Засрамена, притеснена, изчервена и супер ядосана!!!


                Чак сега разбра защо всички се смееха! Този кол никога нямаше да падне. Мариан го държеше с едната си ръка, а с другата беше прегърнал Васко и двамата се заливаха от смях. На китката му проблясваше тънка златна гривна и този факт нещо я обезпокои, но тя реши по - късно да мисли за това. Ема пристъпи напред и се обърна към Мариан:
                - Сигурно ти си бригадира тук?
                - Да, госпожо, може и така да се каже!
                - Искаш ли да изкараш малко пари след работно време? - попита тя по най-безцеремонния начин, който беше характерен за нея - Ще ти платя колкото е необходимо, за да го циментирате този кол, ти и твойте хора!
                - Спри, Ема! Никой няма да циментира нищо и никой няма да плаща на никого нищо! - от яд и възмущение говореше като картечница. Вече беше и унизена. Преодоля засрамването си и погледна Мариан право в очите.
                - Ще Ви помоля да оставите кола до оградата, ние със сина ми ще се оправим по - нататък! - не се учуди изобщо на ината, който я обхвана.Оставаше само да тропне с крак. Не искаше никой да разбира колко е безпомощна. А от него се излъчваше сигурност и спокойствие....
                - Както кажете, госпожа, но ние двамата с Васко можем да я свършим тази работа само за половин час.
                - Нека, мамо, нека! - тъничкия гласец на Васко взе връх над останалите.
                "Ах, какъв долен и гаден манипулатор е този тип!" помисли си тя и още по-вече се вбеси. Присъствието  на Ема тук я дразнеше и безпокоеше. Почувства се като диво животно в клетка - притисната от три страни и раздразнена до край от собствените си упоритост и инат.
                 - Василе, отивай да си миеш ръцете, за да обядваме!

                 Васко мълчаливо тръгна към къщата, той много добре познаваше тези състояния на майка си.

                  Тя погледна отново Мариан право в очите:

                  - Благодаря за помощта – и за да заглади положението каза – може друг път да се възползвам от нея!

                  - Може да се възползвате винаги когато се наложи! – усмивката му беше широка и ясна – Може да се възползвате и от мен не само от нея!

                  Чак сега за пръв път го видя и го осъзна. Не беше много висок, около 180 см може би. Не беше и слаб, но не беше и дебел. Единственото определение, което й хрумна в момента беше масивен. Внушаваше респект и доверие. Спокойствие и сигурност......Ръцете му бяха  изящни и силни. В крайчета на устните му като че ли проблясваше винаги усмивка. А очите му....Очите му бяха болезнено проницателни и едновременно с това  в тях се криеше, криеше ... какво се криеше? Бързо отхвърли мисълта от главата си. Уплаши се от нея и се разгневи на себе си.   

                  Ема я хвана за лакътя  и настойчиво я прибутваше към къщата. Тя рязко се дръпна,  освободи се и за да подчертае независимостта си каза:

                  - Не забравяйте да кажете на шефа си за колата! – в гласа й прозвучаха раздразнението и гнева, който изпитваше в този момент и към собственика на колата, и към самата себе си, и към Ема, а най – вече към този непоносим и самотен живот, който водеше напоследък.    

                    

 

тук е мястото да си призная, че съвсем нарочно оставям вашето въображение да доизгражда и образите, а пък и да допълва действието - много харесвам този начин на разказване - асоциативния :))))))))

кажи какви са на цвят :)))))

и в моята представа са такива! обаче сигурно някой друг ще си ги представи другояче! нека всеки да си представи това което най би му харесало!:))))))))

Научила си къде се пишат запетайки!!!!

