|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 21:30:03 |
|
Предмет: |
ах........... |
как се откъсна от сърцето ти цяяяяяла бутилка вино хахахахах!Не мога да повярвам!Залагаш я при положение че знаеш че ще я загубиш а тази огроооомна жертва ме прави отново щастлива!
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 21:34:52 |
||
|
Предмет: |
не забравяй |
|||
, че аз съм егоист и ще я изпия така или иначе от твойте устни. Това ще бъде моята сладка отрова, но в пъти подсладена. Едва влезли в хола ти се затичваш към кухнята да нарежеш малко вълчи мезета за компания на виното. С кучето се препъваме взаимно кой да застане по близо до теб. Обръщащ се засмяна и виждам колебанието в очите ти на кой да подадеш първо малко парченце от шунката. Гледаме те жално и очакващо, от смях изпускаш храната и кучето печели. За сега. Хващам ръката ти и облизвам останали леко солен вкус от пръстите ти,,,
|
|
|
|||
|
|
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 21:31:37 |
|
Предмет: |
за какво ни е........... |
копието и върха му като любовта прави най - свободен човека! Но виж една мелница поне можем да си намерим - защото ако мелниците свършат в живота му значи е умрял!
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 21:38:35 |
||
|
Предмет: |
ще ти построя.. |
|||
мелница в средата на езерото покрай което всеки ден минаваш. Перките ще се отразяват във водата и ще галят повърхността. Ще я карат да се огъва и движи под силата им. Ще я карат да се усмихва само за теб.
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 21:43:54 |
||
|
Предмет: |
а ти си |
|||
моята жива вода. Притискам те плътно до кухнеския плот. Хващам ръцете ти от страни и започвам да целувам всяко голо местенце от тялото ти. Една целувка за прелестното вратле. Една за умореното оче. Друга за нослето и челото. Шаваш нетърпеливо в ръцете ми защото не можеш да ми отвърнеш. Остави се поне за миг да бъдеш обожавана и обичана. Докосвана и сълбазнявана. Крака ти предизивкателно се увива около мойте, а дъха ти се накъсва от удоволстиве. Мъркане ли чух? Внимавай кучето е наоколо...
|
|
|
|
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 21:38:56 |
|
Предмет: |
50 000 волта ток............ |
минават през мен! Изтръсквам се като кучето когато е мокро защото направо ми прилошава от любов!Изправям се на пръсти за да те стигна и те целувам с нарочно намокрени устни във виното!Аз нямам нужда от него - искам да ти го дам - защото ти си моето вино!
|
|
вяра нека бъде тази борба. Че утре ще бъде
|
||||||
|
|
|
|
|||||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 21:52:55 |
|
Предмет: |
искам да ме притискаш........... |
усещам те все по вече и по вече! Искам и да ти отвърна но за сега предпочитам да продължаваш да ме притискаш - силата от ръцете ти преминава в мен и започва да ми се вие свят! Кучето е усетило че го забравяме и се е свряло в другата стая от която идва музика - дали това не е музиката на нашите сърца?
http://vbox7.com/play:53ffa054
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 22:01:26 |
||
|
Предмет: |
думите.. |
|||
на песента засилват омайването от тялото и аромата ти. Ръцете ми се плъзват по тънката талия. Колебаят се на къде да продължат, песента се лее навсякъде около нас. Защо само непознати в нощта могат да се освободят за да бъдат. Непознатото и неизвестното ли ни подтикна да зовем другия, да копнеем за него със всяка фибра на същността и тялото си. Да се отдадем за да получим. Очите ти говореха, че това е Карма. Вярвам ти. Докато пръстите ми се плъзгат бавно из твоето тяло започваме да се поклащаме леко в такт с песента... Докосни ме...
|
|
|
|
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 21:55:13 |
|
Предмет: |
не ние вече............. |
не сме странниците в нощта - ние се намерихме! Ти мен аз теб - това какво е - фадо, карма или съдба???
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 22:03:32 |
||
|
Предмет: |
Re: не ние вече............. |
|||
хахаха в предното съобщение и аз изпозлвах тази дума карма....
по4нахаме да си 4етем мислите...
а времето тича ли тича... ще изчезвам...
благодаря ти за прекрасната вечер и сладки сънища
*hugs*
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 22:08:10 |
|
Предмет: |
най -страшното и смъртоностното.......... |
за сърцето - САМОТАТА! Тя ни пришпори буквално един към друг в нощта - когато е във апогея на силата си! Ние й се подчинихме и така я победихме!
|
|
|
|||
|
|
|
|
||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 22:10:56 |
|
Предмет: |
Re: ние вече не само ............. |
тази игра определно радва :)) надявам се и на теб ти доставя удоволствие ;)
|
|
|
|
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: вчера 22:09:20 |
|
Предмет: |
ние вече не само ............. |
си четем мислите в пълен синхрон сме и в това няма нищо странно според мен!
|
|
|
|||
|
|
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 00:07:59 |
|
Предмет: |
и го виждам ........... |
и го чувствам и ми се струва че и ти също..........
