получих това на скайпа докато четях последното ти писмо

http://vbox7.com/play:271a3f41

http://www.vbox7.com/play:45bd45cd

все още те искам и тъй като няма мирис на люляк а има много телефони които звънят непрекъснато не бих казала че е опасно

да - отговора е да.Много често ги пренебрегваме, забравяме какво искат те.Натикваме ги насилствено в ъгъла и размахваме пръст срещу тях.А на тях единственото което им е необходимо е любов.Защо се плашим от нея? Защо когато я няма страдаме и когато се появи - бягаме.Зададох ти този въпрос и ти след това дълго не ми отговори.http://www.vbox7.com/play:6c8c6803

...........ако още ме искаш......

Осъдени души сме. Осъдени да се лутаме между двете крайности на съцето и разума. Копнеем за нещо което когато имаме не знаем какво да правим. Защото да имаш, означава да може да загубиш. Да загубиш частица от себе си. А може би ти си си моето липсващо парче за да завърша цялата картина. Да спра диренето и питането. Продаваш ли Надежда, както се пееше в една стара песен? Искам да спра и разбирам, че ти си моя подслон. Буквите се изнизват като мъниста из под пръстите ти , а усгните шепнат слова за нас. Вярваш, че можем да бъдем. Това ми е достатъчно.

Натъжих те, а утрото бе слънчево. Подхлъзна се за да видиш водата. Може би наш е не танца, а ходенето рамо до рамо. Музиката все някога спира, но пътя не свършва никога.

Никой човек не е остров, затворен в себе си.... За това не питай за кого бие камбанта тя бие за нас :)

.......не можем да постигнем съвършенството казах аз.Но можем да се имаме едни друг - това е подарък от Бога!Дадено ни е да бъдем двама както всичко около нас е двойно - добро и зло, любов и омраза, слънце и луна, светлина и тъмнина.

Реших да променя името си на телефона. И без това Nokia-та е червена на цвят. От днес Тя е Рая. Когато звъни, ще ми напомня единствено, че деня напредва, а вечерта наближава. За да се прибера по бързо при теб. Ти са Баланса, а аз Хаоса. И да не те искам, без теб не мога. Иначе ще нарушим енергията и света ще спре да съществува. Ако не го мислим заедно.

и ужасните и непоносими телефони......

магазинче с две полички
бих продавал познайте какво -
надежда, надежда за всички!

Твърде много съм развълнувана от твоя отговор.Не мога да отговоря смислено и за това се лутам от едната крайност в другата.Не е само надеждата, което искам да ти дам!Мислите и чувствата ми се блъскат като врабче внизапно влетяло в стаята - улови го нежно и му дай свободата! Бъди мил и внимателен с него - толкова малко е сърчицето му, а толкова любов има в него!

Кокетната широкопола шапка с ярко цвете в ръката ти приветства поредния клиент. Искаш да ни спасиш. Уви насила не става. Всеки свежда поглед в страни. Но ти не се отказваш. И ето ме тук пред теб, пристъпващ нервно от крак на крак пред сгушения магазин съм готов да купя това което не се купува. А ти да ми дадеш всичката грижа и сила на която си способна, за да ме предпазиш да не извървя трудния път на живота ти.

съм получила името си то е било Рая защото някъде е било написано, че трябва да получиш РАЯ.Ние двамата заедно сме и РАЯ и АДА, БАЛАНСА и ХАОСА.Ние просто сме ЦЯЛОТО!ЛЮБОВТА е ЕНЕРГИЯТА, а СИЛАТА е в ЕДИНСТВОТО на нашите ДУШИ!

http://www.vbox7.com/play:b57e5f73

ако някой някого целуне в цъфналата ръж, то нима ще знае всякой де кога веднъж Рая Ад-а целунала в цъфналата ръж..

да говоря, не мога да пиша, едновременно и радост и тъга са стиснали гърлото ми защото твойте думи са прекрасни , а тази музика е свръхестествена!Сълзите които се стичат по лицето ми мият душата ми като първото къпане на новородено!

