Тази нощ ме посети Смъртта. Сивия живот отново ми помогна. Да седнем на една маса с  нея и да си поговорим.

                          Смъртта:

                          - Ти нито си жива, нито си умряла. Аз такива като тебе не ги обичам. Ще те взема със себе си.

                          Аз:

                          - Е как да не съм жива? Жива съм си! Ето ме, виж ме! Ходя си на     работа, излизам на разходка, топла съм даже.

                          Смъртта:

                          - Ти не ми разправяй на мен кой е жив и кой умрял! Хахахаха, тя ще ме учи! Но това, че се опитваш да ме убедиш, че си жива те приближава повече до живите. Не ти е дошло времето. Но аз съм наблизо. Ако решиш да дойдеш с мен само ме повикай – аз съм тук.

                          Аз:

                          - Харесваш ми! Като те гледам и ми се иска да тръгна с теб!

                          Смъртта:

                          - Ела!

                          Аз:

                          - Може ли да си помисля малко? Защото ми харесва идеята да тръгна с теб.

                          Смъртта:

                          - За да тръгнеш с мен мислене не трябва. Даже е вредно. Но както виждам още не си готова за мен.

                          Аз:

                          - Какво е нужно, за да дойда при теб?

                          Смъртта:

                          - Да се откажеш напълно от живота.

                         Аз:

                         - И как се прави това?

                         Смъртта:

                         - Ти вече си тръгнала по правия път. Имаш си Сив живот. Той ще ти помага за всичко, което е нужно, за да дойдеш при мен.

                         Аз:

                         - Как ще разбера, че съм готова за теб?

                         Смъртта:

                         - Това е лесно. Като лишиш душата си от всички болки и радости тя забравя, че е душа и престава да съществува. Ако не съм много заета в момента, защото аз веднага ще разбера, че това се е случило, ще дойда за теб.

                         Аз:

                         - Все пак ще си помисля...

                        Смъртта:

                         - Е, хайде... до скоро...

-Няма човек-няма проблем или няма проблем-няма човек;)Сега стой та гледай,как никой няма да посмее нищо да коментира-може би:)Страшна работа е *от никъде взора надежда* да не види и да започнат пазарлъци с Оная с косата...Наддаването си върви,но изхода е един...Не ми е близка тая тема-няма да гласувам...*Невъзможното възможно ли е?/ *-защо си сложила това за подзаглавие?

и що тая тема не ти е по вкуса - защото като я отричаме че съществува ние ставаме безсмъртни? а за подзаглавието ще разбереш тепърва:))))

Безсмъртни-едва ли,и не я отричам-предпочитам да си я оставя за по-късно,все пак съм-надявам се-в средата на живота си;) *Утре ще мисля*;)

малко черен хумор по което и да е време на деня не вреди:)))))