"Мътните да ги вземат! Няма ли да престанат!"


                  Провисналата мрежа и падналия кол на оградата я извадиха от равновесие. Денем у тях нямаше никой и кучетата от квартала за пореден път я събаряха. Всяко нещо в дома й, което изискваше намесата и помощта на мъж я разбиваше вътрешно. Не за друго - можеше и щеше да се справи сама, но то й напомняше непрекъснато, че това е вдовишка къща. Отвън, още пред вратата се виждаше и се разбираше, че тук няма мъжка ръка. Познаваше се и по това, че кола не беше вкопан, а само изправен и подпрян с камъни. Личеше си и по прораслите люляци до оградата, които трябваше да се изкопаят от корен. Огромната неокастрена корона на черешата скриваше дървената облицовка на къщата и за това не се виждаше, че тя е почерняла и отдавна е трябвало да бъде лакирана. Всичко това я натъжаваше безумно и убиваше у нея желанието да се справя с тези проблеми. А като се сетеше за амазонките и техните тъпи теории, как можели без мъже и как им било по-хубаво от това, чак избесняваше. Да, тя се справяше и с бормашина и с чук, и със зегето, но не искаше, отчаяно не искаше да ги прави тези неща. Можеше да си оправи и бушоните и контакта, ако се наложи, но не искаше, не искаше, не искаше.....
                 - Мамо, мамо, аз ще ти помогна!
                 Васко почти увисна върху нея прегръщайки я.
                 - Добре, маме. Иди  донеси кирката и една лопата.
                 Тя се наведе и се опита със всичка сила да премести бетоновия кол настрана, за да почне да копае. Той беше доста тежък, но  го провлачи и успя да освободи мястото. Детето донесе и голямата градинска ножица и започна да реже стъблата на люляка, които пречеха. Грабна кирката и яростно започна да копае. Всичко което се беше насъбрало у нея преля в ръцете й и тя замахваше с неподозирана сила.
                - Ей, госпожа, този кол трябва да се циментира! - чу някакъв вик отсреща. Повдигна глава и видя, че един от работниците в отсрещната къща я наблюдава.
                "Ела и го циментирай ти!" - каза си тя наум и и с още по-голям гняв заби за пореден път кирката в земята. Нямаше пари да повика някой, за да го направи както трябва. Усещаше как онзи продължава да я наблюдава и изведнъж я досмеша. Изправи се и кокетно и с професионален жест се подпря на инструмента.
                - И сега няма да го циментирам този кол! Държа си го така нарочно - отвреме навреме го вадя  защото обичам да копая с кирка! - сарказма й изплющя в лицето му.
                Той се сви и изчезна някъде навътре в къщата.
                - Васе,  давай сега, маме! Ще повдигаме заедно, за да изправим кола на мястото му!
                Детските ръце на сина й бяха слабички още, но точно толкова й трябваше, за да се справи. Повдигаха бавно и трудно, защото им пречеха коренищата на люляците. Тя усети как Васко започва да изпуска и се уплаши,че кола ще падне върху краката му. Напрегна се, за да го задържи, но от неговата тежест загуби равновесие. Не разбра какво става - изведнъж той олекна в ръцете й.
                - Бягаййййй Васко! Бягайййййй! - крещеше тя.
                Изправи се и с голяма изненада установи как Васко и работника на когото се скара вчера се смееха с глас. Видя и Ема, която мълчаливо наблюдаваше сцената от улицата.
               
               

Тази част /"Жената и Колът"/ ми е по-интересна... Може да се открие и еротичен подтекст... Забиването на кол е важна, отговорна работа, за която е нужен и мъж... :)))

благодаря за оценката ти ! за тази работа забиването на кола трябва МЪЖ! не е случайно го изписах с главни букви :))))))

Протестирам!!!!!Ще ти направя бойкот,ако продължаваш да спираш на най-интересното!!!!Да виждаш да се усмихвам????
Научи ли се вече да говори в теб*разказвача*???;)))Не психоаналитика;)))Мисля,че да!!!Дени Дидро изучил 17 занаята,за да напише...нещо си:)Ако на теб ти се е наложило да изслушаш не 17, а 117 раязлични истории,да прецениш че не от всяка става*райска салата*,да ги впрегнеш за нуждите на повествованието,да се облегнеш някъде и на собствения си житейски опит и от това да се получи подходящия миш-маш...и ако на това отгоре става за четене;)PP-значи си успяла;)Най-хубавото е,че няма да ти се налага да пишеш*всяка прилика с реално съществуващи лица и събития е случайна*;)Хубав ден!!:))Бягам да се трудя;)

е след тази цялата тирада от твоя страна остана един адски важен въпрос - успяла ли съм?:)))))))

Ай да не съм аз дето ще ти каже успяла ли си-мое ли нещо да ти каже на тебе човек:)DDDDDD

мое да ми каже , но рискува да го засипя с планина от отговори хахахахах

че отивам на работа;)))DDDD

Разказ с неочакван край....

хахахааха ти и сега като отидеш там няма да спреш диалога си с мен и не за пръв път ще ти се случи да те преследвам в мислите ти хахахахах

неочаквания край ми е запазена марка! този разказ още не е свършил обаче - има още доста да поразказвам и да ви досаждам :)))))

Не стига че"досаждаш" ами се и смееш....

хихихиихих най-обичам да досаждам и да се смея хихихихихи

Ако те истрелят с ракета от Хюстън,пак ли ще се смееш?

