- Не знаех какво обичаш - коте или куче за това ти купих и двете! - гласът му ме стряска в мрака на стълбището и преминава през мен като ме разтърсва сладко и болезнено. Държа в ръка ключовете и мълча малоумно. Той се изправя бавно, за да не стресне кученцето взимайки го внимателно в ръка. Сега сме застанали един срещу друг в тъмнината, луната ни е огряла услужливо и аз виждам сивите очи които светят добродушно срещу моите. Защо виждам само очите му? Не знам! Но те винаги ме приковават неудържимо и властно. Разпадам се! На какво? Де да знам на какво? Но искам да запазя това положение вечно. Не мога да помръдна  защото състоянието в което се намирам е точно като онова дето сме го учили в училище - "О, миг, поспри ти си толкова прекрасен!" В едната му ръка е котето, а в другата кученцето. Искам да отворя широко ръце и да ги прегърна и тримата, но единственото което успявам да кажа и излиза спонтанно от устата ми  е:
               - Какво ще правя сега? - аз самата не знам за какво точно става дума в този въпрос. За всеобщото глобално затопляне или за ситуацията на площадката пред моя апартамент.
               - Може ли да ти дам едно предложение? - пита Цветан. - Нека да започнем с нещо просто - да влезем при теб и да запалим лампите, да измислим имената на тези двама приятели и да поседим да ги погледаме докато те си поиграят.
               - Да, да...разбира се...ей сега ще отключа.
               Чувствам се като фойерверк - избухвам, разпръсвам се на хиляди звезди с различни цветове, след това бавно затихвам и настъпва временна тъмнина,  отново избухване и хиляди малки светещи точици отново се разлитат в пространството. След като толкова дълго време бях мечтала за него сега той е толкова близо, а аз съм вцепенена. Всичките ми обичайни ритуали в такива ситуации ми се виждат елементарни и глупави защото искам да съм неотразима. Трябва да кажа нещо супер умно и забавно, а се вледенявам и все повече заприличвам на айсберга в който се е блъснал Титаник. За моя най-голяма изненада Цветан ме хваща за ръката и уверено ме повежда към кухнята.
               - Мисля, че тук ще намерим две купички в които да им сипем храната и  още една за вода. Ние те чакахме на стълбището от осем часа и всички сме гладни и жадни....
               Колко е просто! Вода и храна! Разбира се! От осем ли?...Два часа!?!? Колко топла е ръката му!!! И силна!!! Как ме успокои!!! Възвръщам се отново в мойта кухня, отнякъде, не знам точно къде бях, но сега вече съм тук и ми е топло и уютно! Не искам да я пускам вече никога - само да я държа, нищо друго не ми трябва. Предложението за храна ме прави щастлива - в другите неща не ме бива много, но съм страхотна готвачка. В хладилника имам телешко задушено, което и без това се поднася студено. Има и виенски сладкиш с ябълки. Аааа и червено вино имам - една неотваряна бутилка с мерло резерве. Не съм сама - толкова много живот кипи около мен и аз имам за кого да се погрижа! Изпитвам благодарност за всичко това, което получих от съдбата толкова щедро!
                 Цветан е приклекнал на едно коляно на килима и се е заиграл като малко момче с двете бебета. Станали са три. Тази гледка отново разтреперва колената ми.



следва продължение:))))))

Да отбележа , че Титаник е потънал защото са го правили най- добрите специалисти в областта си! Ковчегът на Ной- от неспециалист! Шегувам се!
Хареса ми, има си всичко необходимо за да продължи така добре - както и започна!
Ха, така написах го!

... пропуснах - важна е мотивацията!
Това трябваше да бъде извод!

Ей момиче,рано е да потреперваш от едни сиви очи.Съвземи се.

а дали ще спи?:))))))

важното е да не се вледеняваме като айсберга пък потъването е впоследствие:)))))

в нашия случай мотивацията е на шест:))))

а що бе ?:)))) че то е толкова хубаво олелеле:)))))

само не ми казвай че Цвятко е помислил и за храни на котето и кучИто!

Не, няма да напиша какво си мисля щот всички мълчаливо ще ме укоряват и порицават, за липсата на всякакви румънтични сетива и ша тряя да са появявам с каска в тоя блог вечи! :)))))

Ако бях аз щеше да ти оставя подаръците.Пия едно кафе и си тръгвам.Тогава коленете ти щяха да се удряд дори и съня ти....Недей бърза...

