Постинг
09.08.2011 13:14 -
Животът - втора употреба/първа част/
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10357 Коментари: 56 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2011 11:13
Прочетен: 10357 Коментари: 56 Гласове:
22
Последна промяна: 19.08.2011 11:13
Седнала беше на гранитния парапет на подлеза при хотел Плиска. Единадесетгодишния й син се беше гушнал в ръцете й. И двамата бяха мълчаливи и потиснати. Августовския ден клонеше към края си, но все още беше непоносимо топло. Горещите изпарения от асфалта и грохота на колите преминаващи по булеварда почти не достигаха до съзнанието й. Живота около нея беше нещо което се случваше извън - хората претичваха през локалното платно, за да догонят автобусите и да се приберат в къщи където ги чакаха семействата им, жените тепърва щяха да приготвят вечерята, мъжете им да се суетят около тях, децата да се радват за нещо или да се сърдят че не им дават да гледат още телевизия. До тях бяха застанали момче и момиче, които като за последно се целуваха. Други нарамили по две, три торби с покупки се оглеждаха явно търсеха с поглед някой с когото имаха среща. В заведението зад гърба им хората пиеха бира и говореха и се смееха. Пред тях спираше отвреме навреме някоя кола, качваше някого и потегляше.
На тях двамата не им се прибираше, но и нямаше къде да отидат. В техния дом беше мъртвешки тихо и болезнено самотно. Преди три месеца внезапно и за няколко минути беше починал мъжа й. В ръцете й. Пред очите на детето им, което пищеше отчаяно. Близките и приятелите й знаеха колко голяма беше любовта им и че има реална възможност тя да се откаже от живота и да рухне психически за това не я оставяха за дълго сама. По - близките се обаждаха всеки ден. Говореха й за това, че тя е длъжна да живее заради сина си. Единственото обаче което тя искаше е да я оставят на спокойствие.Не изоставяше задълженията си, но вършеше всичко механично - като машина на която командния блок е отказал, но механичните части продължават да се движат още няколко хода преди окончателно да спре.
- Ох, всеки ден едно и също! - чу тихия глас на детето до себе си.
Ужасната болка от сърцето стигна до гърлото и сълзите потекоха по лицето й. Тя го стисна почти конвулсивно и опря устни в косата му. Целуна го и единственото желание което имаше е да крещи - от гняв, от страх, от безпомощност.
Години наред любовта между тях двамата беше ставала все по-голяма и по-голяма. С течение на времето все по-къси ставаха интервалите в които можеха да издържат един без друг. Работеха заедно в една фирма, но когато се наложеше единия да отсъства те и двамата физически чустваха липсата. Това ги караше без никакъв повод непрекъснато да си звънят по телефона. Неведнъж едновременно вдигаха очи и се поглеждаха, усмихваха се и изричаха едно и също. Нямаше нужда да разискват някой въпрос - те предварителон знаеха мислите си. Често имаха нужда да се докоснат или прегърнат. Хората около тях се радваха на тази взаимност.
На тях двамата не им се прибираше, но и нямаше къде да отидат. В техния дом беше мъртвешки тихо и болезнено самотно. Преди три месеца внезапно и за няколко минути беше починал мъжа й. В ръцете й. Пред очите на детето им, което пищеше отчаяно. Близките и приятелите й знаеха колко голяма беше любовта им и че има реална възможност тя да се откаже от живота и да рухне психически за това не я оставяха за дълго сама. По - близките се обаждаха всеки ден. Говореха й за това, че тя е длъжна да живее заради сина си. Единственото обаче което тя искаше е да я оставят на спокойствие.Не изоставяше задълженията си, но вършеше всичко механично - като машина на която командния блок е отказал, но механичните части продължават да се движат още няколко хода преди окончателно да спре.
- Ох, всеки ден едно и също! - чу тихия глас на детето до себе си.
Ужасната болка от сърцето стигна до гърлото и сълзите потекоха по лицето й. Тя го стисна почти конвулсивно и опря устни в косата му. Целуна го и единственото желание което имаше е да крещи - от гняв, от страх, от безпомощност.
