Изпаднали в безвремие пишехме писмо след писмо. Душите ни се докосваха и прегръщаха в Космоса.





                        

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 10:28:11
Предмет:	отказали сме се да пътуваме със самолет............

защото ти за пореден път изпълняваш моите "капризи".
Изпиваме си кафето и бавно пушим по една цигара.Не бързаме - времето е наше! Аз разглеждам картата и виждам, че сме много близо до родното място на прабаба ми - унгарката.Не знам нищо за нея освен името й и къде е родена, но знам че за да се ожени за прадядо ми македонеца - революционер и харамия тя е изпитвала същата любов като моята сега.Моля те да отидем там.Ти дори не разискваш това с мен, а внимателно преценяваш от къде да минем и потегляме.По радиото в колата звучи унгарски танц № 5 от Брамсhttp://www.youtube.com/watch?v=moOamKxW844

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 10:42:25
Предмет:	Re: отказали сме се да пътуваме със самолет............

Нека да се върнем към корените ти. Онези кръвните, който са заложили в ДНК-то ни да търсим и бъдем предизвкателство и щастие. Гледаш през прозореца  и се опитваш да не мислиш за Виена. Така да бъде. Но тя ще се случи, обещавам. Не обичам да правя компромиси. И ти не трябва. Живеем веднъж, за да не си позволим да се глезим. Виждам отклонението за селото на прабаба ти. Китни пръснати къщурки из полето стоят скатани под белия искрящ сняг. Диво. Диви сме. Желаeм опитомяването, но копнеем и за свободата. Слагаш ръка на крака ми и лениво ме галиш. Доволна си. Усещам го. Очите ти искрят в умиление на картината пред нас. Спирам. Излизаме от топлото купе на колата и северняка минава през дрехите ни. Гушваш се в мен и просто застиваме , както е застинала природата пред нас за да се слеем със вселената...

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 10:11:20
Предмет:	вземаме си багажа.................

и слизаме в ресторанта на хотела,за да пием кафе.Ти се закачаш с мен ,че съм си облекла блузата с етикета отпред и аз отивам в тоалетната да се преоблека.В огледалото виждам една красива жена от чийто очи струи щастие - усмихвам се и аз и я поздравявм.Когато се връщам при теб ти вече си поръчал закуска и кафе.Бретцелите са се надули до пръсване от гордост,че са толкова вкусни, а кафето е отворило само едно оченце , защото и на него още му се гушка на топло в порцеленовата чаша.От къде ли дойде това - http://www.youtube.com/watch?v=moOamKxW844

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 13:13:56
Предмет:	крадец съм....

крадец, но не на праскови. А крадец на моменти. Запечатах те на снимка. Такава каквато си с мен. Истинска, обичана, отдадена. От фотото ми подадоха снимката ти с леко намигване. Знаят, че си специална. Гланцираната хартия се опитва да отрази очите ми в теб...

 

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 13:24:54
Предмет:	градчето е малко.....................

намира се точно на австроунгарската граница.Баща ми казваше баба ти унгарката но никой не е сигурен дали тя не е австрийка.Но за мен това няма значение.Винаги съм си мислела каква ли ще е тази огромна любов която я е накарала да напусне родното си място и да отиде в една чужда държава, която още е била поробена.Ти си ме хванал за ръка и вървим през площада към черквата.Вълнувам се!Благославям още един път Всемогъщия Интернет че ми подари Филип.Влизаме вътре.Цари тишина, но незнайно от къде пред нас изниква един свещеник - аз се притискам по силно до теб защото се притеснявам.Ти поздравяваш на английски и аз отново се радвам че съм с теб.Заговаряте се.Той е мил нисък и побелял човек с искрящи сини очи, които не са помътнели от годините.Усмихва ти се и ме поглежда - сигурна съм, че ти си се пошегувал. Забързва с тиха крачка и след малко донася една голяма и стара книга - в нея са вписани смъртите и ражданията още от 1789 г.Прелиствам страница след страница и едвам рачитам на места имената въпреки че са изписани с красиви почерци.Личи си старанието и след много години да бъдат прочетени лесно.Ти се навеждаш над мен , но това не е от желание да ми помогнеш а по скоро да ме усетиш защото виждаш как ръцете ми треперят от вълнение.Намирам гооооооо!
ЕТО ГО! Радвам се и се обръщам към теб - сега вече и ти се зачиташ!Целувам те - щастлива съм!http://www.youtube.com/watch?v=cMzFvKuZusE&feature=related

