Слънчевите лъчи пропукват съня ми. Да, но аз днес ще си наметна сивия живот. Той е лъченепропусклив. Освен това ще си сложа на главата шапка от малко игриво омерзение. Смятам да си обуя ледено студено презрение защото пък то не позволява да нахлуват радостни емоции. Ще се бронирам също така с едно  хладнокръвие. Да видим тогава радостта дали ще си позволява да ме напада в гръб. А, да не забравя чадър от реализъм срещу всякакви романтични отклонения. И не на последно място закален стоманен меч срещу ненавременно и подло появяване и настояване от страна на напразната надежда. Така всичко , което ми трябва е тук с мен. Ще изграждам стена - дебела, яка стена , висока до небето , в която дори и една невидима пукнатинка да се появи аз ще я зазиждам с цимент от непукизъм. Готова съм - нали? Последна проверка пред огледалото на собственото ми Аз. Гордо се оглеждам и виждам, че съм защитена от всички летни любови, романтични думи и не на последно място от сърдечни трепети. Вече съм напълно спокойна и непробиваема. Душата ми ли? Ами нея я оставям в ъгъла при паяжините. Там й е мястото. Тя ми е напълно непотребна. Да, пореден ден от поредната седмица в поредната година и може би в поредния ми живот. Но този път съм решила да сложа ред в него. В неделя натиках експлозивните си емоции в килера. Захвърлих сърцето си, то и без това разбито, на боклука. Опаковах добре, защото е радиоактивна, любовта и я закопах дълбоко, дълбоко в градината. Заметох с метлата  останалия боклук от спомени. Сега вече няма нищо от това, нито една прашинка защото лъснах всичко със специалния препарат " Забравин" / горещо ви го препоръчвам - по - добър е от Мистър Пропър/. Болка и страдание! Ха, та вие чувате ли се какво говорите? Аз съм НЕДОСЕГАЕМА!


следва продължение:))))))

Знаеш ли , мисля да подскажа ... да предположа, с ваше разрешение или без да искам такова, защото съм приятел и почитател на твоите стихове, респективно моята фотография, - прозорци от квадрати и арка от "Салю", - "Камон сава", просто френски израз , пиша на български, и изключително ми е приятно, да ти говоря на Вие, защото ти знаеш , че аз говоря на вие, когато зная, че приятелят и моите близки и деца знаят също , че даже и още, че и повече, какво влагам в това обръщение... та ето моето предложение , придатък от мен към продължението на твоят разказ , написан между другото но с голямо и щедро чувство за хумор ! :)

- http://www.stihovebg.com/Proza/Eseta/Teo-i-Nina/179839.html

изключително приятно ми е да ми говориш на Вие!!! Защото знам!:))) И благодаря!!! За Тео Нина:)))))

...Противоречиви чувства ме обземат,четейки...Като видя някой по-католик от папата или по-железен от мене;))и ми се заприисква да му кажа*по-полека,по-полека...и не чак толкова*;)Сега се опитвам да се абстрахирам от това,че те познавам и да погледна безстрастно на написаното само като четиво,-от някой ,който се е отказал да живее и да чувства.Въпреки невероятното съчетание на позитивна ирония и *игриво омерзение*,(което е наслада за четящия)все си мисля,че такова намерение-да се циментираш,да се бетонираш,може да се изпълни само *погледнато отвън*;)...И започва друга борба...:))И не е по-лека;))Баланс му е майката...;))Че иначе все нещо все някога ще се пропука някъде;))Поздравявам те за разказа-ама само за него:))

брях май...ка му както казват истинските дами:))) Пак съм насечена ама тоя път меча е намазан с вазелин:))))) А този разказ е посветен именно на тези дето искат да са по католици от папата и си мислят, че са НЕДОСЕГАЕМИ защото те са решили така!:))))))

Pak shte se vyrna tuk!:)

заповядай! Колкото пъти искаш все си добре дошъл:)))))

Ок, сега можем да щурмуваме Парламента, щом си се бронирала така, страшно няма ! :)
Чудя се защо все пак си си турила "Целувката" в аватара.
Май си пробила бронята предварително, чини ми се ...:)))
А иначе си люта, когато пишеш за любов! :)))

аз бронята никога не си я оставям в къщи нищо, че на някой хора им изглеждам прозрачна:)))) ама това е тайна! Да не вземеш да го кажеш на някой:)))) А пък за "Целувката"....обичам да се целувам:)))))))))