Стотици хиляди пъти на кладата. Не гори под краката ми. Гори в мозъка ми. Гори в слабините ми. А аз държа ръката си в огъня и неистовата болка ми доставя неописуемо удоволствие.
Тази вечер е доста горещо. Температурата е около 38 градуса и въздуха не стига. Аз седя на компютъра и с наслада въртя на скайпа Жорко на бавен огън. Отвреме навреме го поливам със собствения му сос.
-Пусни си камерата да те виждам – моли се той.
-Не мога, не съм облечена. Лежа на леглото с лаптопа на колене.
-Искам аз да съм там, на коленете ти !
-Нали знаеш, че не може, дарлинг.
Звучи съчувствие за достоверност и съпричастие от моя страна.
- Ти ме подлудяваш! – дрезгавината в гласа му е показателна.
- Нали знаеш, че искам да изпълня всички твои желания, скъпи! – пращам звучни целувки на микрофона нали нищо не ми струва. Не изпитвам никакви чувства нито към него, нито към някой друг. Глетчерите и ледниковите шапки се топят, а аз съм се вледенила така както те никога не са били. Няма страст вече, няма задушаващо желание , няма тръпка....Всичко е една унищожителна лъжа. Единственото, което царува у мен е омерзение. Не се залъгвайте, че имам някакви задръжки – май се наричаха морални. И скрупули нямам.
По едно време ми писва от Жорко и най – невинно го лъжа, че трябва да работя. Хаха – работа по никое време. Не съм такъв човек изобщо. За мен вечерите са посветени на купона във всеки един смисъл на това понятие, което от моя гледна точка пък е обширно. От някъде у мен се промъква някакво нетърпение. Подтискам го, но ми е скучно. Решавам да си проверя пощата и там откривам покъртително писмо от Гошко 1. Щурмовака е направо трогателен в напъна си да описва чувства и емоции:
„от много дни насам седя и мисля не мога да определя сега в какви отношения сме с теб преди бяхме задръстили нещата с думи сега ги задръстваме с мълчание когато говорим избягваме страшно много теми страхуваме се да говорим спокойно и нормално имам усещането че се движим по тънък лед който никой от нас двамата не иска да спука бягам и от себе си бягам и от теб болезнено е имам нужда от теб но толкова безнадежно ми изглежда всичко че предпочитам да избягам не знам дали мога да преодолея това искам да правим разни неща заедно отвращава ме говоренето на скайпа защото то е само заместител нямам никакви сили вече да търпя едно такова бездействие то е мъчително за мен не мога да намеря решение без теб единственото което искам сега е да бягам да бягам и да бягам .....не знам къде „ Брех колко много изречения !!! Няма пунктоация, няма граматика , но е покъртително...Но не и за мен. Не отговарям, разбира се. Не ми се занимава с него. Предпочитам да погъделичкам инж Гошо. С него почти винаги ми е забавно. Да се повеселя защото тази вечер няма друга компания. Влизам с другия си акаунт в скайпа, защото за всеки Гошко има отделен. Така е по - безопасно ...Не искам заради глупав пропуск или тъпа случайност да си развалям приятното прекарване.
Инженерчето явно е бил инкогнито, защото при влизането ми го няма, но не минават и три секунди и той светва зеленичко. Георги обича да го поглезвам малко и за това аз пускам първата реплика: Един вид - мислила съм за теб.
Емотиконки с целувчици и реплика:
- Нали може да ме изчакаш две секунди да сложа едно нещо тука :)))))))
Мигновен отговор:
- Пет години съм учил, за да слагам разни неща , позволи на мен да ти го сложа :))))))
- Е това е мъничко мога и аз да си го сложа:)))))))
- Не искаш ли едно по-голямо от мене да го сложим заедно:))))))
- За мен ще е удоволствие да го слагаме заедно:))))))))
- Да дойда ли? – сега разбирам, че той е съвсем сериозен.
- Нали знаеш, че не може да идваш в къщи?
- Има и хотели нали?
Ще трябва да се спасявам бързо и ако е възможно без последствия. Нямам никакво намерение игричките ми на скайпа да се превръщат в действителност.Имитирам спиране на тока и изчезвам.
следва продължение:)))))))))
30.10.2012 17:03
30.10.2012 17:22
Добре , че всичко е наужким ....
...събуждаш , възбуждаш и т.н . в продължението...:)))
Чатенето в интернет може да се окаже доста опасно, особено, ако не знаеш кой е от среща.
Поздрави и лека вечер!
Не слушаи народa...пиши си каквото ти е на сърцето.
И после...кое е истинско и кое лъжовно ?!
И без това 99% от иживяванята са вътре в нас и това е което важи.
Карай по сюжета и не прескачаи възловите моменти.
Четем те с интерес ! :))))
30.10.2012 20:29
Не слушаи народa...пиши си каквото ти е на сърцето.
И после...кое е истинско и кое лъжовно ?!
И без това 99% от иживяванята са вътре в нас и това е което важи.
Карай по сюжета и не прескачаи възловите моменти.
Четем те с интерес ! :))))
но реших - или истината или нищо:)))))))) да ти кажа честно и аз непрекъснато се питам кое е истинско и кое е лъжовно - защото вече много пъти наблюдавам как се лъже с истина :))))) или и аз не знам точно как да го обясня надявам се да ме разбираш какво искам да кажа:))))
Поздравления за теб - права си трябва да бъде така, както е било при случването му - иначе не може да бъде усетено като въздействие с редактиран текст...!
Хайде много спорен и слънчев ден от мен за теб!
" Аз , чакам, чакам вече час...и свиря тоз сигнал от песничка , която бях ти пял...." :)))))
31.10.2012 11:05
31.10.2012 12:09
изчезнеш навреме... с топла усмивка за теб..
31.10.2012 12:33
а за пострадалите си остана само страданието:(((((