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 14:36:10
Предмет:	благодаря , благодаря , благодаря..................

............................. ти сбъдна една от мечтите ми!Липсват ми думи!Притискам те до себе си силно , а ти отговаряш на това и ме гледаш малко отвисоко и засмян.С една ръка се пресягаш и усилваш звука на радиото защото по него звучи тази песен , която ти ми посвети
http://www.youtube.com/watch?v=SrUY5cVUSOY&feature=related

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 14:39:25
Предмет:	спомням си един ден ..........

в който ти ми изпрати това

http://www.vbox7.com/play:ca062270
и колената ми се подгъват под тежестта на вълнението от любовта ,която изпитвам към теб в този момент!

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 18:25:28
Предмет:	Re: градчето е малко.....................

Отвръщам плахо на целувката ти. Но деля цялото твое щастие подтикнато от името изписано пред нас. Във величествената тишина на каменното здание, което крие Него. Осъзнавам, че и ние трябва да оставим следа. Приведен от годините синеокия отец се отдалечава  усетил уединението ни. Не зная, защо църквите винаги са будили едновременно възторг и ужас в мен. Вглъбявам се в мисли, но не спирам да те прегръщам. Помръдваш любопитно в ръцете ми  питайки без глас какво има. И точно тогава рояла издава първия си тон. Като първи размах на ангелски крила в лунна нощ. Нотите се разливат в пространството засилвайки блясъка на малките цветни прозорци. Всички статуии гледат нас, привлечени от твоето преливащо от любов сърце. Светлината се пречупва и косите ти засияват като ореол. Струя лъч от изкочилото за миг зимно слънце образува голям сноп светлина в центъра на храма, зовейки и двама ни да погледнем на там. Кажи и ти ли видя двама млади влюбени обградени от нея? Дрехите им са от минали забравени времена и без да познаваме лицата, знаем че това са те. Онази унгарка и нейния българин. Рояла сменя тоналността си и започва акродите на старата народна песен "Лудо Младо".... Дали тези двама безумци от миналия век са дали мелодията на Църквата? Или Църквата я е издирила за да го запомни и зове в дните бъдни. Да напомня за величето на Душата и Сърцето. Оглеждам се наоколо и виждам голям именник поставен до олтара. Вадя химикал от дожба си и те моля да впишеш имента ни Рая и Филип. Нека стоят едно до друго, както ние сега с теб стоим един до друг. Нека оставим следа!

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 18:36:27
Предмет:	следа чертае в нас..................

нашата любов!Музиката бавно заглъхва, а с нея едновременно и светлината.Хванати за ръце излизаме от храма и сме заслепени от светлината навън! Все едно сме били в друг свят.Не ми се пуска твоята ръка, но е наложително ако искам да продължим към Виена.Сядаме в колата и ти запалваш двигателя.Мисля си колко е чудесно , че седя до теб и мога да те наблюдавам докато караш колата.Обхванало те е закачливо настроение и ти форсираш на снега - колата започва да се върти на едно място, а аз се смея заедно с теб.Овладяваш я и пътя е пред нас.Искам да пътуваме така вечно
Аз искам да те попитам за онази жена в хотела - защо тя беше загрижена за теб, но нещо ме кара да замълча.

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 21:03:25
Предмет:	Re: следа чертае в нас..................