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: вчера 22:16:18 |
||
|
Предмет: |
Re: ние вече не само ............. |
|||
и все пак дължа да отбележа, че на моменти виждам това което пишем :)))
|
|
|
|
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 09:26:54 |
|
Предмет: |
промених ... |
пътя си за работа. макар и обикалянето да ме забавя малко искам да мина покрай твоето езеро. В джоба си нося камъче и го хвърлям бързо във водата. Така започват всички велки проекти. Скоро, много скоро основите на мелницата ще надникат от дъното за да се извисят към гальовните лъчи на утрото.
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 10:58:37 |
|
Предмет: |
избягах ... |
от работа с предтекст, че имам важна среща с клиент. Но в случая аз бях клиента в твоята фирма. Оглеждам се да те видя, дори за миг. Зная, че си заета и не смятам да ти се обаждам. Изведнъж пред очите ми изкача сомбреро метнато на криво върху монитор, без човек пред него. Ха това трябва да е твоето рабоотно място. Не мога да повярвам, че си запазила спомен от онази щура нощна серенада под прозореца ти. Пеех с цяло гръло "besame mucho",а китарата в ръцете ми крещеше в агония. Добре, че бяха сомбрерото и пончото да компесират липсата на певчески талант. Запита ме с очи какъв е текста и аз крещях с пълно гърло - Целувай Ме Много, Целувай ме дълго! За миг осъзнала вероятноста съседите да викнат полиция в този късен час изкочи навън за да направиш песента реалност. Целувките ти крадяха и попиваха думите, запомняха ги за да ги разпознаят винаги, навсякъде. Гласа на твоя колежка ме върща към реалността. Пита дали съм добре. Прокарвам пръсти по предметите и докумените разпиляни по бюрото ти за да взема частица от тях през деня. Обръщам се и с умивка отговарям - Благодаря вече съм добре...
|
|
|
|
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 11:56:33 |
|
Предмет: |
работя ........... |
усилено! Искам да свърша по бързо работата и да ти се наслаждавам! Половината от мен е в офертите които пиша, а другата щастливо лети в облаците заедно с Орлите - моите братя!Ах сомбрерото - това е шапката която ще ни скрие от завистливите погледи въпреки че аз нямам нищо против тях.На всеки човек се случва да позавиди понякога - но в случай май аз най-много завиждам на себе си за това че те имам!
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 14:07:35 |
|
Предмет: |
пак е вторник.... |
и пак слънцето струи. Влиза във очите като немирен кичур коса. Тази която обичаш да галиш в нощта. Честит нов ден! Ти го поръча, нали за мен?! За да вървим по пътя, който е само за двама. Като немирен буен пролетен поток от дупки осеян. Неравен, запечатал миналите Аз и отразяващ във локвите бъдещото НАС. Целуни ме и кажи.. какво и аз не знам... мънички сладки лъжи...
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 12:05:31 |
|
Предмет: |
хахахахаха............. |
в подкрепа на моя забързан ден от радиото зазвучават AC DC
http://www.youtube.com/watch?v=-f1cwycSWq0 водя битка със себе си и те ме подкрепят защото не искам да работя искам да те прегръщам и аз също да избягам от работа.Да се запилеем сред боровете при езерото и да прекараме деня под лъчите на слънцето!
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 12:11:38 |
||
|
Предмет: |
продължавам със същото темпо.......... |
|||
http://www.youtube.com/watch?v=V6YOhfHwpLQ&a=GxdCwVVULXeH7gWhuCarzDG5OtPZGdlS&list=ML&playnext=15
за да бъда с теб искам само теб и нищо друго на тоя свят.Стиснахме си ръцете с клиента усмихнахме се и съм готова - твояяяяяя съм!