а кой си ти?:))))))))))) ама глей сега аз съм от бързите и то от много бързите обаче Флорката е друга ракия:))))))

Сценична,предстартова,любовна и каква ли не треска те е обзела накуп:)))

толкова перфектно,та чак не е истина;)))Цветан прилича на герой на старите Кларк Гейбъл и Ричард Бъртън,даже мислено под сивите му очи сложих и един типичен мустак;)))Кърпичката в горното джобче пропускаме,за карамфилчето да не говорим..:)))Твърде бързо фамилиарничи с нея-разпорежда се в дома й,хваща я за ръката,командва парада...и е лесно,щото и без това Флорина е ошашавена до бога;)))...Има моменти,пак свързани със състоянието й-бомба написани-;)-дано нашата героиня,заплувала в свои води с телешкото задушено-не забравя,че любовта на мъжа минава през стомаха...поне няма да има загорели манджи;)))

хихихихиихихих:)))))))) ама непрекъснато се питам - защо ме идентифицирате с моята героиня?:))))))

има два варианта в живота - нещата започват перфектно и завършват катастрофално, или започват катастрофално и завършват перфектно, отвреме навреме посредата се появява и средно положение:))))а ако си го представяш по този начин значи не си чела внимателно първите части - има точно описание в тях :))))) двойка и на поправителен:)))

вземи да си пишеш това дето ти е на сърцето и душата, а кой ще те укорява и дали ще те укорява и друга песен, но ние ще я пеем тук в хор:))))) ти си ценна точно с това че пишеш това което мислиш:)))))) арееееееее да не те наказвам и тебе :)))))))

да видя щом толкова стройно определяш нещата в 3 категории,дали ще решиш да ги вкараш в *средното положение*;)P.За поправителния все някак ще се спазарим-ето ти-на-героят ти заживя собствен живот,неповлиян от описанието което съм*пропуснала*-така си го представих и туй-то;))) А имай предвид,че всички поправителни,на които съм се явявала,съм вземала винаги с 6-от чар съм го докарвала;)DDDD

що да не. Ми този ми е фалшив. Първо, и второ, аз хубав адвокат не съм виждала. Те нямат никви пронизващи сиви очи, а имат хищни грабливи пръсти. Тва дето тука си го описала е за мен един оксиморон :))))) И мноо са извинявам, ама още не се е мръкнало и от романтизма ми има само едва забележими трохи

ПП Май съм виждала един хубав, ама па той се оказа гей, за сметка на което :)))

то в твоя чар човек се разбива одма:)))) и съм убедена че пак с шест ще го вземеш:)))))))

абе момичеееееее ти и eleronia четете по диагоналната система - Флоркиния сладурчо не е адвоката бееееееее а г - н Цветан Цветанов - клиента на адвоката:)))) олелеле майко :))))))))

когато вземеш и си харесаш един мъж той в 80% от случайте се оказва гей така че давай смело нататък да търсим останалите 20%:))))))))))

извинявам се! Ами четем така (аз поне), щот си викам- е в тая част вече ше почне секса! Ама ти не, та не, и така във всичките разкази. И тука тоо сюжет бъгав, фърчат пеперуди и любов, любов... :)))

Поръчвам си другия разказ твоя, щот си талантлива и да не си губиш времето с тия любовни сюжети: Да вземеш да опишеш модела "Тихата вода с подмолите", или Подлия играч, прикрития, оня под кръста дето удря, а видимо е гюл и зюмбюл, и шекер, сладурчето, душичката, дето е завит с маскировъчна мрежа, оня с капаните, който не прави фронтални атаки, а го играе смирен, а всъщност е минирал цялото поле наоколо. А всъщност може и него да описваш, ама да не си го разбрала още, каквато си ми човеколюбива :))) Ама вкарай вече малко реализъм, стига тия фантастични сюжети, очаквам всеки момент да изскочи някой джедай и да изреве, че владее силата. И да извади некой меч.... :))))))))

хахахахаххахах джедая с меча може да се окаже авторката хахаххахаха а пък един такъв разказ ще напиша специално за тебе че дори той си има вече и фабула:))))))))

Караш ме да се усмихвам с нещата, които пишеш. Вечер, скапана, сядам да те чета и ми става хубаво на душата. Жените имаме нужда да вярваме. А, когато има кой да повярва, вземат, че и чудеса се случват, ти да видиш!

е за това пиша - ако наистина те радвам с нещо и ако успявам да ви извадя от сивото ежедневие значи съм постигнала това което съм мечтала:)))) благодаря!!!:)))))

..вкарай малко реализъм, че от шекерлък диабет ша фанем тука :):)

По вкус и цвят - приятели няма...тц- тц- тц- За какво ни е реализъм , като не винаги е това което ни се иска?
Ти да видиш! Ха, хи, хихиха!
Това се е твоя реплика - кажи си приказката както ти харесва!
Поздрав!

и това ще има ама сте нетърпеливи - в началото нещата винаги са шекерни после става олеле понякога:)))))

тук в този разказ Флорката предизвиква розовия цвят - тя си е в този тон, но и за нея както и за всички хора важи правилото, че не винаги ние си решаваме съдбата:)))))

:)Все едно бях там и аз:) Е, сега има всичко - топлина , храна, вино, и мечта:) Да видим... ще се сбъдне ли мечтата?:) (намиг:))
Хубава неделя:)

да видим!:))))))

:)))))))))))) v momenta vi pisha ot frankfurt na mainata si:))))))))))) niamam kirilica i za tova molia za izvinenie shte prodalga razkaza si chak kato se pribera v bg:)))))) Vesela Koleda i da ni e chestita novata godina:))))))))))))

За много години!
Щастливи и Добри!

Ех, че хубаво, увлекателно пишеш!
Беше ми много приятно в твоя блог!
Поздрави!

много се радвам и ако е дал Господ ще довърша и този разказ:))) и благодаря за хубавата оценка:)))))