Нощта е обхванала света, но ние не спираме своето надбягване с километрите. Виена чака теб. Няма да бъда егоист и ще те споделя. Ще те споделя с твоята жадувана мечта. Фаровете цепят мъглата за да ни пробият път. Хиляди светлинки пробягват палаво по прозорците навяващи силуети на спящи градчета или бъбриви бензиностанции. Подаваш още едно парченце кроасан и укорително изтупваш трохите от ризата ми. Нарочно оставям шоколада от пълнежа да потече по брадичката за да предизвикам пръстите ти да ме докоснат. Грлижливо изчистваш белята и закачливо облизваш шоколада от пръста си....

Загрижен нявгва бе за мен люляка и дъжда. Жената в хотела е загрижена дали ще получиш танца който заслужаваш....

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 21:17:13
Предмет:	може би за да надвиеш............

умората си пуснал диск с един отдавна забравен певец но тази музика е наистина като допинг http://vbox7.com/play:53665b99 танцуваме в колата отвреме навреме ти пускаш волана и пляскаш с ръце аз правя същото дори припяваме и се смеем до забрава.Още около 150 км остават и заради това ще пристигнем в ранната утрин.Ще видим Виена на разсъмване.Преставям си го донякъде, но въпреки моите усилия картината не е много ясна.Докосвам те нежно по наболата брада, а ти се обръщаш към мен и се опитваш да захапеш ръката ми като малко кученце с едва наболите си зъбки.Толкова е мило, че ме заболява стомаха.

 

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 21:29:11
Предмет:	спомням си ..........

мириса на люляк, който се усилваше от топлия пролетен дъжд, когато за пръв път бях в този град.Вече много сме наближили и има табели които указват пътя и сякаш броят всеки километър и всяка частица от моето нетърпение.Като малко дете очаквам коледния си подарък.Всъщност ти така направи и организира нещата, че да можем да празнуваме Коледа тук в този град, който макар и през зимата ухае на люляк.Светлините на града вече са  долу в ниското и отгоре изглеждат като специално запалени за нас.От вече изгряващото слънце се е образувала една блестяща оранжева ивица между земята и небето - и двамата се любуваме на гледката мълчаливо

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 21:36:54
Предмет:	не бързай...

нетъпелива си. не искам всичко да отлети за миг. имаме цялото време на света. нека сами намерим цветето, сезона, действието което е Наш а не нечии друг спомен.

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 21:39:30
Предмет:	ехххх тази женска нетърпеливост.................

Господ е създал мъжа, за да показва пътя на жената, а жената да омекотява и приласкава мъжа!

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 21:46:52
Предмет:	Re: ехххх тази женска нетърпеливост.................

Като Елексир в Ад-а и епидемия в Рая си :)))))

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 21:50:39
Предмет:	за мен е важен...............

Ада! А в Рая вече са ми свикнали и ме приемат с моя малък недостатък - няма нищо съвършенно, но това не пречи да се стремим към него - нали?

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 22:11:07
Предмет:	Re: за мен е важен...............

И моят личен Дявол носи Прада. :)))

Лека нощ *hugs*

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 22:15:16
Предмет:	той винаги е красив.......

но за Рая е повече от дявол който носи Прада!

 

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 00:50:55
Предмет:	Лека нощ...........

от твоята lullaby и hugs /прегръдки/ от твоето Добро утро!!!

http://www.youtube.com/watch?v=Jp6j5HJ-Cok&feature=related

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: вчера 10:37:16
Предмет:	Филип...............

с какво и колко съм го заслужила? А може би го получих, за да сложи шапка на непокорната ми глава.Или за да уктроти бушуващия огън който изгаря всичко по пътя си и да го превърне в огнище на което всеки да стопли ръцете си? Мислех си , че сега трябва да се вслушам в себе си и да го заслужа.Защото на всички ни е даден избор - ние решаваме по коя пътечка да тръгнем.Не се и замислях че това че го имам е случайно.Знаех - дошло е време да науча урока си.http://www.youtube.com/watch?v=gKxMzc6Rig4

Изпращач:	Feather	Изпратено: вчера 10:52:51
Предмет:	agrrr

подяволите, току що се опитах да ти изпратя писмо но сесията ми бе изтекла.. мамак му... ще порбвам пак...