Години наред любовта между тях двамата беше ставала все по-голяма и по-голяма. С течение на времето все по-къси ставаха интервалите в които можеха да издържат един без друг. Работеха заедно в една фирма, но когато се наложеше единия да отсъства те и двамата физически чустваха липсата. Това ги караше без никакъв повод непрекъснато да си звънят по телефона. Неведнъж едновременно вдигаха очи и се поглеждаха, усмихваха се и изричаха едно и също. Нямаше нужда да разискват някой въпрос - те предварителон знаеха мислите си. Често имаха нужда да се докоснат или прегърнат. Хората около тях се радваха на тази взаимност.
заглавието дублира един известен роман. Нарочно е, нали?
цитирайправ си и ще го сменя по всичко личи ! Днес нещо зациклих на заглавието но сега се замислям и ще го сменя !
цитирайсмених го - ти успя да ме вдъхновиш! :))))))))
цитирайpolugor написа:
заглавието дублира един известен роман. Нарочно е, нали?
Четох го в казармата навремето с Писма от мъртвия дом на Достоевски:)
:))) заглавието вече е ново и си е само мое :)))))))))
цитирайНежно, тъжно, болезнено и много много истинско като самия живот!
Нежно-заради голямата любов.
Тъжно и болезнено-заради загубата на любимия.
Но нали пък това са неща от живота.
Може би звучи банално това което пиша, но нали обичаме, страдаме, губим,печелим все неща,които ни съпъттстват в дните ни.Затова е толкова истинско за мен това което прочетах.
Надявам се обаче този път да има по оптимистична развръзка ,надежда и хепи енд.Макар ,че за края съм убедена ,че ще е неочакван.
цитирайНежно-заради голямата любов.
Тъжно и болезнено-заради загубата на любимия.
Но нали пък това са неща от живота.
Може би звучи банално това което пиша, но нали обичаме, страдаме, губим,печелим все неща,които ни съпъттстват в дните ни.Затова е толкова истинско за мен това което прочетах.
Надявам се обаче този път да има по оптимистична развръзка ,надежда и хепи енд.Макар ,че за края съм убедена ,че ще е неочакван.
твоя коментар мАй по-вече ме разчувства дори и от това дето съм го написала :))) края ще бъде отново неочакван дори бих казала и самия разказ ще бъде неочакван но не обещавам 100 % хепи :))))))))
цитирайе дар от бога;)Но хубавото и лошото винаги вървят ръка за ръка.Всеки е губил любим човек,най-трудно е когато този човек е бил твоята вселена.Зейва празнота,която няма какво да запълни.Да,механично продължаваш,но продължаваш...болката след време притъпява и други неща постепенно запълват мислите и ежедневието ти.Нищо ново не казвам..;)За разказа-веднъж ти споменах,че пишешият има отговорности пред читателите-поне аз така мисля.Противница си на американския хепи енд,но заради живота,който продължава-нека има оптимизъм в него...;)
цитирайееееее арееееее стига беееее че толкова черно ли описвам нещата, та в някой от предишните ми разкази има толкова оптимизъм и веселиееее , но когато се разказва една история задължението ми пред читателите е не да ги послъгвам , а да я разкажа вярно и честно !!!!
цитирайнямах предвид да захаросваш нещата,на мен ми харесва как описваш тъжните и тягостните моменти,ама все за края се хващам;))))не говорех нито за едната,нито за другата му крайност-и двете крайности са ми неестествени-според мен краят винаги трябва да търси нещо в *златната среда*,не за да се хареса-а за да остави нещо неизвестно и недоизказано;)))*Неочакваният край*също е добър похват;))P-но по принцип:)PPP
цитирайс това равно де - къде в истинския живот си виждала средно положение че и то е скука беееееее :)))))) Ама направо ме амбицираш така да го извъртя сега .........
