Дойде. Отговорът.
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 21:38:40 |
|
Предмет: |
завръщане |
Събуждам се в топла и тиха стая. Хотел две звезди, както пееше Руши нявга?! Събуждам се и вече имам име. Има някой който да го зове в съня си. Звука Филип се отронва от усните, и се разлива в тишината. Бегла усмивка и спокойстиве пробягват по лицето ти. Леко и нежно отмятам палав кичур коса от челото ти за да видя сиянието което си. Да видя най сетне, че има някой който мисли за мен. Странно е и ново. Да бъдеш за някой нещо. Да се отдадеш просто защото можеш, а не защото искаш нещо в замяна. Топлината на тялото ти и аромата от кожата ти ме опияняват. Не зная с какво заслужих този покой. Тихо прошепвам "Кажи ми лъжа",отговорът бе всичко от което имах нужда - "Не те обичам". ..
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 02:34:52 |
|
Предмет: |
Re: шептим и ти и аз................... |
въпреки че сме сами в стаята.Това може би е защото не искаме да заглушаваме музиката и думите на Брайън Адамс, който по добре от нас казва всичко което чувстваме и мислим в момента.http://vbox7.com/play:4e472678 Прилив на нежност ме обгръща отвсякъде и аз се връщам към онази вечер в която всемогъщия ИНТЕРНЕТ ни даде възможността това да се случи.Ако живеехме в неолита аз бих го обожествила и бих правила по три пъти на ден жертвоприношения в негова чест.Лежим един до друг, тихо и кротко, а времето е безкрайност - тя е наша! Подчинили сме се единствено на чувствата си и сме се оставили те да ни водят.Чувам със сърцето си и душата си твоя глас вътре в себе си, гледаш ме право в очите и усещам как потъваме един в друг - завива ми се свят от силата им и политам, там някъде в безкрая където има само любов!
|
|
|
|||
|
|
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 11:23:50 |
|
Предмет: |
Re: шептим и ти и аз................... |
Притискам по-плътно тялото ти до своето. Искам те все по- близо до мен, имам нужда да си в мен, да си част от мен. Топлия ти дъх гъделичка врата ми и изпраща приятен трепет из цялата ми същност. Ритъма на сърцата и вдишванията ни са в синхрон. Това ли е Нирваната за която всички ние копнеем и търсим. Усещам, че четеш мислите ми когато вплиташ крака в мойте. Взимам ръката ти в своята и започвам да си играя лениво с пръстите ти. Докосвам всеки един бавно и нежно наслаждавайки се на усещането. Очите ти следят всяко едно действие и стон на задоволство се отронва дълбоко от теб. Наистина Брайън Адъмс е прав. Дали съм обичал истински жена. Дали съм си правил труда и усилието да я видя, чуя и усетя. Ти ме подтикна да си дам шанс, да дам шанс на нас...
|
|
|
|
|||||||
|
|
|
|
|||||||
|
|
|
|
|||||||
|
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 20:41:22 |
|
|||||
|
|
Предмет: |
Re: то............. |
|
||||||
Интернета - това голямо зелено чудовище което се скатава под леглото в най-голяма тъмнина и ни зове в малките часове на нощта! Без лица, без имена, без маски... ние се появяваме загубили всичко за да може най-сетне да бъдем всичко което ежедневието, приятелите, дрехите не позволяват да се види. С надежда, че там някой вперил очи в монитора чака нас, да ни прочете и види - истински. А казват, че надеждата е за слабите, но точно аз от милионите юзери имах късмета да срещна теб. Орлите са виновни знам. Лъвчетата винаги са им завиждали за крилата. Но нека това си остане наша малка тайна. ;)
Сега разбирам, че словата в твойте безадресни писма са ме зовяли. Северняка не случайно ги понесе към мен. За да вдъхна аромата на хартията, видя следите от капчиците искренни сълзи, красивия и стегнат почерк който казва повече от колкото искаш да споделиш. Тихо бе когато те видях на онази наша първа среща, тихо...