 

Изпращач:	Feather	Изпратено: вчера 11:14:16
Предмет:	тих бял Дунав

кротко тече успоредно на магистралата която ни въъвежда тържествено във Виена. Прошепвам тихо Добро утро, винимателен да не стресна разсънващия се ден. Усмивката която се разлива по лицето ти е по ярка и весела от всичките коледни украси на вечния град. Насочвам колата към центъра, а ти въпреки огромното си любопитство се въздържаш да запиташ на къде отиваме. Знаеш, че съм подготвил изненада, искаш да бъдеш изненадана. въпреки, че града улиците и сградите са непознати за мен, от огромния опит  с други Европейски столици съм подготвил грижливо домашното си. Оглеждам се наоколо търсейки целта, а ти едва възпираш звънкия си смях. Ето пред нас изкача огромното обляно от лъчите на слънцето Виенско Колело. Тихо и студено е в този ранен час, а веселата мелодия на увеселителния атракцион ни приветства, карайки снежинките да танцуват в наша чест. Изкачаш от колата и скачаш в ръцете ми целувайки ме по врата. Щастието кипи в теб. Затичваш се към билетния център, но не преди да грабнеш уверено ръката ми. Детския ти ентусизаъм е заразен и те следвам неотлъчно. Малката кабина е топла и уютана. Обикаляш нетъпеливо из тясното пространство, размахвайки ръце във въздуха и говорейки разпалено за първото ти идване тук. Седнал удобно те наблюдавам и попивам с очи. Прекрасна си! Колелото неусетно стига своя зенит и Виена се разлива навсякъде около нас. Светът е в краката ни. Ние го притежаваме. Въпреки, че има свободно място сядаш удобно между краката ми и аз те обгръщам с ръце поставяйки брадичка въвху главата ти. Застинали мълчим ... красиво е нали...

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: вчера 11:25:28
Предмет:	красиво ли..........

не не е красиво! А прекрасно изпълнено със светлина , радост, любов.Аз съм светлината в хилядите цветове на дъгата, танцуваща до захлас под музиката на огромната любов която ме изпълва.Не знам има ли думи за това - предпочитам да не говоря, а да те гледам и прегръщам до изнемога.От вълнение в гърлото усщам болка, но й се наслаждавам и искам още и още и още..........Толкова радост и толкова щастие може би има само тук и сега.Не искам да мисля за нищо - искам да се отдам до безкрай и на теб и на красотата на момента.Искам да бъда семенцето на глухарче което се рее под слънчевата светлина, да бъда палаво поточе което тичайки през гората пее своята най радостна песен, да съм песента изпята от най-щастливия човек на света, да съм твоето
щастие!!!!!!!!!!!

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: вчера 15:57:07
Предмет:	това изпя моята душа..................

http://www.youtube.com/watch?v=Djmvux5Toao&feature=related
и не спираше да пее
http://www.youtube.com/watch?v=Djmvux5Toao&feature=related
и не спираше..............

Изпращач:	Feather	Изпратено: вчера 17:38:21
Предмет:	Re: това изпя моята душа..................

Помахваме за довиждане на Виенското колело и намираме тихо, уютно кафене да закусим. Всичката емоция и вълнение са откраднали апетита ти, но заради мен чинно хапваш препечена филиика с комфитюр. Аромат на кафе и спокойствие витае около нас. Посягам под масата да те до косна, за да се убедя че всичко това не е сън. Че ти си истиснска до мен. Целувам нежно нослето ти, притеснено свеждаш очи заради случайните клиенти на заведението. Не искаш да ни видят, не искаш да ни завидят на хармонията и мира. Поглеждам в картата на града която взех от колата и ти посочвам с пръст следващата дестинация - Замъкът Шонбрун. Пламъче светва в очите ти и с нетърпенние помахваш на келнера за сметката. Ядосваш се ,че не си взела по-удобни обувки за да обходим на шир и длъж градините на лятната резиденция. Предлагам ти да вземеш мойте кецове за фитнес, макар и големи ще са по комфортни, ако не ще те нося на конче. Последния ми коментар те кара да изпаднеш в смях. Обичам да те гледам така. С леко отметната глава назад света се смее с теб. Хиляди камбанки запяват и светлинки танцуват...

