Знаете ли, всъщност тази история има щастлив край!



                   Една вечер след поредното му завръщане от не знам къде седяхме с него тихо на дивана.Той ме беше прегърнал, мълчахме, но беше толкова хубаво. Изведнъж  чух гласа си:
                   - Обичаш ли ме? - попитах изненадана сама от себе си.
                   - Обичам те! - каза той все така неподвижен като в някакви нирвана. Не беше повишил интонацията си , не беше и помръднал дори. Гласа му звучеше както обикновено, със същата онази нежно - небрежна нотка. Това беше най - истинската истина, която някога бях чувала през живота си. Някъде вътре в мен се появи  онзи глас, който тогава ми говореше, но сега вече различавах и думите.
                   " - Ти  обичаш неговите  недостатъци. Обичаш го  заради несъвършенствата му. ОБИЧАШ ГО ТОЧНО ЗА ТОВА - ЗАЩОТО ТОЙ Е ТАКЪВ! Болеше те когато  го постави на белия кон и поиска да получиш други неща. Тези които той не притежава и няма да може да ти даде! Той те обича заради същото! Това е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ! Да обичаш мъжа точно заради неговите несъвършенства!"
                    След време разбрах къде ходеше и защо го нямаше. Истината дойде един ден при мен сама, без да съм я търсила, без да съм я искала. Играеше покер - с огромни залози, защото  непрекъснато се нуждаеше от адреналин и си го доставяше по този начин. Вече знаех , че имаше някаква сила, която го тласкаше непрекъснато напред и напред и напред....къде никой не знаеше, но той имаше неистова  нужда от живот на ръба.
                     Не само не страдам вече, щастлива съм както никога не съм била през живота си!





КРАЙ

Ето видя ли че ще се вземат удавиха се от любов и са щастливи.В първият момент всички сме така заслепени и не виждаме настрани.Думите излизат по някога дори и се чудим как ги произнасяме.Най хубавото е че и двамата могат да правят компромиси към другият без да се натъртва на недостатъците а просто да се приемат такива каквито са.Той има нужда от адреналина на покера,тя има нужда да слуша силно класическа музика макар че на него не му се слуша .Друг път е обратното и така.Най важното е че заедно вече и да вдигнем наздравица по този повод.Наздраве за Флорка и Цецо! Да пиете до дъно че ще ви видя ако не сте го глътнали на екс:))))))))))

не си ме разбрал правилно бодливко :))) номера не е в това дали ще си правят компромиси, това са дребните неща от живота, номера е в това да разбереш, че обичаш човека такъв какъвто е - точно както пише по горе да обичаш недостатъците е несъвършенствата му и да не се опитваш да го променяш :))))))

Да точно и аз това имах в предвид.Явно не съм се изразил добре:)))))

е това е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ!:)))))))

явно имаш много любов за раздаване. Аз явно нищо не разбирам, защото просто нещо ми е вързано накъсо отвътре и си стои постоянно трезво, будно и гладно. Тва е :))

всеки един човек се ражда с много любов за раздаване единственото условие е да намери хората около себе си на които да я даде :)))))) и се сетих за една сентенция не помня на кой велик мислител беше - към сърцето на жената има два пътя - но никой не ги знае:)))

Аз имам един страничен въпрос - Хелоу и Експлозия едно и също ли сте ?
Щото нещо се обърках като чета коментари :)))

права си - наистина трябваше още малко да поразкажа и тогава да приключа, но някои друг пролетен ден и това може да стане:)))))) и хелоу и експлозия сме все едно и също нещо.....:))))))

сякаш се умори и внезапно им сложи финала;))Да кажа че съм изненадана от края-не съм.Този път не;)Флорката откри топлата вода,Цецо откри жената,която няма да го дърпа *навътре*,а ще реди мантри за късмет на ръба;)))Можеш повече-ъгъла си го имаш;))**И акъла;)D

някои истории май трябва да останат недоразказани:)))))

Мда , момента на истината..:)))
Усещах нещо такова. За фюжъна иде реч , т.е. за Eксплозивната Hello !:)
А сега,сериозно за финала. Всичко харесаx , с изключение на това решение за " тъмната страна " на героя . Казвам го не защото имам нещо толкова против покера , а защото знам от личен опит , че хазарта е една от най- унищожителните адикции , които съществуват. Той никога на върви "ръка в ръка " с любовта. Изживях го в първите 2-3 години в Австралия. Страшно е . Губиш сън , когато си в казиното , изведнъж потъваш в някакъв нереален , твои си свят. За адреналина е вярно . Аз съм оставал без стотинка в джоба , всичко там отваше. Тогава душата ти е мъртва , буквално. И не заради парите...животното у теб взима връх , а то не върви с любовта.
A happy end-a e победата над себе си . Само тогава можеш наистина да обикнеш.
И cи напълно права . Любовта е много повече от просто секс ...много , много повече. Изживява се много , много рядко , но за нея си струват дори най - големите жертви.
Та така видях аз твоя щастлив край и много ми хареса , Експлозивно Hello! :)))

