Температурата ми на запалване и по Целзий и по Келвин и по Фаренхайт е над сто хиляди. Но в неговите ръце и заради тези думи се чувствам като капка нитроглицерин. Някой, някога ме беше казал, че е достатъчен  лек тласък и нитроглицерина избухва с мощна експлозия.
                Цветан остава в къщи пак по този невинно - небрежен начин по който прави всичко. Като нещо, което се разбира от само себе си. Все едно винаги си е било така. Той не говори за четиримесечното си отсъствие, аз не питам. Страхувам се. Ако му задам въпрос да не изчезне отново. Страхувам се. Дали още ме иска. Страхувам се. Да не изчезне пак.
                 От лицето, от ръцете му, от очите и от устните му струи желание, страст и любов. А аз се страхувам. Мъча се сега да измисля нещо, което хем да е забавно и остроумно, хем вие да разберете истинското усещане, което крие за мен присъствието му. Минавам към клишетата - например той е моята жива вода. Пия на големи глътки и се съвземам не с дни, а с часове и секунди.
                 Все още повечето време лежа и го наблюдавам. Пишейки това изречение отново се учудвам на сръчността и умението с които той прави всичко - дори така наречените женски работи. Никога не е имало такъв мъж в моя живот. На моменти мисля, че сънувам. Говорим  много. Той ми разказва за разни интересни неща, които  не знам, а аз гледам лицето му, което мени непрекъснато изражението си в зависимост от това какво разказва. Къдравия кичур на челото му пада непрекъснато напред, Цветан го отмахва също така нежно - небрежно каквото е цялото му поведение. Когато говори от него се излъчва една странна тъмна светлина. Не знам как другояче да го опиша. Мисля си - нещо дълбоко вътре в мен ми говори, говори, говори, но аз не мога сега да разбера какво ми казва.
                  Така минават почти два месеца. Докато той отново изчезва. Пак както и преди - без предупреждение, без обяснение, без обещание.......





следва продължение:))))))))))

тя Флорката как ще го издържи този изчезващия ?
Сега знам,че за любов,много любов и най-много любов ще ми говориш,ама все пак..
ма то мазохизъм бе ?!??!!
:))

:)))))))))))) искаш да ми кажеш че на теб не се е случвало ли? ама си признай истината:))))))

Случвало ми се е,но след първия мазохизъм -чакане незнам колко месеца без вест и кост, втори не бих издържала.
Де да знам,старичка съм вече не мога да преглътна чак толкова и много болезнена ,хм,,, така наречена любов.
Ма тя Хелоу,тъй де Флорката е млада,така че ....
мен не слушайте много :))
Питам все пак аз ,Хелоу да я оправдае.
А на бас ,че точно това ще обясни - Мноого и силна любов :)))

има доста пъти в живота на човека дето си викаш ей така не трябва да правя, но успешно продължаваш да се самонабутваш все по-дълбоко и дълбоко - ей такъв е този случай, но още не е дошъл края така че не се знае:))))))))

Човек когато дълго време е мечтал за такава любов и все нещо не се е получавало е готов на какви ли не компромиси,дори и да откъсне едва ли не от собствената си плът.Флорка именно това е чакала толкова време и сега го е получила.Не задоволява женското си любопитство къде е бил с риск да не го загуби пак.Като гледам и той не задава излишни въпроси а и се отдава изцяло на нея.
А бе Флорке.Закови го на един стол да не мърда тоя Цветан.Стига е изчезвал:)))
Следващият път като дойде вадиш пушката и поставяш ултиматум.Или ще стои при теб или да избира англииската сол :)))))))

хахахахахаха а ако Флорката сбърка пушката хахахахаах и вземе тази дето е с ловни патрони хахаххахаха даже и да не си чакал дълго и даже и да не си копнял дълго за такава любов тя те цапардосва в един момент като гръмотевица /леле заразих се от Флорет с клишета хахахахах/

Флорката е печена няма такава опасност да обърка патроните.Знам я аз от малка:))))))))))))

Те и двамата са цветни , т.е. нитроглицеринови , ако трябва да използваме езика на любовта ...експлозия. Почти същото каза и самата Експлозия...:))))

обичам ЕКСПЛОЗИИТЕ - каза Експлозия замислено и се почеса по носа :))))))

Почес ...до експлозия...:)))

тя , че е печена печена е ама.... знае ли се .......но пак ще има изненада :))))))))

с ЕКСПЛОЗИИТЕ - ВНИМАТЕЛНО !!! предупреждава Гражданска отбрана :))))

Изненадите са хубаво нещо.Животът със тях е по цветен.Един път с топли цветове друг път строги тъмни нюанси.Този път ще са топли и слънчеви:)))

с karaiany тъкмо водим един професионален разговор в неговия блог тъкмо на тази тема - цветове, а пък аз се сетих сега колко топло може да бъде дори и черното стига да има в него повечко червено например:)))))))))

Абе , тук за вино ли става дума , че нещо не вдявам...:))))

и за вино!!! ха наздраве!!! има един поет - той е от малкото /т.е. от петимата които харесвам/ Омар Хаям се казва та той ми е любим защото е написал хиляди четиристишия посветени на виното и жените - е за това го уважам :))))

Целунах страстно пак на чашата ръба.
Замолих я за лек за злата ми съдба.
Целуна ме в устата чашата и рече:
Скръбта си преобръщай все на веселба!

