ФЛОРКАТА СЕ ЗАВРЪЩА!




                           Такаааааа, както се казва  - до тук добре! Не знам дали съм споменавала до сега , но двете неща от които разбирам  в живота са мъже и готвене! Всички останали дейности са ми напълно непознати , а пък и винаги съм знаела, че има и такива дето никога няма да мога да ги проумея и за това не съм си давала зор. Само че в тази история стана  нещо много странно и напълно непонятно за мен. Ще ме запитате - е какво толкова е станало? Ми Цветан изчезна! Как е изчезнал ли ? Изчезна! След тази нощ го нямаше никъде и никакъв! Стопи се като сладолед на слънце! Бързо и така че даже и петно не остави! Ще кажете говоря глупости! Да ама не! Наистина го нямаше! Разпитвах всички! По едно време така се отчаях, че исках и уличните кучета да попитам къде е ! Мъжете които четат това надали ще ме разберат, но знам че жените ще изпитат същата болка, която изпитах аз, защото той и следа не беше оставил след себе си! Вратата на апартамента му ме отблъскваше с  вледенено спокойствие и сякаш ми казваше - "Ти какво правиш тук? Зад мен няма нищо освен пустош и самота!" Телефонът безмилостно ми обясняваше, че абоната може да е извън обхват и така натък, сещате се и сами! И до сега не мога да разбера какво стана с мен тогава когато я видях тази снимка и после когато той ме обхвана с ръце през кръста и ме привлече към себе си! Оххххххххх, хайде стигааааа - няма повече да ви обяснявам за тези неща, защото рева като  сирените на 2 юни пък и кой знае колко по различно няма да бъде от това, което всеки един от нас поне веднъж е преживявал в живота си!
                             Знаете ли колко време го нямаше? ЧЕТИРИ МЕСЕЦА!
                             Фаза първа: НАДЕЖДА! Ей сега ще звънне телефона!
                             Фаза втора: Той ме ОБИЧА! Няма да ме зареже!
                             Фаза трета: РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ! И в дън земя да е ще го намеря!
                             Фаза четвърта: ОТЧАЯНИЕ! Искам да се самоубия!
                             Фаза пета: БОЛЕЗНЕНО РАВНОДУШИЕ! Вече не ставам от кревата и не искам  дори да ям!
                             Фаза шеста: ГОЛЯМА, ДЪЛБОКА И НЕПРОГЛЕДНА ДЕПРЕСИЯ! Отслабвам с по кило на седмица!
                              Много е скучно да ви разказвам как всички близки се суетяха около мен и ще ви го спестя. Пък и аз нямам дар слово и за това няма да ви отегчавам.
                              Появи се разбира се! Един ден, на вратата! Едва се бях дотътрала до нея за да отворя без изобщо да знам кой е! Погледна ме, каза кратко - "Бях в Лондон!" вдигна ме на ръце и ме занесе до дивана! Там много внимателно ме сложи отново да легна, надвеси се над мен и ме целуна!



следва продължение:)))))))))

Като глина в ръцете му е тая Флорина...;)))Цветанов продължава да ми е твърде ефимерен образ , в света на джиесеми и компютри-, да съобщиш къде си не е никакъв проблем;)Читателят остава с усещането,че той по-скоро е проекция в съзнанието на героинята-разцъфнала като майска роза -всъщност това май предстои да го четем;))))Ако Цветко често пътува и се прави на загадъчно-небрежен,не ми се мисли какво ще се случи с Флорито,ако той зачезне за повече от 4 месеца;)))Няма да се учудя,ако безволево и телешки му се метне на врата ,когато и да го види;)PАко това е след 5 години-дано се помнят все още;)))Не вярвам аз,че любовта не я погубват времето и пространството...Не вярвам ,че ще има и логично обяснение от негова страна защо не е сметнал за необходимо поне един есемес да прати..;)))Или пак имам някакви си мои очаквания???Голямата любов -като тяхната-трябва да е нещо,което не разбирам;)))Апропо-какво стана с котенцето и кученцето с панделките-Флорка да не ги умори от глад ,докато се губеше в любовна депресия??;)P Успех-винаги чакам по-доброто по-нататък;))