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 21:22:50 |
|
Предмет: |
Re: мисля че още................. |
на втория ден ние вече не можехме да не пишем.Това се случваше по всяко време на денонощието.Някой от нас двамата внезапно почваше да пише - явно думите сами се подреждаха и изискваха от нас да бъдат написани.Ние само им се подчинявахме.За пръв път от много време насам не се ядосвах, а по скоро се радвах че мога да изразявам толкова сложни неща с думи - някак си те дисциплинирано заставаха на мястото си и се подреждаха в бекрайните редици на мойте писма.Най-много ме радваше когато пишех през нощта.Представях си как сутринта преди всичко останало бавно отваряш очи и с надежда първо поглежадш монитора.Там свети закачливо оранжевото съобщение на скайпа.Ти знаеш , че това е от мен и аз дълбоко се надявах да ти доставя удоволствие - първото за деня.http://www.vbox7.com/play:f37d0ddd
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 22:20:03 |
|
Предмет: |
спирах по средата.................. |
на работата която вършех защото в мен се появяваше мелодия http://www.vbox7.com/play:85b360e6&al=1&vid=4124929 тя заедно с думите искаше да отлети и аз ги пусках на свобода.Ти върна настоящето ми - вече знаех че днес например е сряда и ти ще имаш много работа.Приготвях се вътрешно за това.Знаех че няма да имаш възможност да пишеш и събирах всичкото търпение на което е способна една жена, за да те дочакам.Виждайки оранжевото оченце в долния десен ъгъл имах усещането че съм получила неочакван и скъпоценен подарък.Във всяко твое писмо винаги имаше нещо което да ме разсмее до сълзи и нещо ценно което ме караше да се замислям над твоята гледна точка.
|
|
|
|||
|
|
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:23:42 |
|
Предмет: |
Добро утро Свят! |
Сънят бавно се отръсва от очите ми и ярка мисъл за очакване преминава през съзнанието ми. Бързах да заспя, за да се събудя. Най-сетне има причина да видя утрото. Там на две крачки от мен ме очаква една мисъл да бъде прочетена. Бодро сядам пред монитора и се заглеждам в мигащата точка на skypе-a, която си вчерашната ти, пожелаваща и обещаваща хубав ден на утрешния мен. Все още не посягам да прочета думите ти, за да се насладя още малко на трепета в ръцете и електризиращото чувство в стомаха. Жив съм! Ти си адреналина който се разлива в кръвта и разлива усмивка по устните ми. Каква ли мелoдия си избра да бъде Днес, какви ли думи ще ни водят до вечерта на срещата ни. Протягам ръка да докосна nick-a ти, и вече усещам топлината която ръцете ти са оставили по клавиатурата у вас. Следвам буквите и крещя на ум - Добро Утро Свят!
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:09:14 |
|
Предмет: |
....................... |
тук съм
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:24:28 |
||
|
Предмет: |
Re: ....................... |
|||
води ме...
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:25:51 |
|
Предмет: |
.......... |
ела
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:32:53 |
||
|
Предмет: |
Re: .......... |
|||
хвани ръката ми...
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:33:30 |
|
Предмет: |
тази сутрин......... |
внимавайки за всяка стъпка която правя слизах по горската пътека.Около мен всичко беше тихо и заледено.Бях сама както обикновено.Премествайки единия си крак за да стъпя по стабилно на стъпалото се подлъхзнах и паднах.Изсмях се, тогава вдигнах поглед и видях езерото.То беше там долу в ниското огряно от яркото зимно слънце.Внезапно през ума ми мина мисълта че това сме аз и ти.Аз езерото - ти слънцето!
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:37:27 |
|
Предмет: |
Re: тази сутрин......... |
трябвало е да паднеш.. за да спреш рутината за миг и видиш.... да видиш водата която се мени... която отразява, която дори руши... вода си да, но луна съм аз, която се отразява от спокойното ти лице в нощта...
