Боли,боли,боли!!! Гърба ме боли, мозъка ме боли, малкото пръстче на левия крак ме боли дори! До сега си живях хубаво - лесно, без някакви катастрофални проблеми или случки! Обичаха ме и аз обичах! Идваше време в което или на мен или на острещния ни омръзваше и приятелски се разделяхме. А сега? Какво става? Не мога да разбера! От къде е тази болка и защо боли? Слушах и гледах колко красива и велика е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, а от онзи ден когато видях снимката не съм на себе си!
                    Вече мога да разпитвам на спокойствие из целия квартал за Цветан. Сега той е "врага" и никой няма да разбере каква е истинската причина за моя интерес. Сградата в която сме съседи е нова, но има от старите жители на квартала и те знаят всичко за всеки. За това решавам да разпитам първо баба Станка. Тя съвсем не е баба защото е на 67 години, но тя сама си вика така и всички сме свикнали с тази нейна "титла":))))) Когато види, че съм сама тя обича да посяда при мен и да ми разказва всякакви случки. Пием кафе и се смеем защото баба Станка има страхотно чувство за хумор. Много приятна, деликатна и умна жена е тя. Поседнала съм пред витрината, за да не я изпусна когато се връща от магазина. Ранна утрин е и улицата е пуста и тиха. Слънцето свети и тази светлина ме грее някак си отвътре. Около мен по стените на галерията има красиви картини. Този месец изложбата е на един доста известен художник, който рисува предимно пейзажи и те отразяват  слънчевата светлина с богатия си колорит и ярки цветове.
                     - Ехоооо, момиче къде си се отнесло! - чувам внезапно гласа й.
                     - Еееее бабоооооо как ме стресна! Ще пием ли кафе? - неизвестно защо ръцете ми треперят и гласа ми не е много уверен.
                     - Ще пием бабиното, ще пием! Ама ще се кача до горе да оставя багажа и идвам. Ти май нещо искаш да ме питаш? - в очите й се промъква една свежа искрица.
                     Разкрита ли съм?
                     - Да бе, ама като се върнеш, на спокойствие. Аз ще направя кафето през това време.
                     Тя тръгва, а аз приготвям и пускам кафеварката. Към светлината отвън и красотата на картините отвътре се прибавя и уханието на кафето. Имам усещане, че политам - и това е за пръв път през живота ми. Никога не съм се чувствала така. Присъствието на баба Станка прави някак домашна атмосферата и ми действа успокояващо.
                     - Много хубаво е при тебе, Флорка! Много добро момиче си ти! - казва тя и се намества на любимия си стол до витрината.
                     - Обичам да сядам тук защото така няма опасност да изпусна нещо!!! - и двете се разсмиваме с глас.
                     Разказвам й за вчерашното посещение на адвоката и Цветан.
                     - Ааааа за Цецко ли става дума! Ясно! Сега ще ти кажа! Познавам го от рождението му. Дядо му имаше къща тук. За това и той има имоти в тая сграда. Много са богати.Много! Той се жени по едно време преди двайсет години, но така и никой не разбра къде се дяна жена му. Остана сам. И сега е сам. Ех и защо пък сега се е захванал с теб? - Тя ме поглежда в очите и широка усмивка се разлива по устните й. Край! Знам, че съм абсолютно разкрита вече! Няма съмнение - баба Станка знае за какво става дума!
                     - Много хубаво момче е той! И добро! Ама понякога се губи за дълго време някъде, а пък аз не мога да му хвана спатиите! Никой не знае къде ходи и какво точно прави. А има работа тук. Знае осем езика това момче! Негово е преводаческото бюро отсреща. Има много пари ама никой не знае от къде са толкова много. Обаче не са от преводи. Верно е, че има и много имоти и те са все скъпи, но все пак.....Имал в Лондон къща, сигурно там ходи. Внимавай, момиче, внимавай! - тя ме поглежда дяволито и се засмива. - Много е хубав!!!
                     Някъде вътре в мен се появяват сивите очи и ми говорят, говорят........Така значи! Ето защо била снимката му там! Бъбрим още малко с нея и тя се запътва към дома си, а аз сядам пак до стъклото и гледам унесено навън без да виждам нищо друго освен две сиви очи и едни красиви ръце спокойно положени на колената.
                      Стъмнило се е вече защото наближава десет часа вечерта. Бъркам за ключовете си, ровя из голямата си женска чанта която е един Бермудски триъгълник, но не ги намирам. Решавам да пробвам дали случайно входната врата не е отключена. Отключена е и аз влизам. Няма да паля стълбищното осветление защото има пълна луна и е достатъчно светло пък и до моята врата има няколко стъпала. Изведнъж усещам нечие присъствие и в следващия момент с може би седмото си чуство разбирам, че това е той. Вече го и виждам - седнал е на стъпалата пред вратата ми и държи нещо мърдащо в ръцете си. Запалвам лампите, за да потуша страха, който се появява у мен от внезапната му поява в мрака. Виждам невероятна гледка. Той зържи в ръцете си едно малко бяло коте с червена панделка на врата, а до него се е сгушило едно чисто черно бебе куче също с червена панделка на врата.


