Самотата изпиваше душата й на големи глътки. Вече работеше сама защото поръчките драстично бяха намалели и не можеше да плаща  заплати. След смъртта на мъжа й много клиенти се отдръпнаха и борбата за оцеляване стана жестока.Наставаше  и страховита икономическа криза. В студените зимни утрини когато градът мъчително се пробуждаше за новия работен ден тя сядаше пред компютъра и тогава отново откри музиката. Преди всичко симфоничната. Беше я забравила защото той не обичаше да слуша и тя малко по малко се отказа от нея. Мислеше за това, че всеки един от тях беше се отказал от нещо любимо в името на техния общ  живот. С любов. Толкова много работа имаха преди това, че никога нямаше време да се заслуша истински в някоя песен, която вървеше по радиото. Сега насаме със себе си и мислите си, с тъгата и любовта тя намираше забравена соната или симфония и потъваше във великолепието й.Започна да слуша всичко за което се сетеше и успяваше да намери в нета. Никой не можеше да я чуе и за това тя усилваше до край звука и пееше с цяло гърло без да се интересува дали го прави добре или зле. Имаше моменти в които болката  като че ли излиташе заедно с песента през устата й. Така прекарваше най-самотната и мъчителна част на  утрото докато слънцето погалваше небето със своите лъчи. Заедно със светлината и музиката тя се чустваше като новородено поне за част от деня и успяваше да се  справи с проблемите и работата.  И мислеше, мислеше, мислеше ......Опитваше се да намери отново пътя към живота. Едновременно с това се бореше със страха и безпомощността си. Повтаряше си като мантра - "Ти можеш, ти си длъжна!" За съжаление това само я правеше по-слаба и уплашена. Задължителността в това изречение я обесилваше. Изпитваше огромно желание да се отпусне и да забрави всичко. Половината от нея се опитваше да го последва там горе където той беше, а другата й половина почти в безсъзнание извършваше весекидневните си задължения. Нощите бяха безкрайно дълги заради безсънието и мъката, която нахлуваше на огромни вълни и я заливаше безмилостно. Плачеше на пресекулки, ставаше, пушеше и отново лягаше с надеждата да заспи. Унасяше се уморено за два, три часа докато отново трябваше да се изправи срещу поредния си безнадежден ден.

Никакви мантри не помагат... Самотата се лекува само с обич...

така е, прав си обаче за това трябват двама:))))

Силно начало:)Не знам дали е добре или зле написано,но усетих всяка дума...Няма да се гъбаркам с нищо...;)))...Ахаааа само ми се обади на скайпа да си поговорим за запетайките-неотложно е;))DDDDD PPPP

гъбаркането е за гъбарите, а пък щом настояваш и съм поканена ще обсъдим всички запетайки - до една!!! но нали знаеш вече има кой да ми помага за тях :))))

самотата е най страшното нещо на света.Тя е като един бушуващ океан в който плуваш плуваш и не виждаш спасителният остров.Ежедневните проблеми те те заливат като вълна след вълна а ти показваш глава на повърхността, изплюваш солената вода която си нагълтал и пак продължаваш да плуваш.Над главата ти минават птици на надеждата и си казваш че щом те са над теб острова е близо и напрягаш мишци теглиш една майна и продължаваш борбата.Виждаш изхвърлена туба от някой безхаберник с надуто самочувствие като балон без никакво покритие хващаш се за нея, почиваш и пак плуваш към острова, а по пътя си има и шанс да срещнеш човек с който да се подкрепите и заедно да стигнете сушата

че умират отровени от гъби най-често гъбарите;))DDD Не се натискам да помагам за запетайките,освен ако не уволниш предишния;))))

ти нито си от гъбарите нито си отровена от гъби а дай сега една хубава българска разрешавам и сръбска щот те са професионали в псувните за да си дойдат нещата на място и да знам че си говоря с тебе че нещо много си се кротнала и това говори за болестно състояние ще се наложи да викам психотерапевта :)))))

