Седнала беше на гранитния парапет на подлеза при хотел Плиска. Единадесетгодишния й син се беше гушнал в ръцете й. И двамата бяха мълчаливи и потиснати. Августовския ден клонеше към края си, но все още беше непоносимо топло. Горещите изпарения от асфалта и грохота на колите преминаващи по булеварда почти не достигаха до съзнанието й. Живота около нея беше нещо което се случваше извън - хората претичваха през локалното платно, за да догонят автобусите и да се приберат в къщи където ги чакаха семействата им, жените тепърва щяха да приготвят вечерята, мъжете им да се суетят около тях, децата да се радват за нещо или да се сърдят че не им дават да гледат още телевизия. До тях бяха застанали момче и момиче, които като за последно се целуваха. Други нарамили по две, три торби с покупки се оглеждаха явно търсеха с поглед някой с когото имаха среща. В заведението зад гърба им хората пиеха бира и говореха и се смееха. Пред тях спираше отвреме навреме някоя кола, качваше някого и потегляше.
               На тях двамата не им се прибираше, но и нямаше къде да отидат. В техния дом беше мъртвешки тихо и болезнено самотно. Преди три месеца внезапно и за няколко минути беше починал мъжа й. В ръцете й. Пред очите на детето им, което пищеше отчаяно. Близките и приятелите й знаеха колко голяма беше любовта им и че има реална възможност тя да се откаже от живота и да рухне психически за това не я оставяха за дълго сама. По - близките се обаждаха всеки ден.  Говореха й за това, че тя е длъжна да живее заради сина си. Единственото обаче което тя искаше е да я оставят на спокойствие.Не изоставяше задълженията си, но вършеше всичко механично - като машина на която командния блок е отказал, но механичните части продължават да се движат още няколко хода преди окончателно да спре.
                 - Ох, всеки ден едно и също! - чу тихия глас на детето до себе си.
                 Ужасната болка от сърцето стигна до гърлото и сълзите  потекоха по лицето й. Тя го стисна почти конвулсивно и опря устни в косата му. Целуна го и единственото желание което имаше е да крещи - от гняв, от страх, от безпомощност.
                  Години наред любовта между тях двамата беше ставала все по-голяма и по-голяма. С течение на времето все по-къси ставаха интервалите в които можеха да издържат един без друг. Работеха заедно в една фирма, но когато се наложеше единия да отсъства те и двамата физически чустваха липсата. Това ги караше без никакъв повод непрекъснато да си звънят по телефона. Неведнъж едновременно вдигаха очи и се поглеждаха, усмихваха се и изричаха едно и също. Нямаше нужда да разискват някой въпрос - те предварителон знаеха мислите си. Често имаха нужда да се докоснат или прегърнат. Хората около тях се радваха на тази взаимност.

заглавието дублира един известен роман. Нарочно е, нали?

прав си и ще го сменя по всичко личи ! Днес нещо зациклих на заглавието но сега се замислям и ще го сменя !

смених го - ти успя да ме вдъхновиш! :))))))))

Четох го в казармата навремето с Писма от мъртвия дом на Достоевски:)

:))) заглавието вече е ново и си е само мое :)))))))))

Нежно, тъжно, болезнено и много много истинско като самия живот!
Нежно-заради голямата любов.
Тъжно и болезнено-заради загубата на любимия.
Но нали пък това са неща от живота.
Може би звучи банално това което пиша, но нали обичаме, страдаме, губим,печелим все неща,които ни съпъттстват в дните ни.Затова е толкова истинско за мен това което прочетах.
Надявам се обаче този път да има по оптимистична развръзка ,надежда и хепи енд.Макар ,че за края съм убедена ,че ще е неочакван.

твоя коментар мАй по-вече ме разчувства дори и от това дето съм го написала :))) края ще бъде отново неочакван дори бих казала и самия разказ ще бъде неочакван но не обещавам 100 % хепи :))))))))

е дар от бога;)Но хубавото и лошото винаги вървят ръка за ръка.Всеки е губил любим човек,най-трудно е когато този човек е бил твоята вселена.Зейва празнота,която няма какво да запълни.Да,механично продължаваш,но продължаваш...болката след време притъпява и други неща постепенно запълват мислите и ежедневието ти.Нищо ново не казвам..;)За разказа-веднъж ти споменах,че пишешият има отговорности пред читателите-поне аз така мисля.Противница си на американския хепи енд,но заради живота,който продължава-нека има оптимизъм в него...;)

ееееее арееееее стига беееее че толкова черно ли описвам нещата, та в някой от предишните ми разкази има толкова оптимизъм и веселиееее , но когато се разказва една история задължението ми пред читателите е не да ги послъгвам , а да я разкажа вярно и честно !!!!

нямах предвид да захаросваш нещата,на мен ми харесва как описваш тъжните и тягостните моменти,ама все за края се хващам;))))не говорех нито за едната,нито за другата му крайност-и двете крайности са ми неестествени-според мен краят винаги трябва да търси нещо в *златната среда*,не за да се хареса-а за да остави нещо неизвестно и недоизказано;)))*Неочакваният край*също е добър похват;))P-но по принцип:)PPP

с това равно де - къде в истинския живот си виждала средно положение че и то е скука беееееее :)))))) Ама направо ме амбицираш така да го извъртя сега .........