е как - разбира се, че тук никой освен мене не знае колко смешно е да те изстрелят от Хюстън :))))) коментарите от там са най-смешните:)))))))

ооооо забравих да пиша - най-смешния от тях е "Хюстън,Хюстън имаме проблем!" :)))))))))

Тогава.Равнис.Мирно.За среща отсреща за почест.....

хей Хюстън последното броене ли започна? :))))))))))

Не.Ракетата не е заредена..ч.

ееееее и как ще го вдигаме сега?????????

как ще я вдигаме сега? ракетата де? :)))))

С нов разказ.....

За сега виртуално.....

аааааа тука взехте много да ме юркате да работя, а как обичам да мързелувааааам :)))))

Петилетката за три години......А аз хващам баданарката...

Привет! Хайде още една, на която и е приключила едната от многото работииии!
Вижте сега това с ракетата и Хюстън си е повод за друг разказ, а това с кола и копането на дупка е ужасно (от опит), всъщност най- тъпото е , че изпадаме в тези ситуации - "дори твърде често"!

наблюдавам го всекидневно ябълчице около мен! и за това има толкова дълга част посветена на копането и кола! :)))))))

я дай тон за песен! :)))))))))

Черен влак се композира......2 пъти...

аз обичам онази - брала мома къпини в попови градини:))))

А аз на У.Хюстън-БОДИГАРД./ще береш ама....

аз пък обичам бодигардовете !:)))) да ме пазят докато бера къпини:)))))))

ха.ха.Отивам да нагледам попските градини....чао.

хей аз обрах вече къпините да знаеш :))))))

Тих, бял Дунав се вълнува,
весело шуми... ( няколко пъти )- докато се миксират къпините!
Хахихахаах!

ха така с маршова песен повече работа ще свършим :))))))

!!!!...троп, бам, трамба, тумба! И.Т.Н.

станахме и по - голяма дружина!!!!:)))

готово - спираме и почваме отново само заради теб:))))))

е нали се разбрахме няма да е само хубавото - щото ще ни загорчи не от Ема, а от сладникавото :))))))

абе ще пеем всички песни които ни дойдат - който пее зло не мисли и лошите бягат далече от него:))))))))))

оглеждай се внимателно в поповите градини - там има една табелка и на нея пише - специално за френдли:)))))) от хелоу:))))))))

аааааа рееенето над полята е най-хубавото нещо , ама аз напоследък летя май само с метлата и то реактивната:))))))

еха чакай само да видиш!!!!

пожелавам ти най-хубавите сънища, но наяве!:)))))

Ау.Много берачки станахте.Ще ме уволнят заради вас...

ако се разминеш само с уволнение хвърляй шапка и викай ура!!!!!!

Ураааааааааааааааа.Каскета не си го давам....

да задръж го - той е емблематичен!!!

Ах,как искам да съм каскет на темето на млад атлет....

Е...каскет и млад атлет - шмешка ли беше това ! Ха, ха, хи!

Имаааа рима.....

Определено! Само ш-тата са в повече и липсва с-то! Ама карай...това е валс!

ехо!

Ей, госпожа, този кол трябва да се циментира! :))))

Който пита до Цариград стига.

когато сме в безизходица се нахъсваме още повече и не търпим чужди намеси на плановете които сме направили дори и когато виждаме че не сме прави или пък прекалено трудно ще се справим.И така както си упорстваме някой по инат от нас въпреки възраженията успее да ни помогне леко се скунфузваме и като малко хлапе свеждаме поглед на долу,трием пета в прахта и казваме тихо благодаря.Всеки има достойнство но понякога трябва да преброим на ум до 10 и пак да помислим.Иначе както казва една моя много добра приятелка ,, овнешка работа,, их пак намесихме животинките :)))))

първо - на тая приятелка й кажи за последен път да не намесва нито овните нито други животни, а пък не винаги и не всички хора могат да кажат благодаря в такъв момент, а достойнството не се губи когато казваш благодаря!:)))

грешно се изразих с думата,, достойнство,, по скоро да прикрием слабостта си в даденият момент, а за благодарността си до човека наистина.

ааааа това е друго нещо вече - да така е прав си:)))))

Много увлекателно пишеш, днес така се зачетох и сега ще се върна да изчета всичко до тук за да съм в час, че съм изпуснала сума нещо докато се науча как се борави в този блог - нали съм от скоро, та още се уча на елементарните неща. Пишеш много увлекателно и много ми харесва. Поздрави и хубав ден.

благодаря Кате! надявам се да ви забавлявам отвреме навреме с моите разкази :))))))

Преди да се гмурна във водовъртежа на закачките тук нека да споделя нещо, Стаматова: защо всяка част започва някак сама за себе си, а свършва недовършено? И когато зачета следващия ти постинг очаквам развитие на предишната случка, която си оставила недоразвита, прекъсната, не стигнала до край...И после почваш нещо наново. Това нарочно ли е? Само питам, защото на мен ми идва малко множко заигравката "прекъсни на най- интересното място"!;-))))) И другото, от което все ще рева: БЕБЕШКАТА ДОЗА! Мързелана такава! Напиши малко повече, де! Работа ще има и утре! Стига си работила толкоз!:-)))))))))))))))))))))

Аз писах за това пет годишното, ама ти не направи нищо по въпроса!
Ето сега пак реве...!?
Бебешка му работа!