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:34:24 |
|
Предмет: |
Re: .......... |
няма по красиво чувство от това което изпитвам докато я държа!
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:38:54 |
|
Предмет: |
Re: .......... |
следвам те покорно .. потръпваш, студено ли ти е?
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:43:10 |
|
Предмет: |
Re: тази сутрин......... |
иведнъж разбрах че за пръв път от много време съм се засмяла, че съм видяла света, че той иска да ми напомни , че аз съм част от него, че той има нужда от мен а аз от него - отново станах частица от голямото а ти беше моята половина! http://www.youtube.com/watch?v=ZH1AEy7KGuw Единственото което чувах беше рефрена на тази песен - Love me!
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:45:14 |
|
Предмет: |
Re: .......... |
в мен всичко грее - потръпвам от докосването до теб ........всяка моя частица вибрира ......в една мелодия която не може да бъде изпята..........
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:49:12 |
|
Предмет: |
Re: .......... |
поглеждам те с обожание и рязко те дръпвам към мен. Прокарвам пръсти по немирните ти коси и прошепвам в ухото ти.. кафе? :)
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:50:59 |
|
Предмет: |
преставам да мисля........ |
всичко в мен е само усещане - за теб.Светлината ти ме успокоява, утешава и приласкава.Доближавам се все по вече до вътрешното ти аз и усещам че то иска да бъде едно цяло с мен.Нашите души се сливат.Слънцето и езерото са едно цяло, заедно с хълмовете , с облаците в небето , с лекия ветрец и тишината наоколо.
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:37:58 |
||
|
Предмет: |
езерото .............. |
|||
дълбоко, тъмно , заледено ! Слънцето - зимно, но светло и искрящо! То се беше фокусирало върху мен и с всички сили се стараеше да свети все по ярко и силно! Точно това беше причината в средата на езерото да се образува едни кръг от размразена вода , която блестеше с всички цветове на дъгата.Тежкото тъмно зимно зелено на боровете наоколо правеха всичко да изглежда още по светло и радостно
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:40:13 |
||
|
Предмет: |
Re: езерото .............. |
|||
видях го :) красиво е!
усещам твоята вътрешна сила - през ръката ти и те повеждам ...
|
||||||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 10:53:09 |
||||
|
Предмет: |
Re: .......... |
с теб кафето има друг вкус ...светлината има друг цвят, танца друго измерение .......да,да,да искам всичко което ти искаш!
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:52:54 |
|
Предмет: |
Re: преставам да мисля........ |
съвършенството в този миг бива нарушено от интензивната и дори агресивна мелодия на мобилния ми телефон. трябва да вървя.. а не искам.... ще те чакам...
ще бъда!
|
||||||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:47:49 |
||||
|
Предмет: |
Re: тази сутрин......... |
ситен сняг ме поръси в алеята вървеейки към кафето. Една снежинка ми намигна и събуди сълза в очите ми. Сега знам, че са се отронила от смеха ти който е отекнал там до езерото...
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:59:34 |
|
Предмет: |
Re: .......... |
танц.. *въздиша. нямам сила за танц. не мисля , че ще имаме свой танц... все още ли ме искаш? добре че мобилния извъня и не мирише на люляк....
следва продължение:))))))
Бързам в молив да прелея сгрятата емоция и красота!
Крадец съм аз на чувства и емоции... !
Не е наопаки!
Право е !
Твърдението,че героите заживяват понякога собствен живот,винаги съм възприемала като нещо анекдотично;)))Живеят такъв,какъвто им дадеш.
Ако героинята ти те *бомби*,вместо ти-нея-обади се;)))
Какво си мисля за написаното?-чувството се ограбва от думите,ако човек не може да си служи добре с тях;))
Оставам пак три точки....-в тях са ми суперлативите;)))
това ме накара да се замисля добра ли си служа с тях??? опитай да напишеш нещо и ще видиш как героите наистина почват да се държат непредсказуемо!:))))))