Малка птица която дири да пее на някой си ти. Измисли ме за да има за кого да мислиш, а сега съм пред теб. Потрепваш нервно с криле в дланите ми. Сърцето ти бие до пръсване. Но склоняваш глава и малкия ти червен клюн се отпуска нежно на палеца ми. Страх ме. Не искам да бъда онзи храст с бодлите в който пти4ката от приказката ще притисне гърди за да изпее сетната си най-велика песен, надпявайки чу4улигата и славея. Птиците не трябва да умират сами. Не искам да нося вината за още една смърт. Току що възкръснах. Песента ти ме върна. Сигурна ли си, че си струвам риска?

и сега не мога да те следвам и да бъда достойна за теб защото емоциите са превзели цялото ми същество.Имам нужда само от твойта безмълвна прегръдка и твойте очи впeрени в мойте!

искам да я разделя с теб - да докосвам с устни чашата там където са били твойте.Виното е едновременно и сладко и горчиво
и вкуса на твойте устни е същия.Цвета му е тъмен и наситен,топъл и красив когато в него попадне светлина! Опиянява ме без да ме напива.Чувствам се свободна и богата!Щастлива съм!

ела тук съм за теб... * правя място на дивана пред телевизора. Нека помълчим. настани се удобно в ръцете ми и отпусни глава. уморени сме... да спим

последва сърцето си дори да изпее последната си песен си струва - искам да премахна съмненията ти и лутанията ти.Искам да те утеша, да те прилаская, да бъда твоя пристан на завет от всички бури и могъщи със своята сила вълни.Да те пазя, да се грижа, да те стоплям когато си премръзнал, да те нахраня когато си гладен и да бъда твоята чаша с червено вино, което искри когато върху него попадне твоята светлина!

без да те питам.Обичах да отгатвам мислите ти.Чувствах се щастлива когато успявах да ги прочета.И сега докато ти ми подаваше четките за зъби , за да ги прибера в багажа , аз неволно докоснах ръката ти.От нея разбрах защо толкова сладко се усмихваше дори на сън.Отивахме във Виена.Един ден преди време ти разказвах, как мечтая отново да отида там.Разказвах ти и това, че не мога да танцувам валс но искам да се науча.Ти се засмя и ме целуна.Започнах да го тананникам и те погледнах предизвикателно.Обгърна с едната си ръка талията ми а с другата пое моята и почти ме повдигна от пода.Когато ме прегърнеше имах усещането че почвам да се отлепвам от земята, а сега докато аз тананиках ти буквално ме носеше и аз имах чувството, че цял живот съм можела да танцувам валс.http://www.youtube.com/watch?v=lnsgROHTweA&feature=related

Идвам от среща с Шефа. Молбата ми за кратък отпуск  бе одобрена изненадващо без въпроси. Секретарката впоследствие сподели с мен пред кафе машината, че изглеждам щастлив. И как няма. Ще пътувам. Билетите за самолетния полет до Виена стоят сгънати във вътрешния джоб на сакото ми. "Оправяй си багажа!" е краткия sms който успях да ти пусна. Деня ме гони, но weekend-a чака търпеливо Нас. Със валсна стъпка и завъртане в коридора на офиса започва емоцията която ни зове. Ще вземеш ли онази рокля, любимата ми? Тази която гали нежно тялото ти в сатенена прегръдка и хипнотизиращо привлича ръцете към тялото ти. Вече виждам как те водя в тихия и полумрачен подиум на ресторанта. Туптенето на съцата ни създава мелодията която бавно ни понася напред. Две напред, едно назад. Токовете който носиш, позволяват почти да се изравниш със височината ми и нежно отпускаш глава на рамото ми. Косите ти се разпиляват и аромата ме кара да забравя всичко освен нас. Не съм се избръснал и леко нарушавам красотата на момента. Но нима не бе ти тази която каза, че нищо не е съвършеноо..

..........там горе.......за нас!