Мариан купи парчето земя импулсивно. То беше собственост на един негов приятел от детските му години. Съвсем наскоро случайно се срещнаха след доста години, в които не бяха се виждали. От периода на късите им панталонки му беше останал спомен за това място. Тук бяха идвали тайно, за да берат джанки, за да се катерят по дърветата и да замерят кучето на съседа, което неистово лаеше срещу тях. Тук за пръв път прави секс с гаджето си, за което по късно се ожени, а преди три месеца се разведе. Спомни си оня дебел вълнен юрган с който се бяха завили и под който се любиха бързо, срамежливо и неопитно. Сега се усмихваше на този спомен, а тогава изпитваше  срам, но беше толкова превъзбуден, че забрави всичко и света се завъртя с бясна сила от изгарящото го желание. Опита се отново да върне емоцията, да я усети в сърцето си както правеше винаги когато се скарваха с бившата му жена, но този път не успя. Там имаше наслоени толкова много кал и тиня от няколкото години в които се опитваха да се заобичат пак, че чувствата му бяха като че ли погребани под тях. Разведе се защото искаше да имат деца. В началото тя се преструваше пред него. Докато един ден му изкрещя в лицето да си намери породиста крава, която да му наражда колкото си ще. Сега искаше да построи къща със собствените си ръце. Имаше нужда да остави след себе си нещо, което да пребъде. Знаеше колко и какви дървета ще посади на мястото на старите. Един орех задължително. Да векува. Чувстваше мъжката си сила неизразходвана и за това беше си подарил този шанс. Фирмата, която създаде с много желание работеше перфектно и дори там вече нямаха нужда от него. Но тя не му беше достатъчна. Беше се доказал и вече не изпитваше радост от това.
                    Миеше ръцете си на градинската чешма, близо до оградата, когато видя една жена да върви по улицата. Вървеше с вдигната глава, което му направи силно впечатление и носеше две явно доста тежки торби в ръце.
                    - Добър ден! - поздрави тя, а той се изправи и се усмихна.
                    - Добър да е! - каза той.
                    - Виждам, че работите тук и искам да ви помоля да кажете на собственика да прибира колата си в двора. Тя заема цялата ширина на улицата и вечер когато се връщам трябва да пълзя, за да си стигна до вратата.
                    Гнева й започна да взима връх.
                    - Тук на това място всички сме свикнали и се стремим да не причиняваме неудобства на съседите си. Кажете му, че следващия път в който се наложи да превземам тази кота, заради колата му ще повикам полиция.
                    За негова радост този път той реши да я остави на ъгъла и сега тя не се виждаше от тяхното място. Стана му много смешно от мисълта, че тя го взема за строителен работник и реши да се пошегува с нея,
                    - Да, госпожо, ще предам! Всичко ще му кажа! - говореше й леко притеснено и едвам сдържаше усмивката да не полази по краищата на устните му.
                    Тя продължи по пътя си и влезе в къщата срещуположна на неговата. "А, ето кой бил съседа отсреща!" помисли си той и загледа как тя върви отново с вдигната глава и тежки торби в ръце.

Хубаво.Ч.

Много благодаря Х.:))))))))

ех ако ги напечатам тези неща ти ще си първа дето ще получиш:))) а дали съседа го чака или нея пак ще е изненада:))))

не обичам да пускам повече от два постинга на ден, но преди малко си мислех да продължа но още не знам кога ще е - може и късно през нощта да ми дойде музата!:))))

страшна ласкателка си :))))))) не си прави труда мойте разкази не заслужават такива жертви :))))))

Ехааа...Ма тя много зла, бе!:)))))))))))))))))
Бързо пиши, че ми се чете нещо романтично.

еееее щом станахте две мераклииките довечера ще пиша - обещавам! :))))))) не е зла бе - само много претоварена и физически и психически ама ти знаеш какво й трябва нали?

