Скандално е!!! Всичко което правим е скандално!!! Има стотици хиляди причини за скандал!!!
Преди седем години се разведохме с мъжа ми. Разделихме се след десет години напразни опити да имаме деца. Докторите така и не разбраха има ли ни нещо защото и при двамата нямаше причина. Развода беше бърз и цивилизован. Обичахме се и искахме тези чувства между нас да се запазят. Той сега има семейство и три деца – едно момченце и две близначки. А аз ли? Нищо нямам! Самотна, прелитаща през живота и той прелитащ покрай мен! Защо ли? Не знам!
Днес е рождения ми ден. Не съм го празнувала истински отдавна и реших, че този път ще има фестивал. Ей така – гръм и трясък, купон с всички екстри. Колкото може повече хора и приятели. За да стане направо чудовищно. Каня всички и близки и не толкова близки. Искам едва ли не да ми е като за последно. Смешното е как по този повод в главата ми се набива едно сравнение – купона ще бъде като последния пир на Гай Юлий Петроний. Оня римлянина дето се самоубил по заповед на Нерон, прерязвайки си вените на самото угощение, което дал, за да направи смъртта си още по-шокираща и скандална.
Събитието започва от преди обед – винаги така е било колкото може от по рано и колкото дни продължи. Живея в къща, която е просторна и с голяма тераса. Всички знаят и са научени да си идват когато на тях им е кеф. За това и винаги става хубаво – няма определени часове или протоколни изисквания. Едни седят на масата и пият, други с чаша в ръка се разхождат из градината или поседнали на градинската пейка разискват световните въпроси. Жените са се втурнали да ми помагат, която помощ е добре дошла пък и ни позволява да обсъждаме „моминските си тайни” в приятна обстановка без мъже и на воля. Клюкарстваме разбира се! Наско малко се е позалутал защото нещо твърде необичайно за него е да му няма бара и друг да му сервира напитките. Танчето е до рамото ми – като стари фронтови другари сме. Кълцаме доматите и зелето, а в това време кълцаме и нещата от живота – къде по – ситно, къде на едро....Сто и петдесет ватовите тонколони осигуряват перфектен саунд. Не питайте за съседите – те са свикнали.
Сред високите гласове, които се носят от горния етаж едва чувам телефона си, който звъни продължително.
- Имаме доставка за вас от куриерска фирма. Бихте ли я приели. – съобщава ми гласа в телефона. Изскачам на вратата и направо се сблъсквам с един огромен и разбиващо красив букет. Не можете да си представите колко е голям. Диаметъра му е над 70 сантиметра. А колко е красив!!!!!! Цепи мрака!!!! Поемам го или по –скоро правя опит защото той е неочаквано тежък. Подписвам едва едва , че съм получила пратката и бързам да видя от кого е. Няма картичка, но пък нещо съвсем необичайно стърчи в средата. Хахахаха никога не можете да отгатнете какво е !!! Гърлото на бутилка джин „Бийфитър” Вече знам от кого е – това послание може да ми го праща само Ицо и никой друг! Обещал ми е да дойде и ако не го направи съм го заплашила, че ще го мразя. Да не си мисли, че ще ме омилостиви с този букет. Телефона пак звъни. Този път е самия той.
- Обещах, че ще дойда и ще дойда, но в момента съм на магистралата до Стара Загора. До час и половина ще бъда у вас.
Час и половина ли? Както и да правя сметка не може да стане освен ако не караш с двеста километра в час. Ама нали е момченце не му противореча. Пира вече си тече самостоятелно както става в такива случай и аз не разбирам как е минал точно час и двайсет минути. Погледнах си часовника съвсем механично защото видях колата на Ицо да спира пред вратата. Толкова се радвам, че той идва. Понасям се тичайки да го посрещна. Набрала съм скорост и летя. В бързината го прегръщам и някак, не знам как, без да искам, вместо по бузата за добре дошъл го целувам по врата. Разтрепервам се....Неконтролируемо....Той хваща лицето ми с две ръце и гледайки ме право в очите сипе пожелания със закачлива искрица в погледа....
следва продължениеJ))))))))))))
Кой проби (кой отвори) границата на Укра...
Офицер НАТО в подвале Алеппо выдал сигна...
01.11.2012 11:29
Поздрави и най- добри пожелания от мен!
Ти наистина ли приемаш виртуалните неща за реални? Наистина фантазията Ти работи безотказно.Както казах вече, ще те разглеждам с микроскоп. След като си решила да направиш праздника си незабравим, защо не раздаде на гостите си по един бял чаршаф на влизане, да хвърлят всички дрехи и да останат само по него. Като ще е парти нека да е Римско. Моя препоръка е да се въздържаш от емоции от виртуалната реалност. Не допускаш ли,че този Ицо може да е Гошко4 и да е решил да се позабавлява подобаващо с теб. Остава да кажеш само,че го искаш денонощно до теб, да те изгаря,да те възбужда и да го сънуваш... Следва продължение :)
01.11.2012 13:35
01.11.2012 23:59
Та, г-н Зеус, позволявам си да Ви обърна внимание, че авторката определено и повече от явно се опитва да се срути тия илюзии и безцеремонност в поведението... Не става въпрос за отричане на сексуалност или интимни отношения, но всички те си имат мястото, времето и начина... Не бива да се мисли единствено и само за това и чрез това....мушкато- бегония! И защо не- може би ще бъда апострофирана!?!?!?...
02.11.2012 00:10