Постинг
17.11.2012 15:58 -
Ave, Caesar, morituri te salutant!/ край/
Да, скандално!!! Два пъти написах, че е скандално! Написах, че е възмутително ,че е неприемливо, написах още много такива прилагателни! Не защото така мисля, а защото всички пуритани, лицемери и всички абсолютни задръстеняци ще ме заклеймят и ще ме изпратят в ъгъла да падна на колене и да се срамувам!!!
Седяхме на малката масичка в ъгъла с Танчето. Бяхме сами. Отидох рано сутринта в "Дабъла" защото знаех, че по това време там няма никой. Нейния Насьо се запиляваше на покупки и тя оставаше сама почти до обед. Яркото утринно слънце грееше право в очите ми и ме заслепяваше, но аз не му обръщах внимание. Намирах се в някакво състояние близо до кома. С другото мое Аз, което не знам как функционираше все още разбирах, че тя се е вцепенила от вестта, която току що й снесох.
- Какво ще правиш сега? - попита тя, вперила очи в моите.
- Невъзможно е! - гласа ми излезе от гърлото накъсан и продран като дрехата на софийски клошар.
- Ще кажеш ли на Ицо?
Още не бях мислила за това, идвах направо от прегледа при доктора. Въпроса й ме прободе дълбоко и болезнено ме върна към действителността.
- Кажи бе, моме, кажи, кажи нещо, че ей сега ще откача!!! Какво смяташ да правиш! Имаш ли идея въобще в каква ситуация си изпаднала! Досещаш ли се сега какво ще стане! Той е дванайсет години по-малък от тебе! Има семейство, две деца, жена, която силно и отчаяно обича! Ти къде попадаш в тази схема! Как смяташ! - всичко това тя изстреля на един дъх и пое шумно въздух, за да възстанови дишането си.
- Ти си на 46 години - как ще раждаш на тази възраст! Как ще отглеждаш сама дете с тази професия, без заплата, без сигурност, без бащата на това дете до себе си!
Явно и нейното отчаяние стигна върха си защото тя, нещо необичайно за нея, хвана ръцете ми и силно ги стисна.
- Знам колко много си искала и то толкова много години да имаш дете! Също така знам и колко скъпоценно е това за тебе! Но аз направо съм отчаяна! Невъзможно е ! Невъзможно е ! Абсолютно невъзможно е! Не, всъщност не му казвай! Роди го! Какво каза доктора? Има ли някакви усложнения? Ще можеш ли да го родиш? Роди го!
- Не мога да мисля, не мога и да взема решение , трябва ми време. Поне това имам - време, защото съм бременна само в петата седмица. Няма да има проблеми каза доктора. И детето и аз сме здрави и всичко е наред.
Наведох глава напред, подпрях я на ръцете си и заплаках безутешно. А някъде дълбоко в мен се канеше съвсем скоро да затупти още едно сърчице и след не много време едно малко създание за пръв път в моя живот да ме погледне и да каже "мамо".
Каквото и да ни се случва живота продължава да тече. Имах усещането, че между мен и околните има стена - прозрачна, но твърда и непреодолима. Много често се чувствах като в аквариум, но никога не можех да разбера аз ли съм вътре или само наблюдавам през стъклото му. Не казах на Ицо. Никой не знаеше освен Танчето. Всеки път като се видехме с нея четях въпрос в погледа й, но нищо не казвах, а и тя мълчеше.
Когато му се случи на човек подобно нещо като това обикновено заравяме глава в пясъка и започваме да чакаме да стане чудо. И аз чаках и отчаяно се надявах то да се случи. Чаках до последния възможен момент. Но той дойде и една сутрин станах, измих се, направих си кафе, докато го пиех гледах дърветата навън и синигерите, които не мислеха за чудеса, след това просто тихо и бавно се облякох , отидох при доктора и пак така тихо и самотно направих аборт.