След 30 мин сме пред Замъкът на Хабсбургите и хванати под ръка влизаме тържественно. Решавам да импровизирам и бъда твоя принц, който те води към покоите. Влизаш смело в роля и като принцеса кокетно пърхаш с мигли, правиш лек поклон, подхванала обръчите на невидимата рокля от 17 век. Започваме наш сценарии, като си представяме какво сме правили във всяка стая нявга в предни нашия преражадния от тази епоха. Тук бе бала на нашия годеж, а там нашите първи бегли погледи. Разказваш ми, че там баща ти те е предупреждавал за греховните копнежи на тялото, а там със сестрите ти сте чели забранени стихове. В следващото голямо помещение с камина има китно антично канапе. Оглеждаш се наоколо палаво и ми намигаш. Без да очаквам се затичваш на там и сядаш като че ли цялата резиденция е била винаги твоя. Властно ме посочваш и зовеш.За съжаление други туристи като нас влизат в тоз момент и нарушават  играта ни. Нищо ще продължим навън в градините, където тайно сме се срещали и любели. Далеч от хорски погледи и строги нрави....

 

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: вчера 21:43:41
Предмет:	знаеш ли колко много............

ме засрами като ме целуна пред всички! Ти го направи нарочно защото знаеш колко лесно се изчервявам и това безкрайно те забавлява! В първия момент винаги се дразня , а после се радвам на задоволството което ти изпитваш, че за пореден път си успял.В очите и усмивката блести момчешка палавост и те ми казват - " 1:0 за мен момиче".Сещам се за един шеговит, но пълен с дълбок смисъл въпрос, който ти наскоро ми зададе.Попита ме "Знаеш ли кога 1+1=1"? Погледнах те учудено защото както винаги ти ме издебваше в момент когато съм много сериозна, за да ми задаваш такива полушеговити , но много философски въпроси.Ти ме наблюдава няколко секунди право в очите и когато видя там отговора просто ме прегърна и ме целуна толкова страстно!А аз изпитах отново желание да ти кажа "нещо глупаво"http://www.youtube.com/watch?v=4nmz6RX9gUQ
Сърцето ми се стопляше по оня необичаен начин който ти също много добре знаеш винаги когато ме повеждаше към следващото място.Толкова любов и старание беше положил, че аз не знаех кое повече ме радва - това старание или любовта с която беше планирал и измислил всичко, така че да ми доставиш колкото може повече радост!

 

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 00:58:52
Предмет:	от първия път в който те видях.......................

помня само едно - очите ти!В тях като в калейдоскоп имаше всичко! Зелено ,синьо, жълто, червено - преливаха от доброта, смях, милост, обич! Имах усещането, че ей сега ще разтвориш широко ръце и ще прегърнеш целия свят! И до сега помня само тези очи! Няма ги хората около нас, няма дребните детайли от обстановката - само две очи изпълнени с добрина! По късно забелязах как никой не можеше да устои на усмивката ти и където и да се появиш всички искаха да говорят с теб и да бъдат близо до теб! Образуваше мигновено водовъртеж в който ти беше центъра защото не отказваше да се усмихнеш на никой и да споделиш радостта си, да утешиш или прегърнеш някой!Това ставаше естествено винаги там където ти се появиш! Сега тук в замъка съм хванала ръката ти и се чувствам все едно си ме сложил много внимателно в малкото джобче на сакото си, а аз оттам наблюдавам любопитно света около нас!От тази "ложа" имам и още едно предимство - лесно мога да стигам до слепоочието ти и да го целувам когато си пожелая! С теб съм спокойна, защитена и обичана! Доверявам се изцяло и за всичко на теб - знам, че ще го направиш перфектно! Във всяка една минута или секунда даже прекарани с теб чувах в далечината камбаните - те биеха за нас!!!!!!!!http://www.vbox7.com/play:fcc64d11
Аз и ти бяхме вселената - 1+1=1

Изпращач:	Feather	Изпратено: днес 11:16:44
Предмет:	Виждал съм .......................

