*********
                         
- Днес намерих в джобчето си ОБИЧ! - каза Малкото Облаче което идваше от изгрева.
- Къде го намери? В левия или в десния джоб? - попита Сърдития следобеден облак, който беше позадрямал, като се намести и протегна преди да изгледа изпитателно Малкото Облаче което идваше от изгрева.
- Ако си я намерил в десния джоб трябва да я подариш по пълнолуние, ако си я намерил в левия разпръсни я между звездите. Така се прави! - отсече той строго.
- Нито в единия, нито в другия. Намерих я в горното ляво джобче на ризата и ще си я пазя за мен - много е красива! - Малкото Облаче което идва от изгрева рязко се дръпна назад и отстъпи една крачка.
- Ааааааа, така кажи. Това вече е съвсем друго - разбуди се окончателно Сърдития следобеден облак и леко посивя от едната страна и лекичко почти невидимо порозовя от другата. - Това, моето момче, не е ОБИЧ! Това е ЛЮБОВ! Така я наричат! С нея се прави съвсем друго. Извади я от джоба си и я носи в ръце пред себе си. Когато срещнеш този на когото трябва да я подариш веднага ще разбереш. Има - няма около шестотин години не съм намирал такова нещо. - Сърдития следобеден облак подпря главата си с едната си ръка и замечтано се загледа в Синьото пролетно небе, което тъкмо сменяше цвета на тоалета си. То беше много суетно и менеше тоалетите си непрекъснато.
Малкото Облаче което идваше от изгрева не искаше да се раздели със скъпоценното нещо, искаше да го скрие и да му се любува от време навреме.
Но трябваше да послуша Сърдития следобеден облак защото той знаеше.
- Аз съм красив, умен, находчив! Аз съм привлекателен и обаятелен! - избръмча Изумрудения бръмбар. Той обичаше да говори в рими и винаги подслушваше разговорите на останалите.
Малкото Облаче което идваше от изгрева беше добро и послушно. Извади ОБИЧ - ЛЮБОВТА от джобчето си и протегна ръце напред. Но колко беше учудено когато яркото и красиво сияние започна да помръква и почти изчезна.
- Това грозно и захабено нещо не ми е по вкуса! - Изумрудения бръмбар врътна ядосано глава и отлетя да подслушва другаде.
Малкото Облаче което идваше от изгрева сгъна длани, за да предпази ОБИЧ - ЛЮБОВТА от пушилката, която се вдигна след Бръмбара и с учудване забеляза, че сиянието се връща и става все по-силно и по-силно. В това време вниманието му беше привлечено от една купчинка сухи листа на поляната. Там нещо мърдаше и шумолеше, но не се показваше. Малкото Облаче което идваше от изгрева тихо и полека, пазейки ОБИЧ - ЛЮБОВТА, полегна по корем на тревата и затихна. Нещото затихна също. Малкото Облаче което идваше от изгрева замря и се притесни да не би Нещото да се скрие и никога повече да не се покаже. Реши да лежи така, за да не го плаши. Държеше много внимателно в ръце пред себе си ОБИЧ - ЛЮБОВТА и чакаше. Първото, което видя беше едно мустаче, което се подаде, но бързо се дръпна отново под листата. Минаха няколко минути или може би една вечност. Листата отново се размърдаха и тихо прошумоляха. Сега видя две очи - огромни, кръгли, пъстро кафяви и самотни. Много самотни. Самотни колкото и самата Самота не беше. Добри и кротки. Кротки и добри колкото и самите Доброта и Кротост не бяха. Изведнъж сиянието се увеличи и продължаваше да се увеличава, и увеличава, и увеличава...Малкото Облаче което идваше от изгрева протегна напред ръце и видя как сиянието става красиво и още по-красиво и толкова красиво колкото и самата Красота не беше...В очите на Нещото Самотата изчезваше и изчезваше и изчезваше... докато не останаха само Добротата и Красотата. ОБИЧ - ЛЮБОВТА ги обгърна и ги понесе в ръце - нагоре, нагоре, нагоре....



писах на прима-виста така че вие ми оправете пунктуационните грешки или други ако намерите:))))

и възторгващо мен твое от начало до последната си точка - добро във дъх и ...! :)

и аз ти благодаря Милата !!! И повече ти благодаря****

Милата Мила моля нарисувай ми ...не овца:))) нарисувай ми Нещото с ей такивааааааааа големиииииии кафяви очи!!! Оная картинка във фейса е много готина но го няма автора й, а пък аз не искам така като не го знам кой е! Освен това ти ще нарисуваш Нищото много, много, много, многооооо по-добре!!!****

за Теб винаги- като Аз и Теб! :)

е нали магьосниците се подкрепяме:))))

ха, ха, ха - да! - кога с пръчка , кога с глухарче...!

Радост и бъди щастлива! :)))

и най-вече с добра мисъл:))))

-все едно казано от баба ни Абсурдана от Комиците;))Е тя баба знае,и 2 и 200-и да *крие*и да *харчи*от новолуние до пълнолуние;)Поудавих се в началото в дълбоката образност,поех въздух и успях да изплувам;))Ментори,които разбират ОБИЧ-ЛЮБОВТА,постилат пътя към ада с добри намерения-колкото щеш;)Там,на онази полянка,НЕЩОТО загубва самотата си и постига нирвана-*и ги понесе в ръце *нагоре,нагоре,нагоре,хахах-коката ли дойде твърде много???;)DDD***

поздравявам те... от сърце..

днес козата е заровила рогата надълбоко, а за копитата да не говорим отзад хвърчат камъни, пръст и може и някоя експлозия от червените й очи да изхвърчи хахахахха

благодаря мариники!:))))