Постинг
14.08.2011 22:31 -
Животът - втора употреба/ трета част/
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7778 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2011 11:12
Прочетен: 7778 Коментари: 36 Гласове:
15
Последна промяна: 19.08.2011 11:12
Самотата изпиваше душата й на големи глътки. Вече работеше сама защото поръчките драстично бяха намалели и не можеше да плаща заплати. След смъртта на мъжа й много клиенти се отдръпнаха и борбата за оцеляване стана жестока.Наставаше и страховита икономическа криза. В студените зимни утрини когато градът мъчително се пробуждаше за новия работен ден тя сядаше пред компютъра и тогава отново откри музиката. Преди всичко симфоничната. Беше я забравила защото той не обичаше да слуша и тя малко по малко се отказа от нея. Мислеше за това, че всеки един от тях беше се отказал от нещо любимо в името на техния общ живот. С любов. Толкова много работа имаха преди това, че никога нямаше време да се заслуша истински в някоя песен, която вървеше по радиото. Сега насаме със себе си и мислите си, с тъгата и любовта тя намираше забравена соната или симфония и потъваше във великолепието й.Започна да слуша всичко за което се сетеше и успяваше да намери в нета. Никой не можеше да я чуе и за това тя усилваше до край звука и пееше с цяло гърло без да се интересува дали го прави добре или зле. Имаше моменти в които болката като че ли излиташе заедно с песента през устата й. Така прекарваше най-самотната и мъчителна част на утрото докато слънцето погалваше небето със своите лъчи. Заедно със светлината и музиката тя се чустваше като новородено поне за част от деня и успяваше да се справи с проблемите и работата. И мислеше, мислеше, мислеше ......Опитваше се да намери отново пътя към живота. Едновременно с това се бореше със страха и безпомощността си. Повтаряше си като мантра - "Ти можеш, ти си длъжна!" За съжаление това само я правеше по-слаба и уплашена. Задължителността в това изречение я обесилваше. Изпитваше огромно желание да се отпусне и да забрави всичко. Половината от нея се опитваше да го последва там горе където той беше, а другата й половина почти в безсъзнание извършваше весекидневните си задължения. Нощите бяха безкрайно дълги заради безсънието и мъката, която нахлуваше на огромни вълни и я заливаше безмилостно. Плачеше на пресекулки, ставаше, пушеше и отново лягаше с надеждата да заспи. Унасяше се уморено за два, три часа докато отново трябваше да се изправи срещу поредния си безнадежден ден.
Следващ постинг
Предишен постинг
Никакви мантри не помагат... Самотата се лекува само с обич...
цитирайтака е, прав си обаче за това трябват двама:))))
цитирайСилно начало:)Не знам дали е добре или зле написано,но усетих всяка дума...Няма да се гъбаркам с нищо...;)))...Ахаааа само ми се обади на скайпа да си поговорим за запетайките-неотложно е;))DDDDD PPPP
цитирайгъбаркането е за гъбарите, а пък щом настояваш и съм поканена ще обсъдим всички запетайки - до една!!! но нали знаеш вече има кой да ми помага за тях :))))
цитирайсамотата е най страшното нещо на света.Тя е като един бушуващ океан в който плуваш плуваш и не виждаш спасителният остров.Ежедневните проблеми те те заливат като вълна след вълна а ти показваш глава на повърхността, изплюваш солената вода която си нагълтал и пак продължаваш да плуваш.Над главата ти минават птици на надеждата и си казваш че щом те са над теб острова е близо и напрягаш мишци теглиш една майна и продължаваш борбата.Виждаш изхвърлена туба от някой безхаберник с надуто самочувствие като балон без никакво покритие хващаш се за нея, почиваш и пак плуваш към острова, а по пътя си има и шанс да срещнеш човек с който да се подкрепите и заедно да стигнете сушата
цитирай
6.
helloworld -
не знам как да си призная в нетпространството че се разплаках като прочетох твоя коменатар
15.08.2011 01:15
15.08.2011 01:15
bodlivko написа:
самотата е най страшното нещо на света.Тя е като един бушуващ океан в който плуваш плуваш и не виждаш спасителният остров.Ежедневните проблеми те те заливат като вълна след вълна а ти показваш глава на повърхността, изплюваш солената вода която си нагълтал и пак продължаваш да плуваш.Над главата ти минават птици на надеждата и си казваш че щом те са над теб острова е близо и напрягаш мишци теглиш една майна и продължаваш борбата.Виждаш изхвърлена туба от някой безхаберник с надуто самочувствие като балон без никакво покритие хващаш се за нея, почиваш и пак плуваш към острова, а по пътя си има и шанс да срещнеш човек с който да се подкрепите и заедно да стигнете сушата
че умират отровени от гъби най-често гъбарите;))DDD Не се натискам да помагам за запетайките,освен ако не уволниш предишния;))))
цитирайти нито си от гъбарите нито си отровена от гъби а дай сега една хубава българска разрешавам и сръбска щот те са професионали в псувните за да си дойдат нещата на място и да знам че си говоря с тебе че нещо много си се кротнала и това говори за болестно състояние ще се наложи да викам психотерапевта :)))))
цитирайинтересно ми е твоето описание на самотата:)Пробвай да пишеш-пък аз ще се намъкна да досаждам и в твоя блог;)))
цитирайи него бе;))) Болестното състояние ,което ти наричаш*кротване*,в следваща серия се изражда ах неее в псувните-хахах-тях ще си номерираме само като полейските вицове-а във вадене на самурайски мечове;))DDD Я моем да кълцаме-я не-ама поне ще ги размятаме;))DDD
цитирайти ще свистиш аз ще режа глави - който за квото учил!?!? ама тук като ни гледат хората ще си помислят че ти си кървавата Мери, а пък а съм "невинната" Лукреция Борджия! :)))))
цитирайаз съм Мария-Антоанета-ти ,Лукреция,кълцай,аз ще замерям с пасти-нали гоним постигането едновременно и на трагедия и на комедия;))))
цитирайаре сега и Чарли пасти да яде :)))) и него го надминахме ама сме доста кървави това
сигурно е предизвикано от пълната луна навън - всички вампири дори аз и ти сме наизлези и търсим жертви:)
цитирайсигурно е предизвикано от пълната луна навън - всички вампири дори аз и ти сме наизлези и търсим жертви:)
обаче жертвите послушно спят,остава да *погледнем с нови очи*една на друга ;)DDD
цитирайа не тук в блога канибалските въпроси ги завежда друг така че не се бъркам там - аз си оставам един скромен вампир :)))))
цитирай
16.