Сега живея унищожително. Като че и се надявам живота ми по-бързо да свърши, ако го живея бързо. Единственото, което изпитвам е омерзение. Нямам никакви скрупули или морални задръжки. Обхванал ме е гняв. И отмъщавам на Гошковците причинявайки им болка, когато те ми омръзнат намирам други на които да причинявам болка. В нета това е толкова лесно. Когато нещата станат непредсказуеми просто сменяш ника и сайта и изчезваш все едно никога не си съществувал. Да, сигурно нямам право да постъпвам по този начин, но не ми е останала и капчица милост. Един единствен въпрос кънти в главата ми - "Защо на мен , защо аз ?"
КРАЙ
„Жертвите имаха замръзнало изражение на ...
ДА ЖИВЕЕ ДЕНЯТ НА СЛУЧАЙНИЯ ПРЕВОЗ
...MUTE IS MY SORROW...
ДА ЖИВЕЕ ДЕНЯТ НА СЛУЧАЙНИЯ ПРЕВОЗ
...MUTE IS MY SORROW...
Следващ постинг
Предишен постинг
последните ми три постинга излязоха трудно, не излизаха коментарите, а сега не мога да си влезе с другия ник в постинга!!!!
цитирайвлязох!!!! Когато истински желаеш нещо ще накараш съдбата да отстъпи!!!!!!!!! или бъгнатия блог:))))))))
цитирай
3.
eleronia -
* Като че и се надявам живота ми по-бързо да свърши, ако го живея бързо*
17.11.2012 19:10
17.11.2012 19:10
...Трудно е да спреш,когато не знаеш за къде си тръгнал..Героинята ми дойде твърде противоречив образ...;))От една страна-като стръкче от онези прелестни цветя,невидени от никого- с угаснал в тази пустиня аромат,а от друга-като безскрупулен палач.Според Аристотел в своите действия хората се ръководят от 7 причини-случайност,природа,принуда,навик,разум,страст,влечение:)Къде е разумът в цялото това уравнение?;)...Хареса ми Танчето,там няма тън-пън;)...Поздравления,отново краят е такъв,какъвто най-малко очаквам;)**
цитирай
4.
анонимен -
Трудно решение е взела героинята...
17.11.2012 19:38
17.11.2012 19:38
Може би най-трудното за една жена. Поздрави. Галин. ;)
цитирайкъде пък го намери това цветенце - много романтично си била настроена докато си го чела :))) както каза един от коментиращите в поста не си чела първа част:))) ай обратно на старта:)))) и тоя разум дето непрекъснато го търсиш ако го имаше в това количество в което ти искаш да го има света знаеш ли колко различен щеше да бъде бе хахахахха
цитираймного трудно Гоги:))) истината е, че всъщност тя жертва себе си , но според мен така е правилно, обаче е човек и за това нищо човешко не й е чуждо - след една толкова голяма жертва не е намерила още сили да преодолее нещастието си :))))
цитирайТрудно се коментира такова решение...!
Не зависимо , че се случва в разказа или в мислите на автора за да отидат до четящият това откровение!
цитирайНе зависимо , че се случва в разказа или в мислите на автора за да отидат до четящият това откровение!
Ух , чак си страшна ! :) А аз чаках да си бoриш като Гюра Михаилова докрай ! :)))
Да си родиш бебето.
Значи ти си оная лошата , дето разваля щастливите нетови семейства ! :)))
Ама нищо.Всеки да си сърба попарата и да яаде тоягата.
Харесах , Хело . :)
цитирайДа си родиш бебето.
Значи ти си оная лошата , дето разваля щастливите нетови семейства ! :)))
Ама нищо.Всеки да си сърба попарата и да яаде тоягата.