цитирайне го изкаравай сега пък математическо уравнение;)))
Като се сложи точката,читателят да продължи да мисли,,да му бушуват въпросителни и неизвестни,на някои да си отговаря,на други да не може...;)))Пък ти пак го извърти така...;))DDDDD
цитирайКато се сложи точката,читателят да продължи да мисли,,да му бушуват въпросителни и неизвестни,на някои да си отговаря,на други да не може...;)))Пък ти пак го извърти така...;))DDDDD
Абе моме та то в нито един мой разказ до сега нищо не е довършено до край и то именно за това читателя да продължи да си разказва по-нататък. Да си задава въпроси и искам като си ги зададе и не може да си отговори да се поогледа около себе си - там да търси отговора! :))))))) и ей така като тебе да вади меча и да ме разпердушини :)))))))) искам да знам също така дали вие които го четете се индентифицирате с някой от героите ?
цитирайидентифицирам...няма значение в кой образ...за всекиго по нещо;)))И имам лошия навик да се опитвам *да влизам в положението*на другия,а може и да не е чак толкова лошо...Един герой на Достоевски има за житейско кредо*моята идея е ъгъла*.Ролята на наблюдатели е по-безопасна и статична,а през това време *лудите се налудуват*.Хаххаха прави каквото знаеш,пък да става каквото ще;)))
цитирайАз пък не мога да седя на ъгъла все трябва да съм в центъра на събитието - може би навик от професията :)))))))))
цитирайнепременно лошо;))PPPDDDDD ама не пропускаш ли детайлите така?:))
цитирайа може би и защото обичам да си правя бури и после да им се наслаждавам :))))))))))
цитирай
18.
анонимен -
Ама ти все така не слагаш запетаи.
09.08.2011 18:50
09.08.2011 18:50
Ще ти дърпам големите уши.
цитираймагаре чувала ли си;))??
цитирай
20.
анонимен -
Това заглавие е много готино.
09.08.2011 18:52
09.08.2011 18:52
helloworld написа:
смених го - ти успя да ме вдъхновиш! :))))))))
21.
анонимен -
Да, но тя е женско магаре, сиреч - магарица.
09.08.2011 18:53
09.08.2011 18:53
eleronia написа:
магаре чувала ли си;))??
Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!
цитирай
23.
анонимен -
И все пак не зарязвай стиховете де.
09.08.2011 18:54
09.08.2011 18:54
Ти само на проза го удари май.
цитирай
24.
анонимен -
Нее, оня Полугор не съм аз, сега съм аз.
09.08.2011 18:55
09.08.2011 18:55
helloworld написа:
Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!
глей сега магариците имат толкова красиви и мили очи - нали виждаш :))))))
цитирайМагарица,ама и нейното магаре е мъжко;)))))
цитирай
27.
helloworld -
аз с полу квото и да е то не се занимавам никога - обичам целите :))))))))
09.08.2011 18:57
09.08.2011 18:57
poligor написа:
helloworld написа:
Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!
отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))
цитирайаз също нищо ново под слънцето няма да кажа но загубата на близък човек те прави като дърво без корен което се носи по буйната река на живота и го върти и удря в скалите докато един ден или се взема в ръце и продължава напред с зъби нокти да се бори за своя живот така и за живота на детето си или просто течението го отнася към небитието където се губи завинаги.Колкото и да е трудно трябва човек да се бори.От страни звучи лесно тази фраза но сме длъжни да го направим за хората които обичаме и са до нас.
цитирайтолкова поетично си го написал даже и аз не мога толкова:)))) но според мен всеки човек трябва да намери сили в себе си да продължи не само да живурка а и да върне живота в себе си - длъжен е !
цитирайда именно не да живурка а да живее с главно Ж защото другото е просто някакво присъствие
цитирайникой няма право каквото и да му се случи на човек да живурка нито с глано нито с малко ж
цитирайсъгласен
цитирайеееееее че си съгласен съгласен можеш ли да не си съгласен :)))) хахаха но все пак имай си винаги едно наум защото живота ни предлага често доста големи изненади
цитирайда изненади винаги има и лошото е когато се окажем в чуждото лозе а не в нашето за това винаги с едно наум но пък и понякога онова дяволче дето ни ръчка да прави лудории ни прави живота по цветен така че от време на време трябва и него да послушаме
цитирайхахахаха дяволчето ми е пръв приятел щото май то по-често ме ръчка отколкото ангелчето но който го е страх от мечката да не ходи в гората хахахаха
цитирайВсе пак ми се струва, че последният абзац трябва да е някъде в средата на разказа.
