*********


                                      „...да бе ...хахахха...ама така ли ти каза...хахах ...а ти ...сигурна ли си...е не може да бъде....
                 ...добре - ти си знаеш,  няма да те съдя дори да го направиш - тежкото ще е за теб....
                 ....аз знам че няма да ме съдиш защото те познавам и не ме безпокои никаква такава мисъл обаче аз не мога и според мен никога няма да мога да преодолея бариерите които са много и ме задържат и през нощта започнах чистка на сърцето си :))))) с цел премахване на всякакви чувства от него :)))))
                ...  ама ти си влюбена жено и го тълкувай както искаш  хахаххаххахаха*********
                ... в неделя не бях....
                ... друг път - не на мене тия....
                ... не бе, не бях, сериозно говоря  ха ха ха ха ...
                ... ти имаш чувства към него още когато пишеше оня разказ - то прозираше - дори може да е още от първата ви среща... прочети го това много внимателно - щото за първи път раждам такава умност хахаххахха... ама ти се иска да си го изживееш - признай си...
                ... и при двете положения ще горя в ада, и да го направя и да не го направя...
 така че приватизирам ада още сега...

                 По здрач раждат се звездите,
                 в усмивката ти сладка и във очите...
                 
                Очите ...очите...Ловци на сърца са очите...Хващам за единия  край любовта и почвам да я навивам на кълбенце...Спретнатичко и подредено кълбенце...Никъде нищичко не трябва да стърчи...нито една нишчица...Ще си я навия и ще я прибера ...ей там .. в оня шкаф... зад мострите от болка...или не ...в чекмеджето дето държа пролетната картина, аз си я измислих...а не, ако е близо до пролетта ще разцъфне...по – скоро ей там на дъното в тъмнината, която прави всичко да изглежда нереално...ще я държа далече от музиката, на  която с него танцувахме...Може да й направя една красива и луксозна кутийка и да я подаря на някой...Ама тази любов си е моя лична ...не мога да я подаря...Но трябва да я скрия ...Тя е от модела „Невъзможна” ...В упътването й пише – „Забранена, опасна и не се препоръчва за употреба! По възможност не я докосвайте, а ако това се случи взимайте противоотрова, работете внимателно и не я приближавайте до очите си и в никакъв случай до сърцето!” Кой обаче да ти чете упътвания! С много ситен шрифт са написани, за да объркват и заблуждават потребителя. И така – след като не съм прочела упътването  се запътих към Ада. Не знам дали знаете, но по пътя към него винаги вали. Взех си послушно дъждобрана, розовия, наметнах го и тихо и невинно тръгнах натам.
                   Измислих си я ...тази любов...в неделя я нямаше...За да плача под дъжда...в понеделник...Като я сложиш под езика  имаш чувството, че  си сложил в уста едно парче черен шоколад, но не го дъвчеш, а чакаш да се разтопи само. Измислих си я...за да има на кого да пея...на ум...безгласно...За да се почувствам жива ...за да оживея...Отначало се чуваше само един глух тътен...а всичко на повърхността беше тихо и огряно от слънце...Закачливи слънчеви зайчета...Тихо шумолене на вятъра в листата...Ярко зелено сияние...Тик – так...тик – так...Пиано и саксофон...Песен...моята песен ...за него ....и за мен....Обичам ...жива съм...ще оживея...Тик – так...тик – так...Човешкия живот се дели на преди и след...Аз разделих моя на след неделя и преди понеделник...Две следи на пясъка...Господ върви до мен...после само една... Господ ме носи на ръце...


Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.
Елиф Шафак



            ....не ти ли е по-добре понякога да не знаеш всички отговори бе...ти си дете-индиго...
            ...не няма оправия с тебе...
            ...няма, няма, няма....
            ...само като те чувам как дишаш...
            ...тъжно ми е ...нали трябва да постъпя правилно...мразя правилата...винаги, поне когато мога, постъпвам правилно...но мразя правилата...
            ... от моя страна да те осиновя - не...*опитомя*...
            ... ще се видиш в чудо с дете – индиго....а ти вече *ме опитомяваш*...:)))))
            ... кога веднъж при тебе всичко ще изглежда някак просто като въздуха, който дишаме, без усилие...
            ... много ми е тъжно...чувствата...плевя ги...изтръгвам  нежните им коренчета...преди да ги изхвърля ги целувам...


Любовта е истинска, истинска е любовта.
Любовта е чувство – да усещаш любовта.
Любовта е очакването да бъдеш обичан.
Любовта е докосване, докосването е любов.
Любовта е сближаване, сближаването е любов.
Любовта е молба да бъдеш обичан.
Любовта си ти, ти и аз.
Любовта е знанието, че можем да бъдем обичани.
Любовта е свободна, да си свободен е любов.
Любовта е живот, да си жив е любов.
Любовта е нуждата да бъдеш обичан.
Любовта се нуждае да бъде обичана.
Джон Ленън


                 ... ти пак бързаш...
                 ... винаги бързаш...
                 ... винаги искаш да си наясно...

за този разказ не чакайте първа , втора или някоя си друга част - няма да има. Защото това е края. Или може би началото....

Да , вярно , бе...няма деление в любовта:източна , западна, материaлна или духовна. Когато Господ те носи на ръце... !
Хей , много е хубаво това. Още даже. Поздрави Хело ! :)

Привет Хелоу! :)
Абсолютно си права- любовта не бива да бъде класифицирана, парцелирана, характеризирана - даването на определение - унифицирано за любовта е Кощунство! Защото Тя - любовта е Лично усещане и толкова извън определенията за нещо...толкова невъзможно да бъде определено!
Само там в нейният свят Огънят може да обикне Водата! Чудо толкова типично за живота в преминаващ под Покрова на Любовта!

също така ВЪЗМОЖНА и НЕВЪЗМОЖНА :))))) благодаря караяни!:)))

точно тогава май е най - силна - когато ОГЪНЯ ОБИКНЕ ВОДАТА!!!

Интересен похват-да представиш разказа не като спор,а като диалог на *една влюбена жена* с вътрешния си глас;)Ето той е упътването,обаче написано с дребни- не за да заблуждават потребителя,а за да го откажат да чете;).Усещането за *невъзможна любов*само увеличава цената й;).Ха върви я спри-все едно да се опиташ да спреш по средата падаша лавина;)

(без накисване) :)

защо? кога? с кого? колко? и толкова още въпроси ??? измислени ли са или трябва да си ги задаваме??? или просто да се оставим на лавината!!!:)))

и написано... може да бъде и край...
и начало... поздравявам те..

благодаря Мариники:))) Аз си избирам началото:))))