Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2012 15:58 - Ave, Caesar, morituri te salutant!/ край/
Автор: helloworld Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7581 Коментари: 24 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



                          
                    Да, скандално!!! Два пъти написах, че е скандално! Написах, че е възмутително ,че е неприемливо, написах още много такива прилагателни! Не защото така мисля, а защото всички пуритани, лицемери и всички абсолютни задръстеняци ще ме заклеймят и ще ме изпратят в ъгъла да падна на колене и да се срамувам!!!


                     Седяхме на малката масичка в ъгъла с Танчето. Бяхме сами. Отидох  рано сутринта в "Дабъла" защото знаех, че по това време там няма никой. Нейния Насьо се запиляваше на покупки и тя оставаше сама почти до обед. Яркото утринно слънце грееше право в очите ми и ме заслепяваше, но аз  не му обръщах внимание. Намирах се в някакво състояние близо до кома. С другото мое Аз, което не знам как функционираше все още разбирах, че тя се е вцепенила от вестта, която току що й снесох.
                       - Какво ще правиш сега? - попита тя, вперила очи в моите.
                       - Невъзможно е! - гласа ми излезе от гърлото накъсан и продран като дрехата на софийски клошар.
                       - Ще кажеш ли на Ицо?
                       Още не бях мислила за това, идвах направо от прегледа при доктора. Въпроса й ме прободе дълбоко и болезнено ме върна към действителността.
                       - Кажи бе, моме, кажи, кажи нещо, че ей сега ще откача!!! Какво смяташ да правиш! Имаш ли идея въобще в каква ситуация си изпаднала! Досещаш ли се сега какво ще стане! Той е дванайсет години по-малък от тебе! Има семейство, две деца, жена, която силно и отчаяно обича! Ти къде попадаш в тази схема! Как смяташ! - всичко това тя изстреля на един дъх и пое шумно въздух, за да възстанови дишането си.
                       - Ти си на 46 години - как ще раждаш на тази възраст! Как ще отглеждаш сама дете с тази професия, без заплата, без сигурност, без бащата на това дете до себе си!
                       Явно и нейното отчаяние стигна върха си защото тя, нещо необичайно за нея, хвана ръцете ми и силно ги стисна.
                        - Знам колко много си искала и то толкова много години да имаш дете! Също така знам и колко скъпоценно е това за тебе! Но аз направо съм отчаяна! Невъзможно е ! Невъзможно е ! Абсолютно невъзможно е! Не, всъщност не му казвай! Роди го! Какво каза доктора? Има ли някакви усложнения? Ще можеш ли да го родиш? Роди го!
                         - Не мога да мисля, не мога и да взема решение , трябва ми време. Поне това имам - време, защото съм бременна само в петата седмица. Няма да има проблеми каза доктора. И детето и аз сме здрави и всичко е наред.
                          Наведох глава напред, подпрях я на ръцете си и заплаках безутешно. А някъде дълбоко в мен се канеше съвсем скоро да затупти още едно сърчице и след не много време едно малко създание за пръв път в моя живот да ме погледне и да каже "мамо".
                          Каквото и да ни се случва живота продължава да тече. Имах усещането, че между мен и околните има стена - прозрачна, но твърда и непреодолима. Много често се чувствах като в аквариум, но никога не можех да разбера аз ли съм вътре или само наблюдавам през стъклото му. Не казах  на Ицо. Никой не знаеше освен Танчето. Всеки път като се видехме с нея четях въпрос в погледа й, но нищо не казвах, а и тя мълчеше.
                          Когато му се случи на човек подобно нещо като това обикновено заравяме глава в пясъка и започваме да чакаме да стане чудо. И аз чаках и отчаяно се надявах то да се случи. Чаках до последния възможен момент. Но той дойде и една сутрин станах, измих се, направих си кафе, докато го пиех  гледах дърветата навън и синигерите, които не мислеха за чудеса, след това просто тихо и бавно се облякох , отидох при доктора и пак така тихо и самотно направих аборт.
                           Сега живея  унищожително. Като че и се надявам живота ми по-бързо да свърши, ако го живея бързо. Единственото, което изпитвам е омерзение. Нямам никакви скрупули или морални задръжки. Обхванал ме е гняв. И отмъщавам на Гошковците причинявайки им болка, когато те ми омръзнат намирам други на които да причинявам болка. В нета това е толкова лесно. Когато нещата станат непредсказуеми просто сменяш ника и сайта и изчезваш все едно никога не си съществувал. Да, сигурно нямам право да постъпвам по този начин, но не ми е останала и капчица милост. Един единствен въпрос кънти в главата ми - "Защо на мен , защо аз ?"



