"Махайте се и двамата!" звучи едновременно с "Ето те - това си ти!" в главата ми. Всякак си бях представяла срещата с него, но не и така. Адвоката дрънка някакви любезности и лигите му вече са потекли по мен, а аз за пръв път в живота си се засрамвам и навеждам глава. Не мога да я вдигна и да го погледна в очите, искам да остана насаме за да наточа "оръжията", за да се съвзема и да приведа в действие всички онези планове, които кроях докато мечтаех да се запознаем. Но вместо това сега трябва да се съсредоточа в обясненията на адвоката, защото с едно ухо долавям заплаха в тях. Както обикновено той цитира членове и алинеи които на мен не ми говорят нищо, но разбирам, че са дошли да ми предложат "...г-н Цветанов/ избива ме  истеричен смях от градинката която се оформя тук/ да изкупи вашето помещение или ако Вие желаете да го замените с едно негово, което се намира също така на топ-място и е идентично с Вашето. Във Ваш интерес е да приемете едно от двете предложения тъй като ние ще поискаме от общината разширяване на достъпа да нашия имот и когато започнем строителните работи ако по план Вашия  влезе в разширението тъй като е с временен статут ние имаме право да го разрушим." Последното му изречение е като десен прав в зъбите ми/ не се учудвайте от сравнението - имах гадже боксьор/. В синия ъгъл Флора Крамфилова. В червения - Цветан Цветанов. Гонг! Начало на мача! Вдигам очи и ги впервам право в неговите, елиминирам адвоката и започвам с равен глас да обяснявам, че нямам никакво намерение да продавам или заменям. Винаги съм се учудвала от къде у мене се появява това умение - да казвам точните и правилни неща когато се почувствам толкова заплашена. Даже отнякъде се появяват и познания, които не знам от къде имам. Ама нали ви казах винаги слушам много внимателно какво се говори около мен. Сигурно е от това. Очите му са сиви - като есенна мъгла. Има нещо което ме изненадва силно - в тях не виждам това което обикновено виждам в мъжките очи. Няма го това неизбежно силно желание, което предизвиквам с присъствието си. Той някак си е тук и телом и духом, но и някак си го няма. Много е странно. Облечен е със светло сини дънки, тъмно синьо сако, под него светло син пуловер с имитация на бие от бяла тениска, която се подава от яката. Не друго, а тази комбинация от цветове ме възбужда до степен да усетя болка.



следва продължение - обещавам да не е след толкова дълго:)))))))))))))))))

Синьора Френдли е одобрена за главната женска роля в теленовелата.
Кастингът продължава. Пабло Гуардиола

:))))) кастинга за коя роля ще бъде - за главната готвачка, която е направила вуду магия ли?:))))))))

абе Флорката е боец - ама неведоми са пътищата Господни:))))))))

любовта е слабост, но и сила:))))))) а тя е безнадежно влюбена:))))

Ах тези адвокатии. Съчетават полезното с приятното...:)
Хубаво пишеш.
Поздрави!

много ме бива да знаеш!!! веднага ме пиши :)))))

виц: защо акулите не ядат адвокати? Защото не са канибали!:)))) много благодаря за оценката - радвам се че ти харесва:)))))))

"Той някак си е тук и телом и духом, но и някак си го няма..." Бас ловя, че тази жена съвсем ще се загуби!:))) И на колко години беше... тя?:)))

във следващата част следват подробности и за нея и за него - очаквайте я с нетърпение:)))))))

Това адвокатче много делово го дава. Аман от техните "членове" и алинеи.
Сиви очи. Готин е!
И да ФнимаФаш. Айде, чао! Чакаме развръзката.

ше се сцепят от празнуване на Цветница, ако вземеш да им спретнеш един щастлив финал :))))

а останалото от него ако знаеш какво е - лелелеле и виртуалния принц на бял кон не може да го надмине!:))))))))))

адвокатчето е скъпо платено и гледа да си заработи хонорара - старае се така да се каже:))))) значи внимаването особено на завоите никак не ми е присъщо но виж Флорката е друго нещо:)))))))))

е сега ако Цецко посади и баобаб на покрива й може купоните да са под него на сянка:)))))))