Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2011 13:14 - Животът - втора употреба/първа част/
Автор: helloworld Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9985 Коментари: 56 Гласове:
22

Последна промяна: 19.08.2011 11:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Седнала беше на гранитния парапет на подлеза при хотел Плиска. Единадесетгодишния й син се беше гушнал в ръцете й. И двамата бяха мълчаливи и потиснати. Августовския ден клонеше към края си, но все още беше непоносимо топло. Горещите изпарения от асфалта и грохота на колите преминаващи по булеварда почти не достигаха до съзнанието й. Живота около нея беше нещо което се случваше извън - хората претичваха през локалното платно, за да догонят автобусите и да се приберат в къщи където ги чакаха семействата им, жените тепърва щяха да приготвят вечерята, мъжете им да се суетят около тях, децата да се радват за нещо или да се сърдят че не им дават да гледат още телевизия. До тях бяха застанали момче и момиче, които като за последно се целуваха. Други нарамили по две, три торби с покупки се оглеждаха явно търсеха с поглед някой с когото имаха среща. В заведението зад гърба им хората пиеха бира и говореха и се смееха. Пред тях спираше отвреме навреме някоя кола, качваше някого и потегляше.
               На тях двамата не им се прибираше, но и нямаше къде да отидат. В техния дом беше мъртвешки тихо и болезнено самотно. Преди три месеца внезапно и за няколко минути беше починал мъжа й. В ръцете й. Пред очите на детето им, което пищеше отчаяно. Близките и приятелите й знаеха колко голяма беше любовта им и че има реална възможност тя да се откаже от живота и да рухне психически за това не я оставяха за дълго сама. По - близките се обаждаха всеки ден.  Говореха й за това, че тя е длъжна да живее заради сина си. Единственото обаче което тя искаше е да я оставят на спокойствие.Не изоставяше задълженията си, но вършеше всичко механично - като машина на която командния блок е отказал, но механичните части продължават да се движат още няколко хода преди окончателно да спре.
                 - Ох, всеки ден едно и също! - чу тихия глас на детето до себе си.
                 Ужасната болка от сърцето стигна до гърлото и сълзите  потекоха по лицето й. Тя го стисна почти конвулсивно и опря устни в косата му. Целуна го и единственото желание което имаше е да крещи - от гняв, от страх, от безпомощност.
                  Години наред любовта между тях двамата беше ставала все по-голяма и по-голяма. С течение на времето все по-къси ставаха интервалите в които можеха да издържат един без друг. Работеха заедно в една фирма, но когато се наложеше единия да отсъства те и двамата физически чустваха липсата. Това ги караше без никакъв повод непрекъснато да си звънят по телефона. Неведнъж едновременно вдигаха очи и се поглеждаха, усмихваха се и изричаха едно и също. Нямаше нужда да разискват някой въпрос - те предварителон знаеха мислите си. Често имаха нужда да се докоснат или прегърнат. Хората около тях се радваха на тази взаимност.



Гласувай:
23



1. polugor - Само за едно възразявам -
09.08.2011 14:10
заглавието дублира един известен роман. Нарочно е, нали?
цитирай
2. helloworld - polugor
09.08.2011 14:15
прав си и ще го сменя по всичко личи ! Днес нещо зациклих на заглавието но сега се замислям и ще го сменя !
цитирай
3. helloworld - :))))))))
09.08.2011 14:17
смених го - ти успя да ме вдъхновиш! :))))))))
цитирай
4. mirogankov - Да,романа е френски е много приятен :)
09.08.2011 14:19
polugor написа:
заглавието дублира един известен роман. Нарочно е, нали?