любовта от двете и страни, да взимам и да давам. И всичко което помня, бе че това е една илюзия. До онази наша случайна първа среща, когато промълви във нощта - "Нарисувай ми сълза". Погледнах те с недоверие, дори с насмешка вътрешно учуден и възмутен, че някой дръзва да намери и събуди сетното зрънце доброта в мен. Защо дойде сега, защо искаш да ме върнеш от мрака. В отговор се разтла пред мен като бяло платно на художник, оставяйки се кротко и спокойно в ръцете ми. Искаше и копнееше някой да те сътвори. Да започнеш от начало, с нови краски и линии които да бъдат теб видяни през непознати очи. Откраднати очи. Рисковано начинание бе, но риска бе твоя същност. Дали щях да те превърна в червена и шумна Експлозия или бял, спокоен Рай, нямаше значение. Копнееше промяната и искаше другар по пътя. Лудостта в мен като наркотик поглъщаше всичките ти тайни, стремежи и копнежи. Искаше все повече и по-често да вкусва теб, да се разливаш из вените и да ме събуждаш. Та нали любовта и лудостта винаги ходят за ръка. Като ти и аз в този момент. Преплитаме душите си, аз съм теб а ти мен. Научи ме да се усмихвам, а аз да искаш невъзможното. Обвини, че се старая. Старая се така когато бях малък. Припомни ми, че трябва да има цел. Било тя и водопадите на края на света. Помниш как се смя онази вечер в бара, когато моя най-добър приятел ти сподели ,че като деца в летния лагер всеки ден съм ял пясък. Мило било, бе коментара ти и прегърна своя малък глупчо. Сега трябва да ти кажа  истината. Готова ли си. Ядях пясък за да направя морето по-голямо.

Изпращач:	ЕКСПЛОЗИЯ	Изпратено: днес 12:01:03
Предмет:	танцувай в лунната нощ...............

но с мен! Танците не са самотно занимание!http://www.youtube.com/watch?v=iXacZP7eP3U&feature=related
Прегърни ме нежно и се остави на ритъма на звездите - те светят за нас!Учудвам се колко бързо постигаме хармония - с едно докосване, с един поглед, с две тихо прошепнати думи в нощта!Потъваме в дълбините на космоса - той ни обгръща

 от всякъде!В него сме аз и ти и голямото море! В него са мечтите ни , душите ни, любовта и всяка една дори и най-малката частица трепти в синхрон с вселената!Не мога да не се доверя на детето което изяде пясъка, за да направи морето по голямо!

 

любов...и още нещо...:))) благодаря!

Приказката продължава!

приказката ще продължи още по-приказно:))))

Ще се радвам - обичам приказни приказки !

тази е от най-хубавите!!!:))))

Без тази нямаше да има приказки...!

обаче в тази няма нито принцове, нито принцеси, нито дракони....

Да, но тази е в основата живота- любовта , а любовта владее и обладава всички от дракона, до принца със златната ябълка! Ха, ха!

/ дракона присяда на задните си крака и замислено се почесва по носа/....какво е това любов?:)))))

Ама крадат най хубавите моми...!?
Поздрави!

когато с любимия изживееш своя мечта, когато сътвориш приказката и постигате хармонията само с едно докосване. Връщаш ми вярата в любовта, за което ти благодаря! Очаквам с нетърпения да усетя чувствата им пред Целувката на Климт!
Побързай!

готово:)))))))