анонимен -
Аз съм канибалът и вече ще те изям.
15.08.2011 01:59
15.08.2011 01:59
А бе, скицо, натисни тоя размер на шрифта и го направи по-едър, нищо не мога да прочета!
Само ти не се научи.
цитирайСамо ти не се научи.
канибалче с очилца - много ме кефи! и за това няма да го увелича :)))
цитирай
18.
анонимен -
Ама ще те трепя вече!
15.08.2011 02:05
15.08.2011 02:05
Ако и другият постинг е такъв, ще се оплача на Баш Модератора от теб и ще ти искам бан!!!
цитирайглей сега ти не гледай красотата глей ми ума - нищо че съм грозна важното е че съм умна хахахааахахха а пък Баш Модератора ще го омая! :))))))
цитирай
20.
анонимен -
И още един ритник.
15.08.2011 02:09
15.08.2011 02:09
Казах ти да номерираш заглавието, а да не е едно и също, слагай 1,2,3
цитирайбе не ща в заглавието цифри бе - аз съм човек естет и те ме дразнят! :))))))
цитирайЧудесно :)
Сигурно ще срещне друга голяма любов.Току-виж дори си ме убедила
в съществуването и :)
Интересно ми е :)))
Между другото критиките са градивни,не им се обиждай.
Четивото е интересно,но ако го направиш и по-лесно чисто технически за възприемане само ще спечелиш.
Поздрави !
И еротика да не забравиш да вмъкнеш,там си много добра :)))
цитирайСигурно ще срещне друга голяма любов.Току-виж дори си ме убедила
в съществуването и :)
Интересно ми е :)))
Между другото критиките са градивни,не им се обиждай.
Четивото е интересно,но ако го направиш и по-лесно чисто технически за възприемане само ще спечелиш.
Поздрави !
И еротика да не забравиш да вмъкнеш,там си много добра :)))
Да не ти се стори тъпо ,като реакция, но ....последните ти три постинга ме карат единствено да плача.Съжалявам.Не мога да ти напиша друг коментар.
цитирайехххххх от кога чаках точно такъв коментар защото той наистина е градивен - обещавам всичко хубаво да има в този разказ :)))) и благодаря :)))))))))
цитирайсълзите мият душата и я подготвят за нови и нови събития и препятствия - силни са тези които плачат! :))))) защото знаят стойността на нещата и цената която се плаща за да ги имаш!
цитирайне :)))) обаче когато човек загуби най-голямата любов на живота си както съм писала в предните части на разказа губи половината от душата си , а после с половин душа как живее живота си?
цитирай"... най-голямата любов" е може би последната... :))
цитирайне Марине! Не!!! Ако се откажеш да я търсиш наистина ще се окаже последната, но ако си държиш широко отворени очите тя сама ще дойде при теб - само трябва да внимаваш да не я изпуснеш :)))))))))
цитирай
30.
анонимен -
Снощи бях развълнуван след чудесния мач
15.08.2011 14:12
15.08.2011 14:12
Барселона и Реал Мадрид и не съм отбелязал, че поредният откъс от тая поредица е много добре написан, ако изключим правописните грешки.
цитирайискаше да прекараме една нощ заедно а ме изостави заради един мач - смятай ме за нацупена:((((( и освен това аз разчитам на твоята помощ за правописните грешки - назначавам те за редактор на моите "творби":))))))
цитирай
32.
анонимен -
Ооо, трябва да ми плащаш огромни хонорари,
15.08.2011 15:09
15.08.2011 15:09
понеже грешките ти са много.
Няма проблеми - довечера няма мач, така че ме очаквай.:)))
цитирайНяма проблеми - довечера няма мач, така че ме очаквай.:)))
мечта си ти за мен!:))) и ще те очаквам всеки ден :))))
цитирайи забравих да ти кажа - поетите като тебе да се оглеждат по-добре наоколо, защото има ново продължение на разказа, а ти даже не си го прочел:))
цитирай
35.
анонимен -
Днес пътувах, дори и стихът за мен не съм чел.
15.08.2011 17:46
15.08.2011 17:46
Страшно силен стих ми е написала една чудесница.
цитирайпростено да ти е! :)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1614