аууууууууу ама вярно лиииии ???? не мога да повярвааааам и сега е вече време да направиш разбор и анализ на написаното не ми спестявай нищо ще чакам с нетърпение!!!!!!!:))))))))

като безотточно езеро:)...Не зная дали е нарочно да използваш асоциативния начин
на разказване,или така предотвратяваш всякакви забележчици,които например на мен ми хрумват;))))Дишай,няма да е този път;)))...Стана ми жал за твоята героиня и някак се сетих за соц.образа на жената-майка и жената-общественичка-добре,че второто никак не е засегнато,та става ясно ,че,горката,е продукт,но все пак е в съвремието...с всички пасиви,натрупани като поведение от миналото...Гордостта й...толкова ли й и трудно да приеме помощ?Ема я отсвирваме,ясно, а Мариан все пак тактично и ..хм..забавно предлага услуги..:)

опа хахахаха сега ще ме приземяват! ураааааааа от кога го чаках !!!!!! ами що пък да не си хитрея, а ? и да избягвам всякакви подводни камъни хахахахахах!!!!!!ако знаеш колко пъти ми се е искало да отсвиря някого ама в повечето случай си го спестявам - дали това не се нарича мъдрост, но такива като Ема никога не бих изтърпяла на никаква цена!!!!

Samotniyat jivot... Do kakvo vodi.:)

като прибавиш и разни други по-дребни гадости, които го съпровождат може да стане ужасяващо!!!!!!

Ами хубаво е това асоциативно разказване според мен! Като се има в пред вид, че в живота ни доста често по асоциация правим доста неща!
Поздрави и очаквам продължение!

ллелелелеле мравки ми полазват по гърба като прочета очаквам продължение - нееееееее ! ама ще го напиша де :))))))))))

да не си хитрееш?;)))) А що пък и аз с широко скроен жест,отработен специално за тебе;))) да не се пробвам да те *бухна*в ливадата и то -без парашут...;))Няма,нямааа-извади късмет,не съм настроена самурайски,а заспалски-но да си знаеш,че ти дишам във врата;)))И след малко ще ми се избистрят контрите...надявам се;)))

ехаааааааа както съм наострила мечааааааа давай нямам търпение:))))))

Не бе човек недей, че то писането е пристрастяване!
Виж сега за тебе със сигурност е късно , защото усещам всички признаци на пристрастяването! Ха, ха, ха!

аз направо съм си за лечение ама се кефяяяяяяя и да си призная честно най ме кефят ваште коментари :)))))))))

Ето видя ли аз ти казах ... ама то това пристрастяване не е лошо нещо!?

да бе не е лошо а като имам и такива ментори няма да се загубя в превода хахахахаха

1.*не искаше никой да разбира колко е безпомощна*
Да,сигурно никой не разбира колко е безпомощна,може да го разбере чак когато замята една кола колове,един в никакъв случай не е достатъчен....;)))))

"Очите му бяха болезнено проницателни и едновременно с това в тях се криеше, криеше ... какво се криеше?"
Поздрави!

Чакаме десета част. Увлекателен разказ за нещата от ЖИВОТА.

винаги съм се питала коя жена трябва да бъда - тази дето не иска да се разбира колко е безпомощна или тази дето ще хленчи непрекъснато и ще я носят на ръце ти как мислиш?

недей да се влюбваш този е виртуален! по-добре е някой навън в действителността, но този твой коментар ме ласкае защото явно си го видяла пред очите си като си прочела:)))

ако по често се вслушвахме в своето сърце дори това щеше да бъде достатъчно, но в повечето време сме заети да се правим на горди!:))))))))

се съдържа и отговора-ТВОЯТ отговор,предизвикан от твоят характер и разбирания...и сега ме осенява хрумкааа-точно това виждам и в разказите ти-склонност да поляризираш нещата,мразиш *златната среда*,но чисто практически там винаги е по-интересно,защото нещата са повече ,въпросите са повече,отговорите са неясни и спорни,възможността за *хитреене*-по-голяма...;)))Ай не ми пиши сега обаче*анатема*;))))

ай пък сега да ти кажа че винаги ме е ядосвала златната среда - там никога нищо интересно не се случва защото всички там се стремят да са умерени благовъзпитани уф чак ми загорча от сладост уфффффффффф никаква среда за мене само горе на върха дето са бурите и ураганите за това и си ги създавам и сама и разпервам ръце срещу тях и ги громяяяяяяяя и ги попилявааааам и за това и моя живот е едно цунамиииии но яхвам вълната и продължавааааааам напред разперила ръцеееее!!!!!!!!

Ема действа на първа сигнална система - задоволява себе си и нуждите си , тя може и да изглежда страшна, но не е!