Женското отчаяние е доста осезаемо за мъжете и им действа както кръст, сребърен куршум, чесън на върколак и друга тъмна сила:)
Това си е една агония и за двамата:( и рядко има добър финал.
Успех!:)

Цветановото отношение към Флорито.Вярно,тя е разказвачът,добре описва как никак *не е добре* и в час що се отнася до него,но някак ми се промъква подозрение,че главният герой съзнателно се прави на загадъчен,слага едни граници до *своята си територия*-зад нея Флорито още нито знае как да подходи,нито пък как да *вдигне*свои.Ето ти една съвременна Пенелопа-ще чака тя своя Одисей 10-20-ина години,ще отблъсква 108 жениха,ще пролива сълзи с литри и ....ще го дочака,разбира се-щото е овца;))Не съм права,знам,обаче иска ми се да усетя,че и Цветан изпитва същото като нея,тогава ще *заровя*неприкритата си ирония;)P

Флорката да не се чуди, а да сменя жилището. Продава стария апартамент и купува друг някъде, където "мистериозният" няма да се появява от нищото. Така спира агонията на вечното чакане и започва нов живот, с нова визия, име и работа. Ей, съвсем се развихри фантазията ми. Разбира се Флорка си спомня с тъга за голямата любов, но в живота и се появява нов мъж, който я обожава и не изчезва. Тя се омъжва за него и живеят дълго и щастливо. А да... На някакво околосветско пътешествие Флорка засича бившия, който се оказва щестливо женен, с деца и двамата си кимват хладно за поздрав.
Това си е направо сценарий за филм!:))
Хубав ден!

Абе вие нормални ли сте??

АБСОЛЮТНО ПРАВА! с една забележка, Цецко е от една много странна порода мъже, като напиша докрай ще ме обвините, че такива няма, но се позовавам на прототип от реала:)))))))))))

да не забравиш да избършеш меча преди да го прибереш в ножницата:))))))))) прочети пак и внимателно се замисли над израза нежно-небрежно - давам само един жокер - Цеци е толкова над нещата колкото никой не може да си представи има и още но ще чакате развитието на действието:))))))))

а трябва ли наистина да бяга от него?:)))))))

толкова,че да *влиза*и *излиза*в любовта и връзката си с Флорката като че ли посещава заведение за бързо хранене??;))А към анонимния-не,не сме добре-тук такива,които са *добре* не влизат;))DDD

хахахаха как се появи ти тук - бързо, бързо ама ти момееееееее не разбираш от такива мъже като Цеци ей за това го пиша този разказ - специално за тебе:)))))))

защото възприемам любовта като равноначална,а не като *борба за надмощие*:))-макар че в такава Флори определено няма да се включи,има си заложено да е подчинена,търпелива,вярна и можеща да чака;)))

Виж той как изчезва мистериозно. Защо пък и тя да не го "накаже" малко?
С неговите камъни - в неговата градина!:))

пак не си разбрала хахахаах няма борба за надмощие :)))) всеки един от тях изпитва любов , но всеки по своему според характера:))))))

не винаги това води до положителен резултат :))) и това ще бъде поуката от този разказ :))))

семейства си приличат,но всяко нещастно-е нещастно по своему*;)) А Флорито самичка се обрича да бъде щастливо-нещастна при всеки звън на вратата;))

всички тук, сте неистови любители на турски сериали.

хохохохо каква радост за мойте очи :))))) тук се е появила жертвичка на която да наточим сабите - от кога го чаках това:))))))))) когато човек е максимално прост той не вижда повече от повърхността на нещата:))))))))

Ох, играе го над нещата, защото има зелена свтлина за подобен сценарий. Никой не е толкова над нещата- иначе защо се връща в тоЗ пристан? Предполагам е още на няколко места така.. над нещата:)))))
В режим на търсене е. Това е болезнената истина. Вероятно смята, че може да открие нещо по-добро и докато го дири е твърдо ЗА отворените връзки- съвремнни хора сте :))))

Влизайте и Вие в подобен режим!:)
Успех! Не плачете (това си го знаете:) ). Някъде там ..има Някой, който не иска да е така свободен. Намерете Го! :)

да не би човека да е тираджия :))))) или шофьор на международни рейсове :P

ох много ми се иска да ти отговоря на този коментар, но така ще разкрия много от това дето ще се случи по нататък за това и за сега няма да пиша тук , чакайте продължението там вече ще има повече яснота на въпроса за вселената:)))))))

абе не точно:))))) но има нещо общо с обикалянето из света:))))))))