КРАЙ




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eksplozia - абе пак нещо стана тук!!!
17.11.2012 16:42
последните ми три постинга излязоха трудно, не излизаха коментарите, а сега не мога да си влезе с другия ник в постинга!!!!
цитирай
2. helloworld - урааааааааааа
17.11.2012 17:02
влязох!!!! Когато истински желаеш нещо ще накараш съдбата да отстъпи!!!!!!!!! или бъгнатия блог:))))))))
цитирай
3. eleronia - * Като че и се надявам живота ми по-бързо да свърши, ако го живея бързо*
17.11.2012 19:10
...Трудно е да спреш,когато не знаеш за къде си тръгнал..Героинята ми дойде твърде противоречив образ...;))От една страна-като стръкче от онези прелестни цветя,невидени от никого- с угаснал в тази пустиня аромат,а от друга-като безскрупулен палач.Според Аристотел в своите действия хората се ръководят от 7 причини-случайност,природа,принуда,навик,разум,страст,влечение:)Къде е разумът в цялото това уравнение?;)...Хареса ми Танчето,там няма тън-пън;)...Поздравления,отново краят е такъв,какъвто най-малко очаквам;)**
цитирай
4. анонимен - Трудно решение е взела героинята...
17.11.2012 19:38
Може би най-трудното за една жена. Поздрави. Галин. ;)
цитирай
5. helloworld - eleronia
17.11.2012 19:48
къде пък го намери това цветенце - много романтично си била настроена докато си го чела :))) както каза един от коментиращите в поста не си чела първа част:))) ай обратно на старта:)))) и тоя разум дето непрекъснато го търсиш ако го имаше в това количество в което ти искаш да го има света знаеш ли колко различен щеше да бъде бе хахахахха
цитирай
6. helloworld - gogi6666
17.11.2012 19:55
много трудно Гоги:))) истината е, че всъщност тя жертва себе си , но според мен така е правилно, обаче е човек и за това нищо човешко не й е чуждо - след една толкова голяма жертва не е намерила още сили да преодолее нещастието си :))))
цитирай
7. jabalka - Привет Р.!
17.11.2012 20:54
Трудно се коментира такова решение...!
Не зависимо , че се случва в разказа или в мислите на автора за да отидат до четящият това откровение!
цитирай
8. karaiany - Ух, чак си страшна ! :) А аз чаках да си ...
17.11.2012 20:57
Ух , чак си страшна ! :) А аз чаках да си бoриш като Гюра Михаилова докрай ! :)))
Да си родиш бебето.
Значи ти си оная лошата , дето разваля щастливите нетови семейства ! :)))
Ама нищо.Всеки да си сърба попарата и да яаде тоягата.
Харесах , Хело . :)
цитирай
9. helloworld - jabalka
17.11.2012 20:59
и взимането и коментирането на такова решение е много трудно, обаче колко пъти в живота сме поставени, разбира се при други обстоятелства , но да взимаме точно толкова трудни решения?:)))))
цитирай
10. helloworld - karaiany
17.11.2012 21:15
знаеш ли karaiany мисля си, че ако това ми се беше случило на мен нямаше да се боря със зъби и докрай по една проста причина, че срещу мен стоят две родени вече деца, които ще загубят семейството и най-вече баща си, а тези лошите дето развалят разни семейства през нета наистина съществуват , но това пък е една дългааааа и обширна тема дето ако почнем да я нищим ще навършим сто и осем години и пак няма да сме я разнищили докрай:)))) и накрая ама не е последно:))) наистина всеки да си сърба попарата защото нашия живот се състои от решенията които взимаме докато го живеем:)))))
цитирай
11. jabalka - ...да, така е...
17.11.2012 21:45
но трябва да се вземат тези решения , има правилни има и грешни , но наши лични и съответно поемаме и сладостта и горчивината им...