Четох го в казармата навремето с Писма от мъртвия дом на Достоевски:)
цитирай
5. helloworld - mirogankov
09.08.2011 14:21
:))) заглавието вече е ново и си е само мое :)))))))))
цитирай
6. aya73 - привет
09.08.2011 16:40
Нежно, тъжно, болезнено и много много истинско като самия живот!
Нежно-заради голямата любов.
Тъжно и болезнено-заради загубата на любимия.
Но нали пък това са неща от живота.
Може би звучи банално това което пиша, но нали обичаме, страдаме, губим,печелим все неща,които ни съпъттстват в дните ни.Затова е толкова истинско за мен това което прочетах.
Надявам се обаче този път да има по оптимистична развръзка ,надежда и хепи енд.Макар ,че за края съм убедена ,че ще е неочакван.
цитирай
7. helloworld - aya73
09.08.2011 17:40
твоя коментар мАй по-вече ме разчувства дори и от това дето съм го написала :))) края ще бъде отново неочакван дори бих казала и самия разказ ще бъде неочакван но не обещавам 100 % хепи :))))))))
цитирай
8. eleronia - такава любов
09.08.2011 18:03
е дар от бога;)Но хубавото и лошото винаги вървят ръка за ръка.Всеки е губил любим човек,най-трудно е когато този човек е бил твоята вселена.Зейва празнота,която няма какво да запълни.Да,механично продължаваш,но продължаваш...болката след време притъпява и други неща постепенно запълват мислите и ежедневието ти.Нищо ново не казвам..;)За разказа-веднъж ти споменах,че пишешият има отговорности пред читателите-поне аз така мисля.Противница си на американския хепи енд,но заради живота,който продължава-нека има оптимизъм в него...;)
цитирай
9. helloworld - eleronia
09.08.2011 18:06
ееееее арееееее стига беееее че толкова черно ли описвам нещата, та в някой от предишните ми разкази има толкова оптимизъм и веселиееее , но когато се разказва една история задължението ми пред читателите е не да ги послъгвам , а да я разкажа вярно и честно !!!!
цитирай
10. eleronia - ДААААА обаче
09.08.2011 18:14
нямах предвид да захаросваш нещата,на мен ми харесва как описваш тъжните и тягостните моменти,ама все за края се хващам;))))не говорех нито за едната,нито за другата му крайност-и двете крайности са ми неестествени-според мен краят винаги трябва да търси нещо в *златната среда*,не за да се хареса-а за да остави нещо неизвестно и недоизказано;)))*Неочакваният край*също е добър похват;))P-но по принцип:)PPP
цитирай
11. helloworld - е стига
09.08.2011 18:21
с това равно де - къде в истинския живот си виждала средно положение че и то е скука беееееее :)))))) Ама направо ме амбицираш така да го извъртя сега .........
цитирай
12. eleronia - НЕ РАВНО БЕ
09.08.2011 18:26
не го изкаравай сега пък математическо уравнение;)))
Като се сложи точката,читателят да продължи да мисли,,да му бушуват въпросителни и неизвестни,на някои да си отговаря,на други да не може...;)))Пък ти пак го извърти така...;))DDDDD
цитирай
13. helloworld - eleronia
09.08.2011 18:30
Абе моме та то в нито един мой разказ до сега нищо не е довършено до край и то именно за това читателя да продължи да си разказва по-нататък. Да си задава въпроси и искам като си ги зададе и не може да си отговори да се поогледа около себе си - там да търси отговора! :))))))) и ей така като тебе да вади меча и да ме разпердушини :)))))))) искам да знам също така дали вие които го четете се индентифицирате с някой от героите ?
цитирай
14. eleronia - естествено,че се
09.08.2011 18:39
идентифицирам...няма значение в кой образ...за всекиго по нещо;)))И имам лошия навик да се опитвам *да влизам в положението*на другия,а може и да не е чак толкова лошо...Един герой на Достоевски има за житейско кредо*моята идея е ъгъла*.Ролята на наблюдатели е по-безопасна и статична,а през това време *лудите се налудуват*.Хаххаха прави каквото знаеш,пък да става каквото ще;)))
цитирай
15. helloworld - eleronia
09.08.2011 18:41
Аз пък не мога да седя на ъгъла все трябва да съм в центъра на събитието - може би навик от професията :)))))))))
цитирай
16. eleronia - ХХАХАХА-ТОВА не е
09.08.2011 18:47
непременно лошо;))PPPDDDDD ама не пропускаш ли детайлите така?:))
цитирай
17. helloworld - eleronia
09.08.2011 18:48
а може би и защото обичам да си правя бури и после да им се наслаждавам :))))))))))
цитирай
18. анонимен - Ама ти все така не слагаш запетаи.
09.08.2011 18:50
Ще ти дърпам големите уши.
цитирай
19. eleronia - За мъжкото
09.08.2011 18:51
магаре чувала ли си;))??
цитирай
20. анонимен - Това заглавие е много готино.
09.08.2011 18:52
helloworld написа:
смених го - ти успя да ме вдъхновиш! :))))))))