интересно ми е твоето описание на самотата:)Пробвай да пишеш-пък аз ще се намъкна да досаждам и в твоя блог;)))

и него бе;))) Болестното състояние ,което ти наричаш*кротване*,в следваща серия се изражда ах неее в псувните-хахах-тях ще си номерираме само като полейските вицове-а във вадене на самурайски мечове;))DDD Я моем да кълцаме-я не-ама поне ще ги размятаме;))DDD

ти ще свистиш аз ще режа глави - който за квото учил!?!? ама тук като ни гледат хората ще си помислят че ти си кървавата Мери, а пък а съм "невинната" Лукреция Борджия! :)))))

аз съм Мария-Антоанета-ти ,Лукреция,кълцай,аз ще замерям с пасти-нали гоним постигането едновременно и на трагедия и на комедия;))))

аре сега и Чарли пасти да яде :)))) и него го надминахме ама сме доста кървави това
сигурно е предизвикано от пълната луна навън - всички вампири дори аз и ти сме наизлези и търсим жертви:)

обаче жертвите послушно спят,остава да *погледнем с нови очи*една на друга ;)DDD

а не тук в блога канибалските въпроси ги завежда друг така че не се бъркам там - аз си оставам един скромен вампир :)))))

А бе, скицо, натисни тоя размер на шрифта и го направи по-едър, нищо не мога да прочета!
Само ти не се научи.

канибалче с очилца - много ме кефи! и за това няма да го увелича :)))

Ако и другият постинг е такъв, ще се оплача на Баш Модератора от теб и ще ти искам бан!!!

глей сега ти не гледай красотата глей ми ума - нищо че съм грозна важното е че съм умна хахахааахахха а пък Баш Модератора ще го омая! :))))))

Казах ти да номерираш заглавието, а да не е едно и също, слагай 1,2,3

бе не ща в заглавието цифри бе - аз съм човек естет и те ме дразнят! :))))))

Чудесно :)
Сигурно ще срещне друга голяма любов.Току-виж дори си ме убедила
в съществуването и :)
Интересно ми е :)))
Между другото критиките са градивни,не им се обиждай.
Четивото е интересно,но ако го направиш и по-лесно чисто технически за възприемане само ще спечелиш.
Поздрави !
И еротика да не забравиш да вмъкнеш,там си много добра :)))

Да не ти се стори тъпо ,като реакция, но ....последните ти три постинга ме карат единствено да плача.Съжалявам.Не мога да ти напиша друг коментар.

ехххххх от кога чаках точно такъв коментар защото той наистина е градивен - обещавам всичко хубаво да има в този разказ :)))) и благодаря :)))))))))

сълзите мият душата и я подготвят за нови и нови събития и препятствия - силни са тези които плачат! :))))) защото знаят стойността на нещата и цената която се плаща за да ги имаш!

не :)))) обаче когато човек загуби най-голямата любов на живота си както съм писала в предните части на разказа губи половината от душата си , а после с половин душа как живее живота си?

"... най-голямата любов" е може би последната... :))

не Марине! Не!!! Ако се откажеш да я търсиш наистина ще се окаже последната, но ако си държиш широко отворени очите тя сама ще дойде при теб - само трябва да внимаваш да не я изпуснеш :)))))))))

Барселона и Реал Мадрид и не съм отбелязал, че поредният откъс от тая поредица е много добре написан, ако изключим правописните грешки.

искаше да прекараме една нощ заедно а ме изостави заради един мач - смятай ме за нацупена:((((( и освен това аз разчитам на твоята помощ за правописните грешки - назначавам те за редактор на моите "творби":))))))

понеже грешките ти са много.
Няма проблеми - довечера няма мач, така че ме очаквай.:)))

мечта си ти за мен!:))) и ще те очаквам всеки ден :))))

и забравих да ти кажа - поетите като тебе да се оглеждат по-добре наоколо, защото има ново продължение на разказа, а ти даже не си го прочел:))

Страшно силен стих ми е написала една чудесница.

простено да ти е! :)))