сърцето е толкова защитено, а е толкова уязвимо - питам се аз докато ти все още се усмихваш с очи!И като че ли си прочел мислите ми и си го поръчал от радиото Ениа задава същия въпрос
http://www.vbox7.com/play:edac0ff4
Музиката и твоят поглед ме обливат и аз се чувствам като бебе - на най - сигурното, спокойно и прекрасно място на света.Времето, пространството и пътя не съществуват - чувствам се като дъх излязъл от твоите устни.Аз съм част от теб, ти си част от мен -  а ние сме Космоса.

с пътя, твоите ръце с волана, а аз с теб.Сърцето ми е изпълнено с благодарност за всичко - за това че има дълбоко черно нощно небе с разпилени милиарди звезди, за това че има тихи кротки вълни меко галещи пясъка на плажа, за това че палав пролетен вятър препуска и се закача с всяко листенце, за това че летните облаци които плуват по небето с любов и леко намигване ни забавляват с променящата си форма превръщайки се ту на дракон, ту на Пипи Дългото чорапче, ту на младо жребче препускащо по зелената трева.Неусетно съм се унесла в сън но в главата ми звучи една прекрасна мелодия - не знам за какво се пее в нея, но музиката й е толкова красива!
http://www.vbox7.com/play:ebfd4613

сега и утре! Това са понятия от които Вселената не се интересува! Но живота на човека е подчинен на тях.Известно време живях между "преди" и "утре".За мен настоящето не съществуваше.Бях издигнала огромен бент, за да не позволявам на "преди" да нахлува и да унищожава всичко по пътя си.Твърде често се налагаше да го укрепвам защото в "преди" се криеха само разрушителните сили на миналото - там където вече не можех да се върна.Тогава нямах сили да се боря и се оставях на течението да ме носи."Преди" помиташе всичко - мозъка,съзнанието и чувствата ми.Превръщаше ме в едно тяло - като стара и разкъсана опаковка на скъп подарък.Музиката беше спасителното клонче за което се хващах и успявах да изплувам.
http://www.youtube.com/watch?v=2aSUfJ8S4_Y

карма, съдба - какво е това? Защо построих бента ли - дойде Смъртта http://www.youtube.com/watch?v=TXXz6DW51m8&feature=related 
- внезапно , бързо и безмилостно. Няколко минути и край! Разряза живота ми на две половини - "преди" и някакво "утре" за което бях длъжна да съм жива!Бай,бай май лайф гуд баййййййй! Аз бях по мъртва от мъртвия! Думите не означават нищо!Болката и любовта могат да изразят душите ни!
А болка и любов са едно и също!

......................

тъмнината.Сега разбирам, че продължаваме да пътуваме.Ти изглеждаш уморен, но аз знам че не си спрял защото си решил къде отиваме.Обръщаш глава към мен и сладко казваш"Добро утро!" Не мога да се ориентирам къде се намираме, но не питам.Толкова ми е хубаво когато ти мислиш и за двамата - това ме кара да се чувствам обичана.Минаваме през някакъв  град и на едно място ти малко по рязко завиваш в ляво - от това разбирам че много добре знаеш пътя.След около 50 метра спираш пред едно много уютно хотелче осветено отвсякъде.Прегръщаш ме и казваш - "Тази нощ това ще е домът ни!" За пръв път ще бъдем заедно някъде.
По всичко личи че жената на рецепцията те познава.С моя много беден английски разбирам, че тя ти говори за мен и се радва че си довел една толкова мила дама.А ти й отвръщаш - "Ето изпълних обещанието си!" и се усмихваш .Мисля си че никой не може да устои на усмивката ти и някак усещам че тя е била загрижена за теб.
Стаята ни е красиво подредена,без лукс но с вкус.Докато успея да извадя необходимите ни неща ти си заспал.Измивам се и се мушвам под завивиките.Старая се да го направя тихо, за да не те разбудя но ти в полусън ме прегръщаш и с двете си ръце.Целувам дланите ти и нямам нужда от нищо друго на тоя свят.
http://vbox7.com/play:a4f19b4b

и изпаднала в абсолютно безсилие, след безкрайно дълги и мъчителни опити да направя дизайна на една покана изведнъж забелязах в долния десен ъгъл да се появява правоъгълничето на скайпа което ме уведомяваше, че Филип Филипов ми изпраща покана за приятелство.Механично натиснах ляв бутон и приех поканата.Всемогъщия ИТЕРНЕТ!Минал беше поне месец  след това и една вечер когато опустошителните вълни на онова "преди" ме бяха заляли отново безпомощно се примъкнах до умивалника и там за моя радост намерих една бутилка с недопито мерло.Имах желание да изпадна в безсъзнание и за това си налях в една чаша и седнах пред компютъра.Точно в този момент се появи правоъгълничето на което услуижливо ми пишеше, че Филип Филипов е на линия.Като че ли нещо ме тласна - нахвърлих се на клавиатурата и започнах да пиша бясно.Не ме интересуваше, че не те познавам , не ме интересуваше дали ще четеш, нито се развълнувах от това как ще ти прозвучи всичко.Пишех като че ли това беше последното нещо на тоя свят което има значение и единственото за което се молех е да не ме прекъснеш преди да съм свършила.Пишех,пишех и пишех..........Беше някакъв транс!Когато свърших отпуснах ръце и се чувствах като отнесена.Сълзите се стичаха по лицето ми без да мога да ги контролирам.Минаха около трийсет секунди и аз получих от теб това - http://www.vbox7.com/play:d52545ad

защото забелязах че и ти си отегчен. Ако имаш желание може от тук нататък ти да продължиш този разказ вече от името на Филип.Би ми било много забавно и приятно заедно да го напишем.