цитирай
21. анонимен - Да, но тя е женско магаре, сиреч - магарица.
09.08.2011 18:53
eleronia написа:
магаре чувала ли си;))??

цитирай
22. helloworld - poligor
09.08.2011 18:54
Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!
цитирай
23. анонимен - И все пак не зарязвай стиховете де.
09.08.2011 18:54
Ти само на проза го удари май.
цитирай
24. анонимен - Нее, оня Полугор не съм аз, сега съм аз.
09.08.2011 18:55
helloworld написа:
Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!

цитирай
25. helloworld - poligor
09.08.2011 18:56
глей сега магариците имат толкова красиви и мили очи - нали виждаш :))))))
цитирай
26. eleronia - Да Полигор,тя е
09.08.2011 18:56
Магарица,ама и нейното магаре е мъжко;)))))
цитирай
27. helloworld - аз с полу квото и да е то не се занимавам никога - обичам целите :))))))))
09.08.2011 18:57
poligor написа:
helloworld написа:
Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!


цитирай
28. helloworld - poligor
09.08.2011 19:04
отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))
цитирай
29. bodlivko - :::
09.08.2011 19:04
аз също нищо ново под слънцето няма да кажа но загубата на близък човек те прави като дърво без корен което се носи по буйната река на живота и го върти и удря в скалите докато един ден или се взема в ръце и продължава напред с зъби нокти да се бори за своя живот така и за живота на детето си или просто течението го отнася към небитието където се губи завинаги.Колкото и да е трудно трябва човек да се бори.От страни звучи лесно тази фраза но сме длъжни да го направим за хората които обичаме и са до нас.
цитирай
30. helloworld - bodlivko
09.08.2011 19:10
толкова поетично си го написал даже и аз не мога толкова:)))) но според мен всеки човек трябва да намери сили в себе си да продължи не само да живурка а и да върне живота в себе си - длъжен е !
цитирай
31. bodlivko - :::
09.08.2011 19:15
да именно не да живурка а да живее с главно Ж защото другото е просто някакво присъствие
цитирай
32. helloworld - bodlivko
09.08.2011 19:18
никой няма право каквото и да му се случи на човек да живурка нито с глано нито с малко ж
цитирай
33. bodlivko - :)
09.08.2011 19:20
съгласен
цитирай
34. helloworld - bodlivko
09.08.2011 19:22
еееееее че си съгласен съгласен можеш ли да не си съгласен :)))) хахаха но все пак имай си винаги едно наум защото живота ни предлага често доста големи изненади
цитирай
35. bodlivko - helloworld
09.08.2011 19:29
да изненади винаги има и лошото е когато се окажем в чуждото лозе а не в нашето за това винаги с едно наум но пък и понякога онова дяволче дето ни ръчка да прави лудории ни прави живота по цветен така че от време на време трябва и него да послушаме
цитирай
36. helloworld - bodlivko
09.08.2011 19:32
хахахаха дяволчето ми е пръв приятел щото май то по-често ме ръчка отколкото ангелчето но който го е страх от мечката да не ходи в гората хахахаха
цитирай
37. lubara - Поздрави, helloworld!
09.08.2011 19:38
Все пак ми се струва, че последният абзац трябва да е някъде в средата на разказа.
цитирай
38. helloworld - lubara
09.08.2011 19:49
Здравей ! много ми е приятно че се отби при мен! Ще го прочета внимателно отново за да видя какво те е притеснило , но все пак това не е края на разказа утре или не знам кога продължавам да пиша :)))))))
цитирай
39. анонимен - Ами че много по-слаби поетеси от теб
09.08.2011 20:45
helloworld написа:
отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))


