в безплътен призрачен сън. Зове да те обгръна в бледа трептяща мъгла. Сноп лъчи струят от наелектризирания контакт който създават телата ни. Танц ли сме или магия. Не вярвах, че мога да върна разпилените ноти на живота си . Докосни ме и ела, песента ти не е сама. Знаеш място по-добро, прошепни къде е то? Извора на живата вода, която вселената твори си ти. Привлечен от силната ти гравитация, като верен спътник завинаги ще обикалям теб. Дали в ритъма на ча-ча-ча, фадо или валса? Отвикнал съм, тихо стъпвам и се опитвам да си спомня, да си спомня бъдещето което бях загубил. Виждам небето пак целува нощта. Водата гали нежно брега. И с нови имена, нови сърца вървим през вселената. Да видим хиляди нови слънца...

докато японците които са при мен обсъждат картоните на които ще се печата тяхната поръчка.Зова те само с мисъл защото не мога да ти пиша - ти ме чуваш и ми пращаш това
http://www.vbox7.com/play:d52545ad
и отново онази сладка болка от която искам още , и още и още..................

http://www.youtube.com/watch?v=dHyR4ZzA2R0&feature=autoplay&list=MLGxdCwVVULXd95GON88AwbOC2Gy015QAs&index=3&playnext=3

ще изтичам да ти взема сандвич...

мисля за утре.... кучето в двора на твоя дом, ме поглежда солидарно и двамата продължавмае заедно да зовем стъпките ти...чуваш ни нали?

само две минутки търпение е трябвало и аз се появих.Разбита от умора съм а утре ще бъде още един напрегнат ден.Само до неделя.Много ми се искаше да поговорим мъъъъъничко и после да положа умореното си тяло , защото то вече ми напомня за това.

усмихвам се унесено и те чакам!Дали ще те повикам пак с мисълта си!

Чувах те и бързам да се прибера. Отвлече ме забързаната вечер, примигваща нервно с червени стопове на претъпкани кръстовища. Безлики хора се суетят наоколо, тичайки към илюзорното спасение, комфортната лъжа която най-близкия нощен клуб предлага. В колата от лявата ми страна млада самотна двойка стоят с широко затворени очи. Слепи за щастието и любовта която е възможна. Сляп бях и аз докато не ме откри. Вече по навик насочвам колата към къщата с кучето и виждам уморените ти следи на прага. Вратата е оставена отключена с безмълвна покана "Остани!". Уморена си знам. Препъна се деня, а ти подаде рамо за упора. До срещата със нощта неспирно той в ухото ти крещеше. Спи сега, не говори. Тихо се промъквам под завивките, а ти като малко коте се вгушваш в извиката на ръката ми. Опусни морна глава на гръдите ми. Чуй ритъма на съцето което като рапан разлива звука на нови градове очакващи да видят нас. Да отекнат под стъпките ни, да засветят от смеха ни. Неспокойно трепва мускул по лицето ти и затихва отморен след целувка по изящното оголено уше. И сякаш за миг прошепна нещо, не чух, какво?

Просягам ръка в унес и със сънени очи написвам бележка. "Има закуска на масата в кухнята. Обещай, че няма да ме чакаш. Ще се върна."

в съня си ще плача! Усещам сълзите които се стичат по лицето ми и се събуждам.Отварям очи и те виждам до себе си.Не съм сигурна все още дали това не е сън - толкова пъти съм те сънувала! ДОБРО УТРО ЛЮБОВ МОЯ!http://vbox7.com/play:b2af6396&al=1&vid= и тази сладка болка от която искам още ....и още........и още!ДОБРО УТРО ЛЮБОВ МОЯ!

е на клоните на ябълката както винаги сутрин.Гледа ме право в очите и ме пита - "Как си днес?" А аз пея - http://www.vbox7.com/play:2913d6a5 сърцето ми пее, душата ми пее, всяка частичка от мен пее!С нежелание се измъквам от леглото, но виждам на масата твоята бележка и закуската която ти си приготвил за мен и тя сякаш ми казва - "Онази тъжна,черна самотна вечност вече я няма!"What A Wonderful World!!!!!"Измивам се, очите ми проглеждат за да видят отново What A Wonderful World!!!! Кафето има вкус на амброзия, защото ти си го направил за мен, всяка трохичка от филийката е изпълнена с любов,защото ти си я приговил за мен!!!!!Не искам изобщо да помръдвам от тук, за да те чакам.Страдам всяка една секунда в която съм разделена от теб - но уви Орлите ме чакат!До довечера Любов!

http://www.vbox7.com/play:1e40390f

и те чакам, чакам ,чакам............