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 12:32:46 |
|
Предмет: |
вървях по пътеката тази сутрин...... |
измамно изглеждаща суха и безопасна. Аз познавам нейните скрити тайни, но тя винаги успяваше да ме изненада.Отдалеч виждах онова място под храстите където винаги има лед.Те се чувстваха виновни че правят сянка и задържат леда за по дълго време за това винаги като минавах оттам те ми протягаха клони и ме задържаха да не се плъзна.Аз им бях благодарна за тяхната мълчалива подкрепа и не ги винях.Следва опасното счупено стъпало - там разпервах ръце като криле за да запазя равновесие но винаги след това шумно въздъхвах за да изпусна напрежението.Пътеките на живота са много и по тях винаги има опасни места на някой са повече на някой са по малко.Винаги си задавах въпроса коя пътека трябва да избера тази дето е лесна с по малкото опасности но в края с почти нищо или другата със заледяванията, счупените стъпала
и екстремното спускане!Избора ми винаги беше за втората!Защото там на края когато преминах всички изпитания получих теб!И изпях като малкото Врабче
http://www.youtube.com/watch?v=Q3Kvu6Kgp88
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 13:13:22 |
||
|
Предмет: |
запалих огън със своите спомени............. |
|||
http://www.vbox7.com
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 14:00:06 |
|
Предмет: |
сама съм.......... |
сутрешната пушилка отмина някъде далеч и настана тишина.Мойта червена Нокиа спря да звъни като на пожар, спряха и имейлите -
всеки получи това което искаше.Сега седя и се наслаждавам на спокойствието, дъвча сандвича който ти ми донесе и унесено гледам екрана на монитора.Очаквам те!
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
||
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 14:04:40 |
|
Предмет: |
мога да приема бъдещето даже и да се проваля........ |
http://vbox7.com/play:d5ba65d2
|
|
|
|||
|
Изпращач: |
Feather |
Изпратено: днес 14:09:31 |
||
|
Предмет: |
комапния.. |
|||
за твоя сандвич:
Преди да се родя
Една секунда преди да се родя
Изгубих най-голямата си битка
Една секунда преди да се родя
Аз бях награбил Господ за реверите
В лицето му крещях и пръсках слюнка
Наричах го със думи
От които в гърлото ми пламваха пожари
Обезумял го блъсках във земята
В очите ми сълзи и кръв се смесваха
Аз крещях, заплашвах, убеждавах
Накрая даже молех като пъзльо
И исках едно единствено
Едно единствено
Но той не ми го даде
Докато удрях той не се и дърпаше
А само ми се смееше със глас
Когато му омръзна той стисна юмруците ми в длани
Заби глава във челото ми
И каза:
Млъкни, върви, оправяй се самичък
И ето ме, дойдох
Изпратен тук отново
Един единствен
Или един от многото
Да проверя кое се харчи повече
И да сравня силата на словото
С тази на оловото
А исках щом тъй и тъй ще трябва да се раждам
Да се родя но не човек
А камък
Не защото ме е страх от хората
Не само
Не ме е страх от тях каквито са
Плът кръв кости мускули зъби
Не ме е страх
Но ме е страх от туй което те усещат
Тъга и самота
Любов и радост
Приятелства, предателства, измами
Не исках повече това
Но го получих
И за добавка - сърце ми даде Бога
Мой приятел
Пълни си го ми каза
С чувства разни
А ако щеш пък дръж си го и празно
Каквото и да направиш
Все ще е грешка
Ще ти е гадно но е забавно
Наздраве копеле, наздраве, нали
Пък ти все някак там ще се оправиш
И ето ме дойдох изпратен тук отново
Един единствен
Или един от многото
Да проверя кое се харчи повече
И да сравня силата на словото
С тази на оловото
Повярва ли в това което ти говоря
Повярва ми, нали
Млъкни, недей да спориш
Сълзата ти в окото ти показва че ми вярваш
Краката ти в леглото ми показват че ми вярваш
Обичаш ли да слушаш истории в които
Все аз съм най-добрия
Все аз съм победител
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен
А ти да ме обичаш за да не ми е мъчно
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
И как поемам въздух когато насила ме спасяваш
Обичаш ли ме всеки път когато те излъжа
А после ти крещя че с нищо не съм ти длъжен
Обичаш ли когато те правя по-нещастна
Обичаш ме нали
Това е най-ужасното
Такива като тебе ме карат да се раждам
Отново и отново
Отново и отново
Отново и отново
И все човек не камък
И ето ме дойдох
Изпратен тук отново
Един единствен
Или един от многото
Да проверя кое се харчи повече
И да сравня силата на словото
С тази на оловото
Ивайло Вълчев
|
Изпращач: |
ЕКСПЛОЗИЯ |
Изпратено: днес 14:21:06 |
|
Предмет: |
мойте думи свършиха........... |
Нова мода във фолка! Пеят по дамски прев...
40 годишен мъж си взима 20 годишна жена ...
Това не беше критика,в никакъв случай.
Само напомняне :))
Много ми хареса!
Защото те са това, което си представят , че са! Прочитайки тази " прекрасност "- споделена ние наблюдателите-читатели се чувстваме може бе би по-добри , което е прекрасно!
Поздрави!
Друго е да надникнеш в очите му,
да попие виното от устните ти....
Както винаги, helloworld, ме пренасяш в свят наситен с чувственост, страст и любов. Благодаря!
12.10.2011 14:21
Жената- жена!
Жената- река!
Жената - гора!
...!?
