знам от личен опит а ти?
цитирайобаче нещо ми се изгуби тук като логика,едва ли героинята се тръшка заради Павел-дори идеята забежките му и двойната му игра да са капката-последната в чашата преди да прелее-пак се нарушава някак хармонията в хронологията...хмм...и аз се облърках май;))))) Я да видя твойте стройни мисли в къв ред текат;))))
цитирайв чувствата те не подлежат на такава :))) освен това героинята си е загубила всичко по Павел който обаче е акулка - трбява непрекъснато да плува за да си набавя кислород от колкото може по-вече места или жени в неговия случай:))))))
цитирайти тая прилягаша повече на теб функция-и ще опитам да обясня...Логика в чувствата...я има я няма..кой знае..Значи май съм наясно какво ми липсва-разказчетата ти са кратки(lвярно-съдържателни),обаче май трябва малко по-обстояателствено да обрисуваш през какво преминава героинята,за да можем да и повярваме.Вчера тя се хили със Светлето ,*слага си*пламъчета в очите,преспива същата вечер,почти хазартно с Павел,следващите дни бурен секс на необичайни места ни кара да се забавляваме...а днес тя..се опитва да се освободи от болката ,изправена на една скала...Кога Павел се превърна в нещо толкова важно за нея????И защо и хрумва *да я изгорят*лъчите на слънцето-още преди да се е борила за любовта на акулката;))))представи си,че в този лйбовен триъгълник пИчели тя,а още даже не е поискала да го узнае...
е много въпросчета май...ако искаш-отговори ...в разказ;)))
цитирайе много въпросчета май...ако искаш-отговори ...в разказ;)))
31.
helloworld -
на всичките тези въпросчета от твоя страна следва отговора в продължението обаче
06.08.2011 20:20
06.08.2011 20:20
в живота тези които не се пазят те преживяват големи неща тези които се пазят преживяват само сериалите по телевизията :)))))
цитирайЗАВЪРШИ ТАКА;))))dddd
цитирайама що да го завършваме той сега почна :))))
цитирайКОГАТО ДАДЕШ ХРАНА-МОЖЕ И НА АКУЛКАТА;)))-ВАРИАНТ;)))
цитирайоще не знае какво става за него в разказа - предстои да разбере:)))))))
цитирайЕдна прашинка по някога е в състояние да наклони везната на живота към действия които са тежък край особено когато има и други нерешени проблеми.Тук се оказа че акулата наклони везната към пропастта. Наистина боли от тази тъпа негова постъпка но пък защо да не си кажеш ^^ що не вземе да го ду....^^ той ли е пък най важният.От такива дето се правят на велики не забелязваме истинският човек който е до нас и отстрани стоят тихо и ни дават подкрепата си без да разберем в случая е Радослав.
цитирайА пък ако искате да усетите свободата от свободното падане пробвайте с бънджи страхотно е повярвайте ми.Не може да се опише трябва да се усети:)
цитирайпрашинката може да наклони везната, но в случая не е прашинка а една голяма лъжа - защото героинията е всеотдайно влюбена с цялото си сърце и душа докато при Павел не се оказа така - той е търсил само секс и нищо по - вече но и начина по който го прави е твърде гаден! Защото не е задължително да я обича както тя него но не е трябвало да премълчава и да я подвежда за тези неща!
цитирай
39.
анонимен -
Хубаво е, че задълбаваш трайно в прозата.
07.08.2011 11:44
07.08.2011 11:44
Това, че пишеш кратко, ясно, разбрано.
И е налице еволюция - подобряваш с всеки нов текст.
цитирайИ е налице еволюция - подобряваш с всеки нов текст.
много - и освен това от някъде трябва да се почне за да се подобри.Радвам се на това че тук има много хора които ще ми кажат ако нещо не до там качествено.
цитирай
41.
анонимен -
Здравей Попова :)
07.08.2011 12:00
07.08.2011 12:00
Харесаха ми късите ти и емоционални разкази с неочакван край. Приех ги като части от едно цяло. Обаче сега изпуснах нишката. Точно Павката си уреди среща със Светлето и това се превърна в трагедия и повод за самоубийство??
Или са само откъслечни размисли на отхвърлена жена (твоята героиня), каквато ти по никакъв начин не можеш да бъдеш. :)
цитирайИли са само откъслечни размисли на отхвърлена жена (твоята героиня), каквато ти по никакъв начин не можеш да бъдеш. :)
Бабе - Попова е много захласната по Павел то даже не само захласната но и направо влюбена до смърт в него пък то изведнъж разбира че той си язди два коня и то единия от тях е най-добрата й приятелка - много кофти номер а?