Аз оставам в позиция на наземен контрол( някой услужливо ми подава тука една усмирителна риза-по твоя мярка:);))))))
....И все пак говорех...за друго;))) Ама ти си лети,лети;))))

на сушата не яздя - бавно ми е! летя с планери или делтаплани - колкото по-високо толкова по-добре! :)))))))

хахахаха предаде сеееее печеля мача!!!!!!!

*по-умният винаги отстъпва*,з *по-мързеливият*...;)))))

хахахахаха а по мързеливия пише разкази и се кефи:)))))))

Тази Ема не може ли да я разкара някой? Аман от нахални, отракани "лесбийки" ! Пък и Мариан на мен поне си ми е любимец.

Защо да се гърми като има и по ефикасни средства! ? Ха, ха, хе!
А ... забравих, че трябваше да се избегне златната среда - сега си спомних! Ами, то от тия гърмежи по-горе, аз изключих! Така , така !А това с конче е смешка нали?

обърка двата щата ама нищо -отивам да пия кафе и да натъпча с радост лулата на мира;))))

споко ! :))))) всичко ще се случи както трябва да се случи:)))))

Ема куршум не я лови - само приказка на място я прогонва за винаги!
Може би Мариан ще свърши тая работа!
Привет отново!

абе стой си в средата ако там ти е добре, но ти знаеш най-добре от всички тук че това не е място за мен:))))))))))

и аз имам кафе остава заедно да си попушим:)))))

хахахаха Мариан май много ви хареса на всички урааааааа така исках да стане!!!:)))))

напиши го пак! :)))))

дадададада!така така така !е е е е !

:))))))))))))) и още един път :)))))))))) за теб са!!!!!!!!

чудесно значи няма да се сблъскаме:))))))))

.....и никога не казвай никога!!!!:))))))))

моя Мариан от който е инспириран този герой е действителен :))))) беше ми гадже за което винаги ще си спомням с кеф:)))))

вдъхва ми умерен оптимизъм и успокоение,че Мариан не е изваден от бестселър на Даниел Стийл;)))PPP-няма ме;)

изкуствените коментари не допринасят за качеството на постинга, дори напротив - не създават добро впечатление, заемат излишно пространство...
Сега по същество - героят е идеализиран... Но... нищо не пречи да помечтаете... :)))

изкуствени ли ти се виждат - защото те не са, а освен това мисля че една от най-главните цели на блога е да се разговаря и коментира не толкова да създаваме разни "творби" и да си ги съзерцаваме само ние авторите:))))))) а иначе за Мариан си прав донякъде, но в него има много черти, които съм взела от реален човек, а и в къс разказ не може да се постигне тази пълнота на образа която можеш да изградиш в роман, в този подтекст пък Ема е много черна:))))))

За деветата част - Пак Ема -алергична съм към такива. И главната ти героиня - толкова ли не може да тропне не с крак, а с ръка по масата и всяко нещо да си заеме местото? Не да хленчи - то е за кучките. Но и да не се огражда с тази диамантено твърда полупрозрачна стена, която пропуска само изправения силует, а скрива всичко съществено твърде умело под прикритието на желязната маска.. ДА, казала си го - нещата от живота...Има нещо, което някак ни се изплъзва от полезрението - Господ, или Съдбата, или Кармата / кой както иска да го нерича/ никога не ни изпраща изпитания по-тежки от способността на Душата ни да ги преодолее... И всеки вход има най-малко два изхода. във всичко имаме приоритета на свободната воля....Според мен, героинята ти има нужда да накара мозъка и сърцето да поработят малко в синхрон. В кризисни моменти това е единственото полезно действие. Май попрекалих, а? Ми... яхнах ... клавиатурката и... полетях :))))))

Нелка всичко дето си го казала си е на място! Обаче нали се сещаш - първо не всички хора на земята са железни, второ и железните хора имат твърде тежки моменти в които за известно време се пречупват, но разликата между двата модела хора е че първите се оставят на течението, а вторите събират всичката си воля която им е останала и преодоляват проблемите! :)))

де ги тези железни бе... Нали сме все един калибър.... балъци.....Е, кой по-малко, кой повече....:)))) Ама ми се ще да не смееее:))))

там го казах, че НИ се изплъзва. Знам го перфекто, но на теория. Я на практика накарай сърцето да се сработи с ума.... Ако успееш, дай рецептата или силовите упражнения...:)))) Или каквото там е пособието , довело до успеха:)))))