няма да обяснявам защо той е изчезнал ще си разваля екшъна в разказа, вие самите по нататък ще разберете защо се е случило така, а Флорката според мен много го е загазила - чувствата и любовта й за това което се случва един път може би в живота и то е необяснимо, силата му в много случай е съкрушителна, абсолютно несъгласна съм с това, че любовта изтлява с времето /знам го от опит/ ако някой си мисли че е оздравял от една такава любов като тази на Флорката дълбоко се лъже , а пространството пък е най-несъществения фактор който може да й повлияе:))))))))

се присъединявам към мнението на елерония. В ерата на комуникациите нищо не извинява подобно изчезване- и на Тамбукту има обхват, все ще нацели някой спътник като преминава отгоре. Нищо не казваш как са се разделили предния път, всъщност първия и последния им път заедно- говориха ли, секс ли правиха, кучешки консерви ли отваряха- пълно информационно затъмнение по въпроса. Може и нищо да не се е случило и според него това да не е изчезване? И Флорката да е главен претендент за приза "Овца в пламъци"- златен? Защото толкова ли е важно- някой не откликнал достатъчно, или не откликнал изобщо, или останал напълно безучастен- И КАКВО ОТ ТОВА? Хората постоянно и по- скоро се разминават, отколкото да се събират и защо трябва да забиваме в драми? :))

тук в този разказ ще стане дума за едно доста необичайно поведение, което не се среща често дори бих казала никак в живота и е много много странно - аз самата се сблъсках с него и оттогава не спирам да си задавам много въпроси на които все още не мога да си отговоря, а аз обичам драмите :))))) в тях има доста повече екшън който е моята слабост - обичам да си го образувам и после да му се наслаждавам:)))))))

"Овца в пламъци" този награден приз трябва да се даде като на почетен член на Флорката тя самата си го признава, а и друго не всички могат да бъдат чак толкова умниииии и красивииииииии като нас двете с теб:)))))))))

за мен е олицетворението на онова щастие, което всички толкова искаме и то често си играе лоши шеги с нас - точно да го хванем и то изчезва сякаш в дън земя, после се връща и дава някакво неясно обяснение "Бях в Лондон" :))) Много ми харесва стила ти.
Аз пък тук се нареждам на опашката за продължение и дано този път не чакаме толкова дълго.

историята ще бъде много интересна - заради характера и поведението именно на Цветанчо, убедена съм че ще предизвика много въпроси и у вас, той е сложен характер:)))) благодаря ти за оценката:)))) тя е важна за мен:))))))

Героите ти леко ме разочароват. Той със своята мистериозност, тя с лековерието си. Това не ми прилича на любов, а едва ли не .. Е, може би не всички са мошенници. Може пък той да е имал тайна мисия "Лондон", а е твърде вероятно да се окаже женен. Поредното разбито сърце. Горката Флорка! Защо и трябваше да се влюбва?!

бях убедена , че като пусна тази част ще има разочарование, но имайте търпение както написах по-горе ще има интересно развитие и задълбочаване на драмата:))))))))))

Флорката не е толкова тъпа колкото е на първо четене - има усет, здраво е стъпила на двата си крака и макар че се самоопределя като незнаеща тя е силна:)))) мисля, че хора като нея заслужават уважение повече от тези които наистина от нищо не разбират и нищо не знаят, но имат претенции и самочувствие на велики:)))))))))

Интересно. Мислех, че тези герои са измислени.:)))
Колкото до самочувствието... Аз харесвам уверени хора, които знаят и могат.Те имат право на известни претенции и за това не мога да им се сърдя.
Хубава седмица!

всичко което пиша тук в блога почти 98 % е истинско само че в много голяма част в разказите ми героите са събирателни образи и случайте които описвам също:)))) така че да стане и по интересно:)))))

Много се радвам , че се появи тази Флорка и Цветанов разбира се и ти разбира се защото ако не се появиш ти - всички след запетаята, Флора , Цветанов , Жабалка и ..., Нямаше да присъстваме - виртуално на твоята страничка!
Хайде ще чакам , а относно развитието на разказа нямам никакви претенции защото това е авторово решение...така , че ще очаквам продължение!

винаги ти се радвам и на посещенията в мойте разказчета и на личното ти присъствие!:))))