Защо ли?....Този мъж ме привлича физически до такава степен, че загубвам дар слово.  Сигурно има само два три пъти, в които се е случвало подобно нещо. Да загубя дар слово!?!?!? ....Невъзможно!!!




                               Вече съм се светнала, че обещах на Танчето да се запозная с него. Тя беше споменала за драма, а драмите се лепят за мен като подметка на горещ асфалт в летен следобед. Ицо е твърде по - млад - 34 годишен е. Дванайсет години стоят между нас. Той е женен, има две деца. Болезнено обича жена си и точно в това се корени драмата. Абе нищо ново - изневерила му е. И са почнали лъжите, взаимните обвинения, скандалите и останалото го знаете...Той обаче продължава да иска любовта й, тя обаче пък хич не го иска него, иска си оня другия. Ай, майка, в къв миш маш попаднах тука. Всички тези факти Ицо ми ги съобщава с тих глас и абсолютно безпристрастно. Все едно говори за друг човек не за себе си. Питате се как става така, че ги споделя с една напълно непозната. Ами аз имам едно нещо, като дарба е , не знам точно как да го опиша. Когато подуша за някого, че има нужда от помощ го поглеждам право в очите и  се оказвам в дъното на неговото сърце. Винаги имам усещането, че неговата или нейната душа прелива в моята. В мен се появява и болката и разкъсващата безпомощност, в която се намира Ицо. Цялата тази картинка обилно е полята с чувство за вина. Защо? - се питам аз. От къде е тази вина???
                              Около нас е твърде шумно, всички крещят, някъде даже са подхванали юнашки песни. На моменти не го чувам добре. Губя връзката защото ме разсейват и се дразня до безкрай. Нито му е времето, нито му е мястото тук и сега да говорим за тези неща. За мое най - голямо облекчение една голяма тълпа се изнася и след нея бара малко по малко опустява. Но не се чувствам добре, защото искам да говорим свободно и насаме. Искам да пусна вътрешния си "скенер" , а това при тези обстоятелства никак не може да стане=

                              Седим на пейка в парка. Часа е два и половина през нощта. Аз тихо му разказвам за себе си – нещата, които ме доведоха да желание за смърт. Сълзите ми се стичат по лицето, а той нежно ги бърше с пръсти без да продумва. Разделяме се сутринта, на разсъмване. Говорила съм повече аз, а той внимателно ме е слушал до един момент.Виждам в очите му огромна болка, която започва да ги изпълва със сълзи. Той рязко скача, прегръща ме и без да каже нищо почти изтичва по алеята. Накрая ускорява до бяг.

                              Натрапчивите мисли са като мухите...Махваш с ръка да я изгониш, тя литва за момент и после отново се връща абсолютно на същото място. Така стана и с моите мисли. Сутрин преди да отворя очи – „Искам го!” . Мислен мах с ръката – „Трябва да направя най-накрая този проект!” ...”Боли ме от желание!”...”Шефа се връща от командировка и първо него ще потърси!” ...”Треперя...” ...”Дали да не пътувам с метрото ?” .....”Не можем да бъдем заедно...но го искам!”...Усилие и гняв, че не мога да пропъдя желанието нито от главата нито от тялото си. „Това не е любов! Ти не си влюбена!” .....Учестен пулс през целия ден, спазъм ...

                             Той започва да идва отвреме навреме. Знам, че го прави защото минава покрай офиса ми и не може да не се качи при мен. Виждам под ризата му как  неговото сърце забързва ритъма си и дори усещам болката в адамовата му ябълка. Очите му са черни и излъчват кротост и добрина. Иначе във всичко друго има огромна доза мачовщина – като се започне от стойката му, когато е прав и се стигне дори до излъчването на ръцете му. Буйно момче, готово да се сбие за правилната кауза, за приятел, за истината. Говорим си смешки – не спираме, ако спрем ще се нахвърлим като диви животни един на друг.

                              Тези неща се случиха три месеца преди Гошовците.

 

 

 

следва продължение:))))

още не е дошла нова година да не се объркаш:))))))))))

имам да чета по-старите... : )

ако ти се чете - чети:))) може тук таме да се позасмееш:))))

Умело пишеш- със страдание и Възторг, в моментите които изискват съответно- не се подсмихвай...тези чувства!
Много те приветствам!
Ще се наредя в очакване като един чистокръвен - вояор- за да очаквам, следващият жест на откровение!:)))

хелоууууу !!!! днес имах много голяма нужда някой да ми каже нещо хубаво също като теб сега:))))) благодаря *** и малко се подсмихнах де:))) но няма да кажа на никой , че това обикновено е от неудобство от похвалата:)))))

думичката -съответно- обикновено предизвиква, онзи смях на мишока - Балийн - в твое лице...та за туй а иначе заставам зад думите си , това е истина - ПпРривет!

ох, тоя мишоК:)))) и някой ден съответно:)))))) ще направя един сборник с твой думички и изрази на които особено много им се кефи Балийн:))))

Za milia mi BOKO i az mislia no ,,, Edva kogato se ojenim realno, togava BOKO , mili obi4am te

разказваш по-обстоятелствено,са ми най-интересни.;)От началото на разказа до този момент-точно тази част е най-добрата ,според мен;)...Странно взаимно привличане...;)

Добре върви , изкусителка си ти !;)))

защо да е странно???

в тази случка нещата стават от само себе си! някак са извън тях двамата!!!