треперя все повече и повече.Всичко замръзва в мен защото тебе те няма!Обещах "да не те чакам", а теб те няма! Минутите стават часове, а теб те няма!Едно малко червейче пропъзява в мен - How Deep Is Your Love!http://www.vbox7.com/play:e4af88ba&al=1&vid=139531 Самотата ме обхваща и стиска с ледена ръка сърцето ми!Леглото пази все още твоята топлина и аз слагам ръцете си там за да ги стопля, за да те усетя, за да ти пратя моя вик за помощ - изпепелена съм без теб!Всичко в мен пулсира в един единствен такт - ела, ела, ела...........Екрана на монитора се превръща в дълбока черна пропаст и аз пропадам все по дълбоко и дълбоко.Зависима съм от теб и сега когато те няма съм в абстиненция - моля се за милост, моля се обич, повтарям в транс - ела, ела, ела........

още те чакам любов моя!

http://www.vbox7.com/play:7bc46477&al=1&vid=1465915

тази сутрин ми се присмя - "Защо си помисли че той те обича?"
а в мен зазвуча онази мъчително тъжна цигулка която зовеше - Je t"aime !http://www.youtube.com/watch?v=x1TXMpiqcDI Нямаше камбани, а само нейният сладко горчив звук който разкъсваше сърцето.

на деветата симфония на Бетовен.Сто и петдесет ватовите тонколони едвам удържат грохота на тимпаните.Басовия високоговорител блъска в ритъма на моето сърце , а аз единственото което искам е в него да има едно бутонче delete
http://www.youtube.com/watch?v=sE-sS_1JQZI

звучи Бетовен.Продължавам да го слушам и да те чакам.Изпаднала съм в безсъзнание, за да мога да преодолея разкъсващата болка от липсата ти.Разпръснала съм се на хиляди
частички и всяка една от тях скърби и страда.Сълзите са в гърлото ми, но не излизат от там защото то се е свило болезнено.Болката е неописуема - прилича по скоро на смърт!Вратата стои отворена , а кучето е легнало до нея , защото и то те очаква.Усеща моя ужас и ме поглежда виновно - този път не може да помогне!

с една цигара, както слънцето запалило е сега зората. Запали с твоята усмивка душата и помахай всесело на съдбата ...

на ум името ти Рая, Рая, Рая... стотици пъти. Формулярите в ръцете ми имат безброй празни полета който копнеят да бъдят запълнени, както ти изцяло запълваш мен. Защо дясната ръка така насила пише чужди имена, когато само иска да кликне с мишката и отвори непрочетените писма. Обичам тази сладка болка на чакането, да се прибера и насладя на думите който зовяха мен този weekend. Върнах се, а ти не ме чакаше нали? Обеща ми.

, че през болката се разждат най-силните чувства. Как пееше Каризма - обичаш за да задържиш, притежаваш за да нараниш . Дължа извинение, но не мога да пречупя език и промълвя словата. Виждам те как вяло побутваш обяда пред теб. Стоя скрит в сянката на собственото си Аз и не смея да се покажа. Какво сторих? Сега разбирам защо онази катерица в гората ме гледаше с укор. Видяла те е да държиш будна нощта с поредната синфония от Бетовен. Симфония на болката която се удря в самотата създаваща музиката отекваща в стаята ти. Позволих на някой да зависи от мен, а не исках. Уморените ти очи поглеждат небосвода и ме удря като гръм възможността, че не са останали сълзи за мен. нямаше ме, а ти обеща да не ме чакаш. Върнах се, нарани ме...

смях се до сълзи - още ме боли корема!

http://www.vbox7.com/play:ca062270

защото всеки определя сам границите на свободата или зависимостта си!Аз исках да съм зависима от теб!Но това ти причини болка! Не искам да те наранявам!Забих сърцето си в храста с бодлите и пея моята последна, но най-красива песен!Тя е за теб!

накара бодлите на този жесток храст да се првърнат в млади цветни пъки. Аромата и краската са неизвестни, но мелодията подсеща че ще бъдат прелестни. Кривите, дори изродени клонки се опитват нежно и внимателно да изтръгнат птичето от смъртоносната си прегръдка. А росата не спира да плаче в изгорелите от студа листа. Пей мило птиче, но пей за нас, не за мен. Пей и погледни кокетното срамежливо кокиче, което изправя плахо глава и ти се усмихва. То ще бъде твой другар когато зимата ме убие, и ще израства до мен всеки път когато чуем песента ти...