цитирайЗдравей ! много ми е приятно че се отби при мен! Ще го прочета внимателно отново за да видя какво те е притеснило , но все пак това не е края на разказа утре или не знам кога продължавам да пиша :)))))))
цитирай
39.
анонимен -
Ами че много по-слаби поетеси от теб
09.08.2011 20:45
09.08.2011 20:45
helloworld написа:
отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))
се имат за нещо, а пък са пълна трагедия. Тук има поне 5 такива смехории, тъй че пиши!
Да, това е нещо друго. Но все пак тогава е хубаво да има един празен ред преди абзаца, за който говоря.
цитирайZnaya go tozi parapet...
цитирай
42.
helloworld -
аз си знам че не ставам за нищо в поезията и за това не ме и карай да пиша :))))
09.08.2011 21:31
09.08.2011 21:31
poligor написа:
се имат за нещо, а пък са пълна трагедия. Тук има поне 5 такива смехории, тъй че пиши!
helloworld написа:
отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))
се имат за нещо, а пък са пълна трагедия. Тук има поне 5 такива смехории, тъй че пиши!
Това че другите не се смущават от собствените си глупости а ги намират за страхотни произведения на изкуството си е техен проблем! То това е отличителен белег на бездарието да не знаеш кое става и кое не и да продължаваш да се излагаш! :)))
да ти кажа честно някой път от бързане забравям да обърна внимание на тези неща и например полигор след това да има възможност да ми добави липсващите запетайки:)))
цитирайНе мога да чета такива разкази без да си поплача. Става ми мъгливо от сълзите, но продължавам да чета.
Обеща ни хепи енд, така че...Чакаме продължението!
Лека нощ!
цитирайОбеща ни хепи енд, така че...Чакаме продължението!
Лека нощ!
щом си се сетил кой е значи все пак добре съм го описала :)))))
цитирайДобре дошла! Хепи ще има обещавам но няма да е само хепи - щото ще ви загорчи от сладост :))))
цитирай:(
цитирайв такива случай винаги давам за пример Чарли Чаплин - неговите филми са велики защото при него трагичното винаги върви ръка за ръка с комичното.Точно така е и в живота! :)))))))))))))))))
цитирайКъде ми го тоя с драмата, АЗ да го разсмея!;-))):-D
цитирайхахаххахаах има един виц - дневника на един германски войник и на един партизанин:
германеца - днес атакувахме и превзехме кота 11
партизанина - днес контратакувахме и превзехме кота 11
германеца - днес пък ние контратакувахме и си прибрахме кота 11
и така един месец!
на първия ден от следващия месец в дневника на германеца пише:
днес дойде горския и ни изгони!!!!!
цитирайгерманеца - днес атакувахме и превзехме кота 11
партизанина - днес контратакувахме и превзехме кота 11
германеца - днес пък ние контратакувахме и си прибрахме кота 11
и така един месец!
на първия ден от следващия месец в дневника на германеца пише:
днес дойде горския и ни изгони!!!!!
и С КАКВО ЩЕ СИ ИГРАЯТ СЕГА;))dddd Имам идея,но се цензурирам;)))
цитирайами това дето си го имат мъжете пи....ки и пушки хахахахаах
цитирайНе бях чела скоро толкова силно въздействащо четиво! Но така е, когато идва от дъното на душата -_-
цитирайблагодаря за коментара ! пишейки се надявам да е въздействащо :))))))))
цитирай:-))))))))))))))) Лелелееееееееееееее! ама че сте опасни! Кой плачеше от драмата? Дайте го насамммммм!:-DDD
цитирайгорския пак размаха гьостерицата хахахаха
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1614