Кой е виновен? Има ли вина? Не ме интересува.
 

                   Чувам гласа на Светлето, която говори с Радо:
                   - Нито един път не ми мина през ума, че той се среща и с двете ни. Ние с нея се разбрахме още в първата секунда. Сега вече не мога да си простя. Не може  да започне като на шега и така да свърши! Защо не ми е казала, защо аз не й казах?
                   - Ако това може да бъде някаква утеха за теб ще ти кажа, че никой не знаеше за тях двамата - гласът на Радослав е тих и потиснат.
                   - Докторите казаха, че тя  е парализирана и никога повече няма да се изправи на крака!
                   - Не знам какво се прави в такива случай,  дори не знам какво да кажа сега. Исках, толкова много исках да имам деца от нея, а тя се смееше когато й го казвах.
                    Говорят за мен като че ли ме няма в стаята но това никак не ме притеснява защото мен вече нищо не може да ме развълнува.Тялото ми напълно самостоятелно продължава да изпълнява всичките си функции и да е живо. Но очите ми са празни и забити неподвижно в тавана. Нито в душата ми, нито в сърцето ми има емоция или чувство - дори пепел от тях не е останало. Мъртва съм.
                     Четири години вече часове наред единственото което виждам е стаята в която лежа. Продължавам да мълча. Нямам какво да кажа. Павел се грижи за мен като за бебе. Идва, ляга на леглото до мен, прегръща ме през раменете и ми шепти - също както преди. Работи в къщи, за да е близо до мен всяка една секунда. Приготвя ми закуска, обед или вечеря и се опитва да ме нахрани. Но парализата пълзи нагоре и все по-нагоре. Стигнала е вече до стомаха ми и оттам пътя до сърцето е кратък. Скоро всичко ще свърши. Въпреки неговата всеотдайност и любов.

потресаващ край неочакван и много много тъжен

радвам се че тук съм го постигнала:)))))) и сигурно си забелязала в истинския живот колко шеги завършват трагично !

харесва ми как пишеш завладява ме това което пишеш но нещо ми липсва нещо се губи
искаше ми се повече да има за Родослав та дори и за Павел

можеше да разработя по - вече техните образи но някак не се решавах да го направя все още нямам толкова самочувствие, но пък коментарите които получавам ме изпълват с надежда, че следващия ми разказ ще е по - добър от предишния :)))

сигурна съм че ще е по добър
така стъпка по стъпка към по добро и по подробно

Нали щеше да бягаш от холивудския образ? Не става дума за хепиенда, а за грижите на Павел. Колко бързо се осъзнал и дежури до леглото на кого? Той даже не я обича. Грижа от съжаление не се предвиждаше в развитието.
Поповаааааа, защо не се вслуша в съветите ми от преди няколко часа? Чудо трябва тука, чудо. Намеси няколко извънземни сили, нека помогнат на Попова да оздравее. За Павел имах други очаквания, той и сега е твърде неясен, пуснат от дървото в свободно падане.)

тоя коментар ме изпоти - права си бабе - Павел е неясен! ще го подобрим обещавам , но пък съм далече от Холивуд и в километри и в образи - защото всъщност Павката е бил влюбен в мен - никога ли не ти се е случвало да обичаш двама едновременно или другото да искаш две жени , но все пак едната да е само за секс а другата да я обичаш и в един момент да трябва да избиращ?

Ами ако това са само варианти на една история, която не се случила все още !?
Те могат да бъдат няколко и накрая да се случи някой не описан ...!
Поздрави от мен!

истината ябълчице е че това е една от многото случки които могат да се случат и то на всеки един от нас а темата е благодатна може това да не е краят на историята :))))

Попадала е в различни ситуации. Затова понякога се изкушава да раздава мъдри непоискани съвети.) Основният въпрос е, свързани ли са разказите, които прочетох досега и ако да, то нека да има някакво обяснение за действията на героите. Неочакваният край си е запазеня марка, там няма да се бъркам.)

ех Бабе, Бабееее - има една поговорка " Не питай старило, а питай патило" ама ти си и двете така че всеки твой съвет е супер ценен за мен:))))) разказите са самостоятелни - нямат нищо общо по между си :)

Не го използвай в разказите си. И не пропускай запетайки. И номерирай -1,2,3, не може постингите да са с еднакво заглавие.

Обърках се от идентичността на героите и техните взаимоотношения, които имаха някаква последователност. За да се избегне тази грешка, поне смени името на Попова и сие къмпани.) Но тя ми стана доста симпатична, така че продължавай с именцето и дай някакво повествование с продължение, както правят доста блогъри тук.)

В късият разказ е истината - всички навързват ЦЯЛОТО ! Ако го кажеш наведнъж няма да е видимо за далекогледите ... и другогледите разбира се !

със запетайките не съм много на здрасти и не винаги ги уцелвам:)))) ако ми правиш забележки може би ще ги науча :)))

ами Попова може и да ми поомръзне даже вече май ми е омръзнала и може и да не ме вдъхнови пак но пък сега вече по мога да направя нещо ново и с други герой :)))

ти ме познаваш и знаеш че много трудно се впускам в дълги разкази и обяснения и за това и ми харесва късата форма на разказа но това никак не е постулат - може пък някой ден да се впусна в нещо дългооооооо :))))

Езиковата култура е задължителна за пишещите. Ето, и в коментара си изпуснала една.

винаги съм държала на всяка една култура но във всяка една такава има учени хора има и по - учени за това е добре по- учените да учат по-малко учените нали? За това кажи къде е изпуснатата запетайка :)))

Преди но, преди нали се пишат запетаи. Ти изобщо не ги слагаш никъде.

разсмях се с глас :)))))), но ще го запомня и ще внимавам - нали и след усмивките преди но пак трябва да има запетая? :))))))

eto opravjam po malko

оправяш кое Пипи? :))))))

Стегнат, кратък разказ с край, далеч от хепиенд.
Аз лично обичам повече хепиенда:)
Разбира се, след редица премеждия, и обрати на съдбата:)
Не се оставяй тук да те учат как да пишеш (особено от ограничени хора).
Още повече като виждам, че нямаш нужда от това.
Поздрави!:)

благодаря за оценката! Ако ти се чете нещо с хепи енд имам в предишни постинги! Пък да ти кажа честно аз се уча от всичко и от всички независимо дали са ограничени или други от всеки можеш да научиш нещо полезно! :))))

Вярно е за полезното!:) Хареса ми отговорът ти!
Хубаво е да виждаме и какво не трябва да правим:)))
Лека нощ!:)

аз в повечето случай виждам и полезното и смешното и ми е приятно защото обичам да общувам с много хора независимо какви са те! :))) Лека и на теб и благодаря!

Дори го нямаше из мислените ми варианти:)Една бутилка Бифийтър те чака,когато и да се срещнем;))

хаехахаххаха аз бях забравила че ще имам и бонус от този разказ и сега ще направя всичко възможно да си получа бутилката колкото се може по - бързо :)))))))

а ще почерпиш ли като си я получиш?- бутилката, де:))))))
пристрастих се към разказите ти, да си знаеш:)))))

останах впечатлена. Ще се върна да чета и другите. Това ми напомни за нещо, което съм писала през 2009-та година. Ето го : http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/17/prevyrnata-v-spomen.323805
Надявам се да ти хареса. Поздрави!:-)