Харесах , Хело . :)
и взимането и коментирането на такова решение е много трудно, обаче колко пъти в живота сме поставени, разбира се при други обстоятелства , но да взимаме точно толкова трудни решения?:)))))
цитирайзнаеш ли karaiany мисля си, че ако това ми се беше случило на мен нямаше да се боря със зъби и докрай по една проста причина, че срещу мен стоят две родени вече деца, които ще загубят семейството и най-вече баща си, а тези лошите дето развалят разни семейства през нета наистина съществуват , но това пък е една дългааааа и обширна тема дето ако почнем да я нищим ще навършим сто и осем години и пак няма да сме я разнищили докрай:)))) и накрая ама не е последно:))) наистина всеки да си сърба попарата защото нашия живот се състои от решенията които взимаме докато го живеем:)))))
цитирайно трябва да се вземат тези решения , има правилни има и грешни , но наши лични и съответно поемаме и сладостта и горчивината им...
наскоро четох някаква публикация мисля че беше тук в блога- в която се анализираше пожелания , мисли за това какво си планирал и какво се получава докато го планираш- всички знаем от опит ...та там имаше нещо много мъдро перефразирам- ... ох, добре е , че можеше да бъде и по- лошо... и Бог изпрати и по лошото...та такива неща!
Любимата ти фраза , че на човек може да му се случи всичко , даже и повече - много ми харесва!:))
цитирайнаскоро четох някаква публикация мисля че беше тук в блога- в която се анализираше пожелания , мисли за това какво си планирал и какво се получава докато го планираш- всички знаем от опит ...та там имаше нещо много мъдро перефразирам- ... ох, добре е , че можеше да бъде и по- лошо... и Бог изпрати и по лошото...та такива неща!
Любимата ти фраза , че на човек може да му се случи всичко , даже и повече - много ми харесва!:))
всеки си носи кръста в живота - няма друга възможност.
цитирайна човек всичко може да му се случи та дори и твърде често е оргинала, но в случая твоята перифраза също върши супер добра работа:))))))
цитирайе тук може да се каже , че в някаква степен е разказ почти по действителен случай:)))) и си права - още никой не е измислил начин друг да му носи кръста:)))))
цитирайкога за мирисане,кога не...;))И няма го разума ,нямаааааа,художествените текстове май още не смеят да вплетат един DUREX тогава,когато в главата на героите звучат неземни симфонии,а в телата им бушуват тестостерони,прогестерони и естрогени;))))) И не ме измъчвай да чета наново;)))Че току виж съм разбрала:)))
цитирайми кви DUREX- си бе моме като мозъка ти го нема при такива обстоятелства , иначе планетата ще остане без население:))))) а ти чети, чети ако трябва и десет пъти прочети щото като те гледам и те познавам тая поза с вижте ме аз съм желязна не ми минава на мен:)))))))
цитирайТолкова съм за гледане,колкото героинята ти-за мирисане;)))
цитирайбрех нещо си свалила гарда:)))) не така де:))))
цитирайче този избор е бил предопределен. Обстоятелствата, създали ситуацията, са такива, че няма друг вариант. Всеки родител държи да осигури на детето си дом с двама родители, със средства за съществуване и възможности за израстване. А в случая няма нищо от това. Така че героинята е чакала последния момент повече заради усещането да се почувства майка, та дори и за няколко седмици.
Поздрави!!!
цитирайПоздрави!!!
абсолютно права си! И освен това както по горе забеляза ябълката твърде трудно се взима такова решение!:))))
цитирайдоста време не съм влизала тук. Чета отзад напред, ще коментирам като прочета и началото :)))) Иначе за решенията - най-трудно се взимат важните решения. И, всеки е отговорен единствено пред себе си за решения, действия, мисли. Нищо в живота на човек не идва неповикано - освен критикарите...
Поздравите ми!!!!!
цитирайПоздравите ми!!!!!
благодаря Нелка!!! Зарадва ме с коментара си и с това че отново потърси блога:))) надявам се да постнеш нещо твое тук:))))
цитирайКак ще се казват близнаците.....
цитирайнещо си се объркал ....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1614