следва продължение:)))))))))
                     
                    

явно ама да видим кво ще стане защото е и на години:)))))))

о дааааа! наумил си е - права си! за годините писах защото като си на повече и те връхлети ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ май по трудно се преживява:))))) а може и да не съм права не знам:))))))))

тоз г- н Цветанов наистина е много мистериозен даже и за баба Станка!:))))))))

Макар малко рано да ми се появи с тези кучета котета,но нищо.
Тъкмо действие ще има :))
Изглежда сякаш си наясно какво ще се случи в следващите няколко части :)
А ?

но тя поне си го знае:))Крехка забележка-* Тя съвсем не е баба защото е на 67 години*-определено баба Станка си е баба доста опреди тези 67 год;))).Червените панделки по шиите на горките животинки са ми твърде ...сантиментално-глуповат израз на нечие благоразположение;)))Но иначе Флорката ми хареса като описание на състоянието,в което се намира-трогателно разголена е даже,но това винаги обезъръжава;)))На прага сме на завръзка,чакам да си отвори устата този до момента мистичен мъжки образ,хайде-давай;))))

да този път си знам!:)))) и съспенса ще се покачи още малко:)))))))

Изненада! И как така той се появи там на стълбите?
Честно, очаквах повече да ни тормозиш, но пък е интересно:)
Значи и той я е забелязал...
Магична петъчна вечер!

баба Станка е пич:))))) а пък чревените панделки са от магазина не от Цецко:)))) а Флорката обича червени панделки:))))))) и пак ме юркате беееее - давай та давай !!!!!!:))))))

С това бяло коте и черно кученце с червени панделки направо ме уби!:)))

Загази го. Влюбена-загубена, отнесена в тия сиви очи. Какво ли ще излезе от това фатално привличане?!

този разказ ще бъде доста по дълъг от останалите защото ще се завихри една страхотна драматургия:)))))) дано ви хареса:))))

в следващата част те ще станат за известно време главни герой:)))))))))

Като коте куче и уиски- с лед!
Така , така ...!
Завързваш ни на фльонга - после ни залепваш за миг с магичното лепило- сега остава кофата с вода за да се събудим!

Май се поувлякох...!
Лека и спокойна вечер!

Чудно разказваш ! Любопитството е голям демон ....
Шегувам се , наистина ! Много харесах ! :)))

Ех тези местни ЦРУ- та.Баба Станка е тъкмо човека от когото Флорка ще разбере точно каквото иска:))).Двете се правят на приятно разсеяни че уж просто така едната пита за Цветан а пък бабето че знае случайно повечко подробности.Изненадата на стълбите е приятна и да видим как ще се развият събитията:)))

абсолютно вярно!!!!:))))))))

ех, че хубаво ми става когато някой ме похвали:)))))))))Благодаря!!!:))))))

както писах по-горе баба Станока е пич!!!:))))) и ще стане интересно разбира се:)))))

Ех, че е хубаво да се отнесеш. Много реалистично си го описала.

ей сега почвам да пиша още:))))) щом ви харесва:)))))