се имат за нещо, а пък са пълна трагедия. Тук има поне 5 такива смехории, тъй че пиши!
цитирай
40. lubara - Аз не пиша така, на порции. Всеки си има стил, нали. Поздрави!
09.08.2011 21:02
Да, това е нещо друго. Но все пак тогава е хубаво да има един празен ред преди абзаца, за който говоря.
цитирай
41. injir - Znaya go tozi parapet...
09.08.2011 21:04
Znaya go tozi parapet...
цитирай
42. helloworld - аз си знам че не ставам за нищо в поезията и за това не ме и карай да пиша :))))
09.08.2011 21:31
poligor написа:
helloworld написа:
отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))


се имат за нещо, а пък са пълна трагедия. Тук има поне 5 такива смехории, тъй че пиши!

Това че другите не се смущават от собствените си глупости а ги намират за страхотни произведения на изкуството си е техен проблем! То това е отличителен белег на бездарието да не знаеш кое става и кое не и да продължаваш да се излагаш! :)))
цитирай
43. helloworld - lubara
09.08.2011 21:33
да ти кажа честно някой път от бързане забравям да обърна внимание на тези неща и например полигор след това да има възможност да ми добави липсващите запетайки:)))
цитирай
44. zabavnata - Ох, пак иде дъждец!
09.08.2011 21:34
Не мога да чета такива разкази без да си поплача. Става ми мъгливо от сълзите, но продължавам да чета.
Обеща ни хепи енд, така че...Чакаме продължението!
Лека нощ!
цитирай
45. helloworld - injir
09.08.2011 21:34
щом си се сетил кой е значи все пак добре съм го описала :)))))
цитирай
46. helloworld - zabavnata
09.08.2011 21:36
Добре дошла! Хепи ще има обещавам но няма да е само хепи - щото ще ви загорчи от сладост :))))
цитирай
47. virtu - Много тъжно !
10.08.2011 16:10
:(
цитирай
48. helloworld - virtu
11.08.2011 12:21
в такива случай винаги давам за пример Чарли Чаплин - неговите филми са велики защото при него трагичното винаги върви ръка за ръка с комичното.Точно така е и в живота! :)))))))))))))))))
цитирай
49. g0ra - Къде ми го тоя с драмата, АЗ да го р...
11.08.2011 14:31
Къде ми го тоя с драмата, АЗ да го разсмея!;-))):-D
цитирай
50. helloworld - g0ra
11.08.2011 15:23
хахаххахаах има един виц - дневника на един германски войник и на един партизанин:
германеца - днес атакувахме и превзехме кота 11
партизанина - днес контратакувахме и превзехме кота 11
германеца - днес пък ние контратакувахме и си прибрахме кота 11
и така един месец!
на първия ден от следващия месец в дневника на германеца пише:
днес дойде горския и ни изгони!!!!!
цитирай
51. eleronia - :)))))dddd
11.08.2011 15:29
и С КАКВО ЩЕ СИ ИГРАЯТ СЕГА;))dddd Имам идея,но се цензурирам;)))
цитирай
52. helloworld - eleronia
11.08.2011 15:31
ами това дето си го имат мъжете пи....ки и пушки хахахахаах
цитирай
53. likili - Не бях чела скоро толкова силно в...
11.08.2011 15:58
Не бях чела скоро толкова силно въздействащо четиво! Но така е, когато идва от дъното на душата -_-
цитирай
54. helloworld - likili
11.08.2011 16:21
благодаря за коментара ! пишейки се надявам да е въздействащо :))))))))
цитирай
55. g0ra - :-))))))))))))))) Лелелеееее...
12.08.2011 12:25
:-))))))))))))))) Лелелееееееееееееее! ама че сте опасни! Кой плачеше от драмата? Дайте го насамммммм!:-DDD
цитирай
56. eksplozia - g0ra
12.08.2011 12:42
горския пак размаха гьостерицата хахахаха
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 512886
Постинги: 89
Коментари: 1893
Гласове: 1614
Архив
Календар
«  Декември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031