цитирай
43.
анонимен -
Попова, това ми стана ясно
07.08.2011 12:11
07.08.2011 12:11
В такива случай се тегли една дълга и тънка балканска попържня на Павелчо. Ама и ти си виновна, още в клуба на архитекта, без да се замисляш даде карт-бланш на Светлето да го атакува. После започна с броенето на минутите и заблудата, че си най-ценното в живота му.)
цитирайхората като Попова силно емоционални страдат винаги но винаги се намира някой да го начука на хора като Павел.Защо пък да не е Попова:)))
цитирай
45.
анонимен -
bodlivko - Попова лежи разглобена в болницата)
07.08.2011 12:15
07.08.2011 12:15
Не се притеснявай, всеки си намира майстора.
цитирайправа си отвсякъде - ама ние сме грешни хора и жени със слаби сърца лесно се омайваме от Павчовците и ето то станало каквото станало нали така? То ако можеше всички да сме силни нямаше да сме човеци нали?
цитирайза съжаление не винаги се намира!!! :)))))
цитирайиска ни се да има справедливост ама това са човешки чувства и емоции а те не винаги подлежат на ред и логика ........
цитирай
49.
анонимен -
Попова, сменяй тактиката!
07.08.2011 12:21
07.08.2011 12:21
Следващият път ти трябв да забодеш някого и да му разкажеш играта.
цитирайопределено този съвет ми хареса и ще го последвам :)))) добре е това че все пак тези неща дето ги пиша повече са в моето въображение отколкото в действителността защото там аз съвсем не съм Попова :)))))))))
цитирай
51.
анонимен -
Май само на мен ми стана ясно)
07.08.2011 12:32
07.08.2011 12:32
Хайде, като си говорим някой път, ще се дообясняваме - ВНРМ!)
цитирайабе на който не му е станало ясно нещо да пита нали така ? но пък се радвам че предизвиквам въпроси това ми е целта! :))))))
цитирай
53.
анонимен -
Преди въпросите някой трябва да прочете.
07.08.2011 12:36
07.08.2011 12:36
Днес съм била аз, утре някой чукча. А пък чукча не читател, той писател и така.)
цитирайв София не случайно има блок на писателите и отсреща срещу него блок на читателите :))))))) това е един стар соц виц но е вярно и двата блока съществуват :))))))
цитирай
55.
анонимен -
helloworld - Мойте дружки приготвиха обяда и вече ме викат
07.08.2011 12:47
07.08.2011 12:47
Ще се дотътря до храната, май е време.) Хубав ден на теб! И ще чакам следващите приключения на Попова. Гледай да не е много дълъг рехабилитационния период, да има няколко пластични намеси и да се завърне още по-красива отпреди. После й кажи да не се спъва на единственото стъпало пред входа, хахаха.))
цитирайкато пуснеш един герой в публичното пространство той за почва да се мисли за голяма работа и заживява самостоятелен живот - и с Попова така стана сега вече не знам точно какво ще се случи че и тя има мнение по въпроса :))) а на теб да ти е сладко :)))
цитирайМоже би Павел е бил прехода към тази поетична стъпка в безкрая...!? Знае ли човек?!
Всъщност поздравления - СТРАХОТНО Е ! И не е неочаквано . И не е нужно да въвеждаш читателя - ако е чел внимателно...всичко се нарежда . И не нужно чукчето да е читател - нека е писател , понякога ама само понякога писателите и четат !Ха, ха...! Това е тежък удар за жената птица и жарава , и простор и...всичко но без него може би тя нямаше да е това което е в действителност ! Нали !
Напред и нагоре !
цитирайВсъщност поздравления - СТРАХОТНО Е ! И не е неочаквано . И не е нужно да въвеждаш читателя - ако е чел внимателно...всичко се нарежда . И не нужно чукчето да е читател - нека е писател , понякога ама само понякога писателите и четат !Ха, ха...! Това е тежък удар за жената птица и жарава , и простор и...всичко но без него може би тя нямаше да е това което е в действителност ! Нали !
Напред и нагоре !
много ми хареса това определение за жената птица и жарава - точно с две думи си успяла да обрисуваш героинята ми - благодаря!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1614