не го изкаравай сега пък математическо уравнение;)))
Като се сложи точката,читателят да продължи да мисли,,да му бушуват въпросителни и неизвестни,на някои да си отговаря,на други да не може...;)))Пък ти пак го извърти така...;))DDDDD

Абе моме та то в нито един мой разказ до сега нищо не е довършено до край и то именно за това читателя да продължи да си разказва по-нататък. Да си задава въпроси и искам като си ги зададе и не може да си отговори да се поогледа около себе си - там да търси отговора! :))))))) и ей така като тебе да вади меча и да ме разпердушини :)))))))) искам да знам също така дали вие които го четете се индентифицирате с някой от героите ?

идентифицирам...няма значение в кой образ...за всекиго по нещо;)))И имам лошия навик да се опитвам *да влизам в положението*на другия,а може и да не е чак толкова лошо...Един герой на Достоевски има за житейско кредо*моята идея е ъгъла*.Ролята на наблюдатели е по-безопасна и статична,а през това време *лудите се налудуват*.Хаххаха прави каквото знаеш,пък да става каквото ще;)))

Аз пък не мога да седя на ъгъла все трябва да съм в центъра на събитието - може би навик от професията :)))))))))

непременно лошо;))PPPDDDDD ама не пропускаш ли детайлите така?:))

а може би и защото обичам да си правя бури и после да им се наслаждавам :))))))))))

Ще ти дърпам големите уши.

магаре чувала ли си;))??

Благодаря ! Твоята оценка е много важна за мен!:)))))))) И ти днес много ми помогна за което още веднъж благодаря!

Ти само на проза го удари май.

глей сега магариците имат толкова красиви и мили очи - нали виждаш :))))))

Магарица,ама и нейното магаре е мъжко;)))))

отказах се от поезията защото там никога не мога да догоня хора като теб или дори и по малко можещи - като не го мога не го мога и по - добре да не се излагам с нескопосните си поетични творения :)))))

аз също нищо ново под слънцето няма да кажа но загубата на близък човек те прави като дърво без корен което се носи по буйната река на живота и го върти и удря в скалите докато един ден или се взема в ръце и продължава напред с зъби нокти да се бори за своя живот така и за живота на детето си или просто течението го отнася към небитието където се губи завинаги.Колкото и да е трудно трябва човек да се бори.От страни звучи лесно тази фраза но сме длъжни да го направим за хората които обичаме и са до нас.

толкова поетично си го написал даже и аз не мога толкова:)))) но според мен всеки човек трябва да намери сили в себе си да продължи не само да живурка а и да върне живота в себе си - длъжен е !

да именно не да живурка а да живее с главно Ж защото другото е просто някакво присъствие

никой няма право каквото и да му се случи на човек да живурка нито с глано нито с малко ж

съгласен

еееееее че си съгласен съгласен можеш ли да не си съгласен :)))) хахаха но все пак имай си винаги едно наум защото живота ни предлага често доста големи изненади

да изненади винаги има и лошото е когато се окажем в чуждото лозе а не в нашето за това винаги с едно наум но пък и понякога онова дяволче дето ни ръчка да прави лудории ни прави живота по цветен така че от време на време трябва и него да послушаме

хахахаха дяволчето ми е пръв приятел щото май то по-често ме ръчка отколкото ангелчето но който го е страх от мечката да не ходи в гората хахахаха

Все пак ми се струва, че последният абзац трябва да е някъде в средата на разказа.

Здравей ! много ми е приятно че се отби при мен! Ще го прочета внимателно отново за да видя какво те е притеснило , но все пак това не е края на разказа утре или не знам кога продължавам да пиша :)))))))

се имат за нещо, а пък са пълна трагедия. Тук има поне 5 такива смехории, тъй че пиши!

Да, това е нещо друго. Но все пак тогава е хубаво да има един празен ред преди абзаца, за който говоря.

Znaya go tozi parapet...

Това че другите не се смущават от собствените си глупости а ги намират за страхотни произведения на изкуството си е техен проблем! То това е отличителен белег на бездарието да не знаеш кое става и кое не и да продължаваш да се излагаш! :)))

да ти кажа честно някой път от бързане забравям да обърна внимание на тези неща и например полигор след това да има възможност да ми добави липсващите запетайки:)))

Не мога да чета такива разкази без да си поплача. Става ми мъгливо от сълзите, но продължавам да чета.
Обеща ни хепи енд, така че...Чакаме продължението!
Лека нощ!

щом си се сетил кой е значи все пак добре съм го описала :)))))

Добре дошла! Хепи ще има обещавам но няма да е само хепи - щото ще ви загорчи от сладост :))))

:(

в такива случай винаги давам за пример Чарли Чаплин - неговите филми са велики защото при него трагичното винаги върви ръка за ръка с комичното.Точно така е и в живота! :)))))))))))))))))

Къде ми го тоя с драмата, АЗ да го разсмея!;-))):-D

хахаххахаах има един виц - дневника на един германски войник и на един партизанин:
германеца - днес атакувахме и превзехме кота 11
партизанина - днес контратакувахме и превзехме кота 11
германеца - днес пък ние контратакувахме и си прибрахме кота 11
и така един месец!
на първия ден от следващия месец в дневника на германеца пише:
днес дойде горския и ни изгони!!!!!

и С КАКВО ЩЕ СИ ИГРАЯТ СЕГА;))dddd Имам идея,но се цензурирам;)))

ами това дето си го имат мъжете пи....ки и пушки хахахахаах

Не бях чела скоро толкова силно въздействащо четиво! Но така е, когато идва от дъното на душата -_-

благодаря за коментара ! пишейки се надявам да е въздействащо :))))))))

:-))))))))))))))) Лелелееееееееееееее! ама че сте опасни! Кой плачеше от драмата? Дайте го насамммммм!:-DDD

горския пак размаха гьостерицата хахахаха