на заранта те хванах как облечена със синята ми риза с боси крака претичваш из апартамента. Суетеше се с подредбата на масата. Дали вестника да е от дясно или ляво на чашата с кафе. Кучето весело обикаляше около теб и реши проблема - захапала препечена филиика се втурна навън. Беше мой ред да се смея със глас, докато не ме заболи корема :))

от една тъпа реклама ми се наби едно сладко парче хахахаах от средата на миналия век - как звучи - средата на миналия век!!Тананикам си щастливо -шу шу шу , шу мушу странен шум!
http://www.vbox7.com/play:bfcb2e98 Днес беше прекрааааааасен ден! А още по прекрасното е че се връщам, ще  сготвя набързо обаче както винаги много вкусно и ще  се закачам с кучето и момчето!

се спираш на ъгъла и ни виждаш. Твоята слабост и сила. Кой кое е нека си остане тайна. Аз и кучето убивайки времето до твоето прибиране от работа създаваме веселото настроение което да те обгърне за добре дошла. Сладкия четириног си гони опашката, а аз си гоня сянката. Каква мила картинка нали? Кой кого имитира има ли значение. Ние сме твой!

изглеждате като загубени! Но аз съм тук - ще ви прегърна! Вечерта е топла въпреки че още е зима, а в такива топли вечери желанията са много! Но аз искам да ви прегърна, да ви нахраня и сладко да ви целуна по носа!Разтварям широко ръце - кучето скача щастливо в тях, върти опашка, а ти ме поглеждаш и може би защото сме на улицата само ме прегръщаш и ме стисваш силно! Колко много ми липсваха през целия ден тези силни ръце!

решаваме без обсъждане да обиколим още веднъж квартала! Кучето скача и ме облизва по носа от благодарност! Тя се мята от ляво на дясно, гони въображаем дивеч защото не е загубила ловните си инстинкти. А ние се смеем с цял глас и минувачите се обръщат след нас!Небето е тъмно но искри!

започвам да подскачам на един крак върху невидима дама нарисувана от дете със парченце керемида. А ти през това време се опитваш да пазиш равновесие и много съсредоточена ходиш по ръба на тротоара разперила ръце във въздуха опитвайки се да не загубиш равновессие. Да наистина хората гледат нас. Шуу шу шу.... на знака стоп се завъртам както Франк Синатра танцуващ под дъжда и правя  палав жест да се присъединиш. Завъртаме се като на въртележка. Всичко се движи по бързо и по ярко и по живо около нас. Кучето неистово лае, дали от яд или радост и хапе закачливо крачолите ни...

отново двамата и в синхрон!

http://www.youtube.com/watch?v=D1ZYhVpdXbQ&feature=related

докато ти ме въртеше шеметно видях витрината на едни магазин за алкохол и крещя - "Вино, вино ,винооооооо ще трябва да си вземем за в къщи !" Едвам го казвам защото въздуха ми е спрял от смях и щастие.Ти обаче не ме пускаш, носиш ме в ръце чак до прага му.Там пред смаяния поглед на девойката почти ме тръсваш и казваш - "Срещу колко бутилки вино мога да я заменя при вас!"За съжаление девойката е изумяла а пък май няма чувство за хумор и за това нацупено те поглежда.

й се усмихвам.Знаеш си ме нищо не може да развали доброто ми настроение. Надявам се тайно зад гърба ми да не правиш знак че съм хахо. Внимавай заразно. Обръшам се а ти весело се плезиш. Това е моето момиче. Оглеждаме  се за щанда с вината и ти грабваш първото срещнато защото нямаш търпение да си припомниш каква истина се криеше в него. Мятам те на гръб и се затичвам навън от магазина. Отиваме на лов за мелници. Да намерим отдавна изгубеното копие на върха на което се крие свободата. Обзалагам се на цяла бутилка вино, че девойката от магазина още гледа нас и се чуди дали не сънува ...

Търсене

Търси

За този блог

Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 534401
Постинги: 89
Коментари: 1893

Гласове: 1614

Блог вълни

Архив

• 2015
  • Септември
• 2014
  • Юни
  • Юли
• 2013
  • Април
  • Юни
  • Юли
  • Септември
  • Октомври
  • Ноември
• 2012
  • Март
  • Юни
  • Август
  • Октомври
  • Ноември
• 2011
  • Юли
  • Август
  • Септември
  • Октомври
  • Ноември
  • Декември

Календар