Та със Сивия живот се обичаме. Аз го харесвам защото не си личи много и никак не се набива в очи. Но пък за сметка на това е напълно непрозрачен. Той ме харесва защото съм му вярна и признателна. Дори и в къщи когато съм сама той е с мен. Обгърнал ме е с ръце - вледеняващо студени, но това се търпи в името на по-голямата цел. Да съм НЕДОСЕГАЕМА. Заедно с него съм получила един подарък - оглушителна тишина. Не чувам изобщо ударите на сърцето си. Знаете ли колко е хубава тази тишина. Няма сърце - няма проблем. Да не си помислите, че съм се затворила в къщи? Ами не! Не съм! Ходя си на работа. Даже се усмихвам на хората. Даже пия бира с някои от тях. Разказвам вицове. От време навреме Сивия живота ми казва - " Иди се позабавлявай! Аз съм с теб и те пазя! Няма страшно!" Първоначално се плашех. Мислех си, че онези хората там навън които се радват, или ги боли, или се смеят и изобщо са се отдали без мярка и без замисляне на живота са заразни. Страхувах се да не заразят моя Сив живот. После разбрах, че няма страшно защото ние с него си помагахме взаимно. А пък и тези хора, другите, колко глупави всъщност бяха. Изпитваха различни чувства. Емоции! Болка, страст, опиянение, гняв, радост... И за какво им бяха те? За да се чувстват непрекъснато с разбъркани и неподрени мисли, недоволни и искащи все повече и повече от живота. За да не им стига никога нищо и непрекъснато да се стремят напред. Къде напред? Та там напред няма нищо. Или не! Има пропаст! В която политаш заедно с всичките си изживявания - за пореден път. Ма те наистина ли са толкова глупави, че да искат това?



следва продължение:))))))

" Та със Сивия живот се обичаме. Аз го харесвам защото не си личи много и никак не се набива в очи. Но пък за сметка на това е напълно непрозрачен. Той ме харесва защото съм му вярна и признателна. Дори и в къщи когато съм сама той е с мен. Обгърнал ме е с ръце - вледеняващо студени... "

Привет Р. хей човеко, приятелче , ежко... бежко, къде са ти бодлите да ти метна една ябълка за изпъТят! Ето ти Столетна! :)
" Колко простичко условие...
помисли си столетникът,
достатъчно е да навършиш - сто,
нататък пътя е безкраен.
Светът има по-нерадостна съдба,
в милиарди смята неговото сметало...
и ябълката за из път, далеч,
назад във времето- подаде Ева....хайде на столетната ! Спокойна вечер от мен!

хайде ябълчице златна
ти си тъй приятна
на ежко радост причини:))))