благодаря за сериозния коментар!:))) много ми се искаше някой да види истински важните неща в тези мои чиклитски разказчета:))) а ти определено са видял всичко :))))идеята за покера ми дойде от една истинска история:) имах една колежка във вестника в който работех преди много години - мъжа й беше болен на тема хазарт , от нея знам за всички тези неща които ти си написал в коментара си, обаче докато го четях си мислех че при потъването в нета има същите такива състояния - живот в два паралелни свята /реалния и виртуалния/ докато в някои от случайте които аз знам не се стигне дори до това виртуалния да вземе връх:))) и пак благодаря karaiany:))))

Да, съгласен съм , че нета може да стане адикция , но никога не може да стане толкова унищожителна като хазарта . Мойто усещане е , че виртуала има една положителна страна , която не може да се отрече. Особено когато пишеш , както например ти и аз. Кото пишеш и твориш имам предвид, а не когато "твориш" блогови войни , което е толкова популярно сред някои блогъри. Та така , когато твориш , тогава се вглъбяваш и гледаш "навътре" . Това е най - истинския и полезен поглед . Тогава (според мен )растеш духовно , откриваш нови светове. Защото ( и пак ), всичко истинско носим в себе си. Просто трябва да го открием.
При хазарта , както и при всички други адикции , оцеляването взема връх ( от там , производството на адреналин ). Всичко това е било ок , когато примитивния човек е ходил в гората на лов и животът му е висял на косъм ежедневно. Ок е , защото е трябвало да храни челяд и да осигури възпроизводството и оцеляването на вида. В хазарта обаче той съзнателно си "измисля" опасността за живота , само заради адреналина. Това е толкова неестествено ( от гледна точка на природата) , колкото халюцинациите на един шизофреник например . В този смисъл , рано или късно плащаш и то много висока цена. Но аз пак ще и опонирам себе си тук : дори това е полезно за духовното израстване , защото ти отваря вратите на " ада" директно и те кара да " видиш". Които успее да победи себе си след такова нещо , наистина израства.
Прощавай за голямото отклонение. Дойде от самосебе си. Пак за самовглъбяването става дума ...:)

Е, въпрос на избор. Флорката ще се примири с недостатъците му, докато не започнат да чукат кредиторите на вратата. Ако имат детенце ще видим подреждането на приоритетите. Всеки има някакъв порок, но хазарта и наркотиците са нещо ужасно.
Хубав ден!

аз започнах да пиша в блога , за да преодолея депресивното си състояние, което беше породено от смъртта на съпруга ми/ внезапно/ , това го пиша тук за да ти стане ясно, че прекрасно разбирам всичко което си написал и съм на същото мнение - писането / не смея да го наричам творене/ те преражда - не смятам че това е силна дума, имам съмнения за качеството по отношение на моите "творби" , но да - във виртуала успях да преодолея себе си , да се зарадвам на много стойностни хора/запознах се с доста от тях / да тръгна по съвсем нов път:))))))никога не се извинявай за големите отклонения:))))

не знам защо съм създала погрешно впечатление - Флорката и Цветан не са се оженили:))) и няма и да се оженят:))) и двамата са имали семейства, а Флорката има и голяма дъщеря :)))) а тук поуката беше не да се примириш с неговите недостатъци, а да го обичаш такъв какъвто е - това са различни неща:)))))

Напротив,иначе ще остане да гложди оня таен червей на несвършената работа:)А и щом писането има такъв катарзистичен ефект върху теб-става задължително;)А дали ще решим да коментираме сериозно и по същество или свеждайки нещата до познатите ни битови ситуации-въпрос на настроение и нагласа.

никой не може да твори по задължителност - твори защото му е дошло от вътре:)))) а ти много добре знаеш, че писането ми не е само терапевтика:))))) да съм писала някъде, че има задължителни правила за коментиране?:)))))))

То и любов с такива компромиси не става. Цецо е женен за ПОКЕРА.
Лека вечер!

права си - с покера човек трудно може да се пребори, даже има случай когато не може:)))

Поздрави сърдечни и от мен!
Думи , чувства и емоции- Всичко това е човека, много , много са нещата , които не споменавам... Щастлив край наистина - открила е |Флора| отговора на малка частица от въпросите, които са я притеснявали, следва покой и е щастлива- вярвам в това!
За финал ще перефразирам една английска поговорка , да я наречем:
-" Накрая всичко ще бъде наред , ако не е значи това не е края! "

ти си сорт златна превъзходна:)))))))))

Златна , златна обаче превъзходна - изчервих се , обаче никой не видя...!?