Прочетен: 7260 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2011 14:42
Черната му пелена обхвана цялото й същество.
- Ема, в пъти по - важно, по - смело, по - истинско е да отгледаш макар и само едно дете отколкото триста кучета, както правиш ти! Егоизма е този, който те е управлявал през целия ти живот! И не на последно място - желанието ти за нищо да нямаш истинска грижа и отговорност, защото едно дете не можеш да го пратиш в хотел, а ти да си развяваш задника из Европа, нито да го научиш механично на три команди, които то да изпълнява безпрекословно, гледайки те предано в очите! Детето е отговорност, грижа, страх, безсъние, дори глад, ако се наложи! Но само един единствен път да ти каже мамо е достатъчно да получиш отплата за всичко! Това ти никога няма да го разбереш и си обречена никога да не получиш такъв подарък! Истината е, че те презирам и че ми е жал за тебе! Ще умреш в самота по - голяма дори от тази в която живееш сега, защото никога не си изпитала екстаза на истинската любов, от която се ражда най - ценния дар - дете!
Още на първото изречение сълзите рукнаха по лицето й и я задавиха! Едновременно уплашена, но и възмутена до дъното на душата си, тя не спираше да говори. Сърцето й се свиваше от болката заради смъртта на мъжа й, заради любовта към сина й, заради омразата й към Ема. Беше станала от стола, завъртя се рязко, не можеше да я гледа повече и тръгна към детето, което беше клекнало на пода до кучето, но втренчено я гледаше защото не можеше много добре да разбере какво става и защо тя крещи през сълзи.
Треперейки го хвана за ръка и каза:
- Хайде, маме, тръгваме си!
"Пак ли беее! Тази кола ще я наритам най - накрая, а ако този простак ми се мерне него ще наритам!" Беше чудовищно голяма и твърде зловеща с черния си цвят в безлунната нощ.Тя си представи един неченоразделен, с глава забита в раменете неандерталец, когото с наслада да изцепи по кокалчето.
Прибраха се в тихата и толкова самотна вече къща. Чувстваше се разбита на атоми, които не можеха, а и не искаха да влязат отново в синхрон. Отиде и нервно започна да рови, за да намери някакъв алкохол. Имаше ужасна нужда да се натряска като руски казак. Да пие докато не изпадне в безсъзнание. За нейно разочарование не намери нищо.Обикаляше в стаята и пушеше цигара след цигара докато горчилката в устата й стана непоносима. Изтощението от безсънието, от глада и от многото цигари я повали. С последни сили се добра до банята и почти в истерия се изми. Водата и пастата за зъби като че ли поизмиха горчивината не само в устата, но донякъде и в сърцето й.
19.08.2011 11:31
Бъди щастлива!
19.08.2011 11:49
19.08.2011 12:29
Гледна точка какво да се прави :))
Вероятно и красивия,любовен завършек с цветя,сърца и розови дебели амурчета подхвръкващи около героинята няма да го изтрая :)))
Но ти не ми обръщай внимание,мисля,че повредата не е в твоя телевизор хехехехе
19.08.2011 13:08
Аааа чакай, то анонимно сред патките щом си дошъл ставаш още по-голяма патка,вероятно мъжка (макар полът да е без значение)
http://www.youtube.com/watch?v=zpOAnWEyzt8
http://www.youtube.com/watch?v=_Rz5Z5t4B7g
19.08.2011 16:49
че тая е една проскубана мисирка.
Най-ценното нещо в живота ни са децата,каквото и да ни е струвало отглеждането им,нищо не мога да сравня като върховно усещане с това,да се огледам в очите на детето си;)Те идват,за да ни покажат,че вселената не се върти около нас самите.:)
Зачудих се дали не ми липсва реакцията на Ема..после се съгласих,че не-така се внушава достатъчна категоричност на завинаги затръшната врата;))И тъкмо и на мен ми стана малко мелодраматично,и положението спаси желанието на героинята ти *да изцепи по кокалчето*неандерталеца;)))))
Чудя се защо си губиш времето с анонимки!Ако някой не стои зад името си,обикновено не може да застане и зад мнението си!!!Казвала съм ти ,че си маймуна,нали?:)DDDD Но поне знаеш,че съм аз:))))
19.08.2011 22:37
19.08.2011 22:39
20.08.2011 19:41
А сега сериозно: пишеш така, че правиш всеки четящозависим от разказите ти! пускай малко по- големи части! Иначе всичко си е...просто завладяващо и обладаващо!!!!!
Направи нещо по въпроса с ревящото - на пет дена, защото ми домъчня за него...
А, тези дето обиждат животинките да не забравят, че патките спасиха един велик град !!!