Ще се справи ли героя с тази фурия? Пък и той си го заслужава! Как ли изглежда кола със 4 спукани гуми?!:))))))))))))))

Не може ли да ползваш по-едър шрифт?... И доста рядко споменаваш имената на героите си - не мога да ги запомня... Прощавай за забележките... :))

Виж сега да се разберем...
Споменавай си имената на героите колкото често си искаш - Ама с това -ту тук ту отсреща направо се сбърках тоталически!?
Поздрави на съседа от всичките му почитатели!

Появи се и мъж... Онази отстреща от амазонките ли е? Ще му се стъжни на героят ти май, а?
Не го ли написа нощес продължението?????:)))) Айде, че пресъхнахмееее:))))

героинята си е направо един Калашников когато е ядосана - 600 изстрела в минута:))) за фурия трябва ураган нали?:)))) спукани гуми не знам дали ще има - ще видим зависи от Мариан:)))

никога не ми се извинявай за забележките - твойте винаги са основателни и навреме:))) за големината на буквата - опитах да я променя, но тук имам ограничени възможности и като направя дори само една стъпка нагоре става супер голяма и супер грозна, сори :)))

почитатели или почитателки?:)))

ехо...ехо!???

Нелка, абе амазонката е в гръб и може да нападне - за това внимание на наблюдателниците!:)))

ей ме де - хахаахаахах тук съм!

Ехото вдига раменеееее!?

Почитателки или... за пол дума не става тук дори!
Където ме сложиш, там съм!

така де ехото пол няма - какво ли се омаях аз тука?

Shte ima iznenadani...:)

ще има, ще има, ако няма - няма да съм го писала аз :))))

Пускай осма част, че вече държа кърпичка като в кино на индийски филм. Да знаеш каква ревла съм?!:))))))))))))
Моля те!

хахаххаах чакай сега малко, прибери кърпичката тук сме в тази готината част дето стават разни неразбории и красиви бъркотии:)))))

Ами как да пусне 8ма част, като пишем ли пишем - е аз млъквам за да полетя насам нататък!?

ей туй беше приказка на място ама още около мен гъмжи от домашни любимци и аз не мога да се съсредоточа - сори ама писането ще бъде късно вечерта!

приятели ама Оле затвори очички ме повали и за това продължението утре :(((((

Това беше с печат - ОБЕЩАНО!

абе да бе но тази сутрин съм станала в 5 часа и сега направо не мога да родя нищо смислено - гледам тъпо телевизия и се опитвам да се накарам да си легна ама и за това ме мързи :((((

ока дока!

интересно,но това е тази част от тази част,в която нещо се *завързва* и освен наистина да изчакаме осма част,друго не ни остава;)Обичам всякакви неразбории и разправии...:)Желая ти вдъхновение:)-не ми отговаряй,знаеш ,че мразя *времето,чая и английската кралица*-т.е.разговоритге за тях;)))

Обаче имаш голяма отговорност от тук нататък.Първо предната истинска история,сега тази.
Как ще продължиш,дали ще е оригинално без да е банално,интересно без да е мелодраматично,баланс между чувства и разум,които да са реални,а не приказно -красиво- пухено-розово-захаросани.
Мисля,че те чакат предизвикателства (пфу,че клише)
Стискам палци :)))
И не забравяй пикантерии,народът мре за тях,аз също ;)

хахаахахахха ти ще ми кажеш кога да ти отговарям кога не!!!:))))))

абсолютно права си - оттук нататък е сложно аз и за това се мотая малко защото имам няколко варианта, но нито един не ме вдъхновява достатъчно, а за пикантериите ще ги имаш то без тях не може още повече, че те реално си съществуват в този тъй хубав живот:)))))))))

помислих ли си ,че нещо мога да ти кажа;)))PPPP
Я да *хващаш химикалкатаааа*;)))))

а така браво.На новодошлите първо им се взема страхът :)))

респект трябва да има, респект.......:))))