наскоро четох някаква публикация мисля че беше тук в блога- в която се анализираше пожелания , мисли за това какво си планирал и какво се получава докато го планираш- всички знаем от опит ...та там имаше нещо много мъдро перефразирам- ... ох, добре е , че можеше да бъде и по- лошо... и Бог изпрати и по лошото...та такива неща!
Любимата ти фраза , че на човек може да му се случи всичко , даже и повече - много ми харесва!:))
цитирай
12. faktifakti - силен разказ или действителност.
17.11.2012 21:54
всеки си носи кръста в живота - няма друга възможност.
цитирай
13. helloworld - jabalka
17.11.2012 22:01
на човек всичко може да му се случи та дори и твърде често е оргинала, но в случая твоята перифраза също върши супер добра работа:))))))


цитирай
14. helloworld - faktifakti
17.11.2012 22:07
е тук може да се каже , че в някаква степен е разказ почти по действителен случай:)))) и си права - още никой не е измислил начин друг да му носи кръста:)))))
цитирай
15. eleronia - ;))DDDD Цветенце е и още как-
18.11.2012 09:54
кога за мирисане,кога не...;))И няма го разума ,нямаааааа,художествените текстове май още не смеят да вплетат един DUREX тогава,когато в главата на героите звучат неземни симфонии,а в телата им бушуват тестостерони,прогестерони и естрогени;))))) И не ме измъчвай да чета наново;)))Че току виж съм разбрала:)))
цитирай
16. helloworld - eleronia
18.11.2012 10:33
ми кви DUREX- си бе моме като мозъка ти го нема при такива обстоятелства , иначе планетата ще остане без население:))))) а ти чети, чети ако трябва и десет пъти прочети щото като те гледам и те познавам тая поза с вижте ме аз съм желязна не ми минава на мен:)))))))
цитирай
17. eleronia - ;))P
18.11.2012 14:53
Толкова съм за гледане,колкото героинята ти-за мирисане;)))
цитирай
18. helloworld - eleronia
18.11.2012 16:19
брех нещо си свалила гарда:)))) не така де:))))
цитирай
19. findly - Мисля си,
21.11.2012 13:07
че този избор е бил предопределен. Обстоятелствата, създали ситуацията, са такива, че няма друг вариант. Всеки родител държи да осигури на детето си дом с двама родители, със средства за съществуване и възможности за израстване. А в случая няма нищо от това. Така че героинята е чакала последния момент повече заради усещането да се почувства майка, та дори и за няколко седмици.
Поздрави!!!
цитирай
20. helloworld - findly
21.11.2012 13:25
абсолютно права си! И освен това както по горе забеляза ябълката твърде трудно се взима такова решение!:))))
цитирай
21. neleta - ще трябва да наваксвам...
22.11.2012 19:03
доста време не съм влизала тук. Чета отзад напред, ще коментирам като прочета и началото :)))) Иначе за решенията - най-трудно се взимат важните решения. И, всеки е отговорен единствено пред себе си за решения, действия, мисли. Нищо в живота на човек не идва неповикано - освен критикарите...
Поздравите ми!!!!!
цитирай
22. helloworld - neleta
22.11.2012 19:08
благодаря Нелка!!! Зарадва ме с коментара си и с това че отново потърси блога:))) надявам се да постнеш нещо твое тук:))))
цитирай
23. freezeus - ?
29.11.2012 19:49
Как ще се казват близнаците.....
цитирай
24. helloworld - freezeus
02.12.2012 14:01
нещо си се объркал ....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 511904
Постинги: 89
Коментари: 1893
Гласове: 1614
Архив
Календар
«  Декември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031