Срамно, позорно, възмутително......Абсурдно и шокиращо...Неморално......Хряяяс – острието на гилотината пада върху нашите глави!

 

                                

                                 Останали сме сами с Ицо. Някакви свещи горят пред очите ми, а аз съм се втренчила  в пламъка с надеждата да овладея  огъня на копнежа и желанието. В усилието си да се обуздая механично отпивам малки глътки от мавруда, Тънката горчива жилка на това превъзходно вино се понася през вените до сърцето ми. Мисля си: „ Сърце - кух мускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система и по този начин поддържа кръвообращението.” Не ми помага. Не съм пияна въпреки голямото количество алкохол, което вече съм погълнала. Единственото, което усещам е, че се нося три стъпки над земята.

                                Седим на масата, аз от едната страна, той е до мен, но от другата. Ъгъла й ни разделя. Изведнъж Ицо хваща стола ми и рязко го обръща към себе си. Сега вече моите колене са в пространството между неговите. Той ме прегръща силно със неочаквана за мене страст  и ме целува. Тази целувка ме превръща в голям симфоничен оркестър. Едновременно съм и инструментите в него и симфонията, а той е диригента, който  гали въздуха с багетата, а в следващия миг я размахва властно и категорично. Първата цигулка подема мелодията, някъде от далеч пианото подхваща такта, една по една и другите цигулки постепеннно се включват, като техния звук става все по – доминиращ, тялото му е контрабаса, който уплътнява пространството с дълбокия си басов зов, по устните ми пулсират струните на арфата. Стонът на фаготите ме връща на земята. Мозъка ми крещи: „Не..не .. неееее!” А над него се извисява пицикатото на сърцето ми: „ Искам...искам..искам..веднага ....сега...още...още ...още!” Коленете му ме притискат и повелително ме насочват все по навътре и навътре – към него....Нежно, но категорично...Без насилие, но не търпящо възражение...Виолите понасят хармонията на цигулките нагоре, нагоре и нагоре....Стенание изпълва душата ми....Поглъща ме огромната черна дупка на нашата страст....Престо, престо, престо – заповядва диригента! Настъпва мигновение тишина, не знам на кой свят се намирам....Внезапен, рязък и  пронизващ звън на чинела...победоносния  звук на тимпаните....Стакатото на контрабаса!!! ....Вибрато!!!

 

 

 

следва продължениеJ))))))

тая червена точка дето си я писала във фейса? Тук е музика!

амиииииии щото ще вземе някой да ме пита коя симфония е тая, а пък аз не знам:)))))

ДОБЪР ПИРОН НАКРАЯ С ТОВА ВИБРАТО : )))

нали?:)))))))))))

ще пишем по сто пъти един и същи коментар - поредния бъг в блога хахахахах

Какви ти точки и пирони- олелеле!
Тук става дума за музика обаче индивидуално интерпретирана спрямо културата на възприятие на съответния слушател...о и не на последно място дали е слушател- респективно читател или музикант...също и дали изпълнява авторска композиция или интерпретира много позната и любима музикална пиеса по личнотворчески начин-Ура написах!
Поздрави и се надявам да се усмихнеш!!! :)))

Вибрацията дивна що танцувала е с експлозията вулканична народила е деца: симфония сърдечна и в очите ни цветя... Поздрави за написаното, поклон!

хахаххах не само се усмихнах ябълке, а се посмях с глас дори!!! ти си единствения човек, който може да напише това изречение с толкова тежка обаче точна терминология! прегръщам те!!!:))))))

в музика като насън танцуваха,
сияеща, щастлива и морна от любов им бе душата,
и раждаше се в проливен дъжд звездата,
която свети ей там -
горе в небесата!!!

... така ми се струва на мен поне. Какви са ез оркестри, симфонии, моля влезте в час ако обичате :). Ден да ме няма и си пишете каквото искате, не става тая работа така. Милия ми Ици не схваща в какъв капан е попаднал горкия.... И ти съвест имаш ли ткака да се държиш. Кажи де... Не казваш.. мълчиш, какво друго да правиш....
Иначе във виртуала си ненадмината...хах...
Какво ще кажеш да направим игра в играта а... хехехе

човека е човек когато се заиграе:)))) а ние с теб двамата ще поиграем обаче не сега и не тази вечер:)))) защото нещо не си в час май:))))

Moje li az da si izbera BOKO za dirigent i da ne mi se natrapvat hora koito samo otdavna pokazaha 4e ne mi viarvat I sa strahlivi

:)))

Попитах веднъж един човек: " Колко инструмента звучат в човешката душа?", а той ми отговори: "Само един- на любимия човек!"...
Все си задавам въпросИте: а бе тази жена дали наистина си играе с народа или наистина има такива усещания??? Това може да разбере само индивид, който е в съзвучие с този оркестър. Обаче Франц Христодоров отдавна вече не акродира цигулки и виоли, та наокло има толкова фалш и псевдо музика... А бе кажи си го "чалга" в човешките отношения!...

фалш и псевдомузика защото много хора искат да бъдат велики музиканти, но не го могат това обаче не би трябвало да ни спира, ако ние можем да свирим или да пеем !!!
Все ще се намери някой Франц да настрои цигулката!!!

поздравявам те...

благодаря :)))) и пак заповядай:))))

Експлозивна , тази сутрин ти написах обширен коментар , но виждам , че е изчезнал яко дим ! :)))
Както и да е , някакъв бъг ще , сигурен съм. Това , което исках да кажа е , че 3a всичко в живота правим избор . Правим го ежедневно и то по много пъти. Великите затова са велики . Те са направили един много голям избор , след което всичките им деиствия са ръководени свише. Другите ( като Салиери напpимер ) е нужно да го правят всеки път . Обикновено е погрешно , но така се учат .
Харесах ти темата . Дори когато коментираме се учим и това е наи - важното .
Поздрави , Експлозивна , много харесах ! :)

за момент си помислих, че си се уплашил :)))) нали съм опасна:)))) но бъговете шетат из блога от петък и са като главната героиня - пакостливи:))))) пиша тук в блога тези разкази не защото смятам , че съм ненадминат писател, а защото можем всички ние да четем и всеки за себе си да се учи и от разказаните случки и от коментарите:)))) много са ценни за мен всички коментари които получавам защото за моя радост 95% от тях са от много интелигентни хора

да ти напиша,че съм БЕЗ ДУМИ:)

хахахах толкова лошо ли е написано, че чак и с главни ?:)))))))))

Флиртуваш ли,моме?:)Флиртуваш с думите добре-това е достатъчно:)

хахахаха флиртувам моме флиртувам даже и с кофата за боклук флиртувам, за да не губя форма хахахахахаха

кой кой кой е без думи...

свой,свой,свой е без думи:))